Schwartzeneggar

Това е една от тия сутрини, в които се будиш с изброими на едната ръка спомени от снощи и неприятното чувство, че трябва да се извиняваш някому за нещо. Градският канал е поел хиляди такива старателно сглобявани и събирани истории, за да ги изплюе в следващата канавкаджийска басня – винаги с една и съща поука. Безучастният свидетел на поредната столична макабра ще утаи на дъното си две-три дузини чаши с кехлибарена на цвят течност и всичко помежду изпиването им – барабар с имиджа на група екзалтирани и ужасно фалшиво пеещи Bloodhound Gang посетителки на столичен бар, които удостоявам с внимание. Явно са пяли удивително фалшиво или не съм имал друг избор, освен да ги гледам, след като са успяли да направят впечатление на полужизненото ми аз – нова и безперспективна булевардна форма на живот.

Малките часове нарастват, а с преместването на стрелката и старата улица постепенно заменя златните одежди с цивилния си, дневен изглед. Но преди това е време за „лебедовата песен“… Доколкото целите на настоящата тоалетна публицистика са по-скоро свързани с „песен“, отколкото с лебеди всичко изглежда в реда на нещата. Блогърките със заслуги тук биха се отчаяли от липсата на шик. Но тъй или иначе няма нищо шик в това да се опитваш да си вдигнеш кръвното от петите в главата – някои с евтини, но лъскаво опаковани боклуци, а други с Schwartzeneggar.

Ха! Изненада! Дошъл си тук и очакваш да видиш снимка на 90-тарски мускулест екшън герой. Преди всичко провери правописа си. Едно успокоение и за пауървайлънс феновете – тук няма нищо наподобяващо Charles Bronson или други свръхзвукови моторхедове. Всъщност повечето от вас вече най-вероятно разпознават поне един от горната снимка…

Schwartzeneggar е британска пънк група, формирана през далечната вече 1992г. от екс вокалиста на култовото формирование CrassSteve Ignorant в колаборация с други музиканти от Thatcher on Acid и Conflict.

След края на 80-те години английската анархо-пънк сцена е в тотален застой. Повечето групи са неактивни или не свирят от години. На мода са нови течения и в музиката и в субкултурите. Политиката отдавна е на много заден план – наследството на Crass и други подобни се пази от все по-намаляваща група, почти сектантско настроени пънкари. В настъпилата необозрима скука и апатия се ражда и поредният проект на Steve Ignorant. Schwartzeneggar не е група, която има комерсиална или друга претенция, а по-скоро е продукт на до известна степен елитизиралите се кръгове около английското движение, скуоти, лейбъли и пр. и пр.

Разбира се, зад групата стоят добре познати лейбъли като Rugger Bugger (UK), GAP (Europe), Allied Recordings (USA)

Истината всъщност е, че тогава, най-вероятно Steve Ignorant все още се е чувствал млад и способен да продължава напред с нови проекти. От днешна гледна точка – след „The Last Supper“ и поредната колаборация с Paranoid Visions, Schwartzeneggar изглежда като вбесеното завръщане на анархо-пънка в началото на 90-те. Истински отговор на установилия се упадък.

И така, заедно с Ben Corrigan (китара; бек вокал), Andy Tuck (барабани), Bob Butler (бас) и Mark Pickstone (кийборд; китара), Steve Ignorant формира група, която още същата година издава сингъл – „Goodbye to all that/Child of the times„. Следващата – 1993г., обаче се оказва най-плодотворна за пънкарите – два сингъла – „Art XX Craft/Sad Life„, „Take your elbows off the table/Today„, едно EP – „Take Your Elbows Off The Table EP“ и един албум – „The way things are… and other stories„. Това, плюс записания в Словения и издаден в многo малък тираж през 1995г. сингъл „New World, New Song/I want my Life“ е цялата дискография на бандата.

Със своите над 100 концерта в цяла Европа Schwartzeneggar си спечелват междунардно признание. Но какво отличава този проект на Steve Ignorant? Още на първо слушане си проличава – това не е Crass-овия стереотип. Нещо ново, включващо повече хармония и силен ентусиазъм от страна на музикантите, съставящи прототип на истинска супер група от последните албионски мохикани.

Нито за миг наведени, Schwartzeneggar са способни да вдигнат на крака всеки, който малко или много е бил вътре, част от това движение или просто харесва неговата музика. Това, което мен ме впечатлява е липсата на престореност и имитация. Същите идеи, изказани по също толкова жлъчен и непримирим начин. В музиката на Schwartzeneggar има борба – тя не е стандартната главоблъсканица, преливаща от звуци и мелодии в галопиращо темпо, нито е закъснял пубертет в дрехите на възрастен.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s