Rejection – Дупка без дъно (2014)

От известно време насам тук е настъпила гробна тишина. Провокирана от активно бездействие творческа пауза за събиране на думи, емоции и впечатления по павираните с излишна претенциозност или асфалтираните с болезнен реализъм пътища. Но ето, че тук е пролетта – сезонът на активността – цъфтят уличните лампи, пейките и девойките, бетонът пък сменя един нюанс сиво за два тона цветно. Преди да са цъфнали налъмите, обаче, вече сме запратили сталинградските рубашки обратно при молците в полза на по-леката конфекция, пък и ако си сред тия, които все още менкат значките от бомбъра на дънковото яке и обратно, значи сме от една партия. Тия редове са специален поздрав за всички с лоши навици, но добри спомени.

И в крайна сметка – Честита Пролет на всички, които не са ни забравили по време на краткото ни отсъствие и на тези, които не са ни напуснали, защото не сме в някоя световна класация на музикалните блогове и прочее. В знак на извинение днес ще се занимаем с нещо любимо и родно.

Този пост трябваше да дойде много по-рано, може би веднага след като Rejection представиха новия и дългоочакван за мен албум „Дупка без дъно. Той е в центъра на вниманието ни днес, а сигурен съм, в центъра на фонотеките ви още дълго време.

Едва ли отношението ми към най-новият студиен запис на софийската хардкор-пънк бригада щеше да е драстично различно, ако бях избързал и публикувал мислите си веднага след като го изслушах. Не само защото достатъчно дълго (и нервно) очаквах тая тава, но и защото очакванията ми бяха оправдани напълно. В някакъв смисъл, дори надскочени.

Така, след едно демо и едно E.P. най-накрая имаме удоволствието да се докоснем до първия дългосвирещ албум на родната  банда.

Дупка без дъно“ отне известно време на момчетата, но резултатът, вярвайте ми, си заслужава чакането.

Първото впечатление, което прави изданието е страхотният арт, който съпровожда диска, обложката и бууклета. Типично в Rejection-ски стил – модерният градски апокалипсис, събира под общ знаменател символите на всички опасения и послания в един крупен пейзаж на отчаянието и безизходността. Изцяло издържан в черно и бяло, артуъркът печели директно симпатията ми, напомняйки на класическите издания в този стил от началото и средата на 80-те. Без „тъф гай“ снимки на наконтени като чалгаджийки младежи със скрита дарба. Без спонсорски лога и други видове суета. Без лъскава опаковка. Без запазени права. Само D.I.Y. етика и ентусиазъм.

Впрочем, това се отнася и за съдържанието на албума. Малко под 20 минути зверски и безмилостен хардкор-пънк, носещ марката на Rejection – непрестанно напрежение, високо темпо и убедителни лирики, всичко, което можеш и искаш да вземеш от един истински образец за това, което нарича(х)ме пънк.

Още от първата секунда „Дупка без Дъно“ те хваща за реверите и не те пуска докато последният тон от диска не отзвучи в далечината или съседа не извади бушоните. Настръхваща смесица от агресията – откосни барабани, гърмящ бас и срязващи китари, и мелодия – вокал и послание, които са позиционирани някъде в гамата между Bad Brains/Cro-Mags и Disrupt отношението към музиката и света. Да се разчуе славата им по земната шир – валят бомби, но чисто и просто – „ад под небето“ от Надежда до Левски Г. Това е атмосферата, която столичани създават тъй умело, редувайки бавни и хармонични с по-бързи и агресивни, чак до оглушителни, свръхзвукови темпа – суровият характер на старата школа отново ни показва опакото на ръката. В комбинация с радикалните послания на групата, какво може да се търси повече?

За всички – стари и нови фенове на Rejection едва ли е изненада впечатлението, което остава този албум. Не можеш да бъдеш безучастен или разочарован от 10-те парчета (като изключим липсата на „Его„, която аз лично очаквах и се надявах да присъства), които ни връщат десетилетия назад в автентичните корени на тази музика. Нещо повече – албумът създава илюзия, може би дори връща спомени, но не предизвиква безразличие или апатия подобно на други свои набори.

Дупка без дъно“ нямаше шумно афиширана промоция в а-социалните мрежи, радиата и други канали за масова (дез)информация и типично по анархистки се промъкна в календара между някоя от поредните родни клоунади под светлините на прожектора. Разчитайки на силната, все още, традиция в това, което би трябвало да бъде сцена, и на самоотвержеността на всички, посветени в ценността на анти-консумеризма, новият албум на Rejection е сред флагмените на всичко издадено в новата ни история. Срещу ниска цена, един диск с много висока стойност. С оглед на реалностите, вероятно най-доброто българско издание за годината.

Не знам дали го има още в наличност, но ако все още се намират някъде бройки, не се колебайте да се сдобиете със своята за нещастие на вашите съседи и всеки, който седне до вас в тролея.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Rejection – Дупка без дъно (2014)

  1. Pingback: Лицата и обложките на 2014г. | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s