Блатна Вечерба! – Punk/Grind fest @ Grindhouse

Хелоуин. Или хЕроин, както тръгна една шега… Маскирани, фризирани, убити и пребити,… момичета по и без поли и техните приятели мастити. Излизащи от гроба, демонстриращи размера на гардероба, раздрани, пияни, заляни, засмяни, прибрани – от полицията дебелани…

Така вкратце изглежда напоследък 31 Октомври вечерта. Културен шок за баба ти, която едва ли е виждала и в най-лошите си сънища толкова възкръснали от гроба мъртъвци. Културен шок и за вашите, които не са предполагали, че на хиляди километри от САЩ и от Западния католически свят щерка им ще се разхожда като зле скалъпена вещица – но пусто, всичко в името на купона! Шок и за сладкарите и зеленчукарите, които са свикнали да правят тиквеник, но не и да продават цели тикви на тиквеници с много свободно време и неограничен достъп до интернет. Всичко това има и своите положителни страни – порното не преобладава, то направо тържествува! Пък и кога ще видиш пак толкова много фенове на Misfits отново? Догодина пак. Дотогава – сухи тренировки.

И тъй – Хелоуин тепърва ще дозавладява улиците на българските градове, така че не ни остава много, освен да се маскираме на дървета, на „нищоподобно“ и със свински тръст в средно темпо да използваме благоприятното време в края на Октомври за поредния „тур за овации“. Който в случая започва с нещо твърде конкретно, не до там тематично, но примамливо по свой си, „блатен“ начин за всички тиняци с повече от 3 лева в джоба Четвъртък вечер.

Локацията е ясна – бар Grindhouse, вече се крие между покрусените от есента (или музикалния фон) дървета, но пространството някак си предразполага към злоупотреби. Освен със звука, но и с напитки – к’во толкова, балъщината на Хелоуин се нуждае от цвят. А в подобни случаи се чувстваш като някакъв ретрограден чичковец дошъл да изпита последващите поколения на теория и практика. Поводът, ако не друго, събира звучно съцветие в различни тоналности на гамата пънк-грайнд. „Блатна вечерба“ за всеки застоял, под патронажа на баш-тиняка – G.G. Allin е без алтернатива, изключая всички с по-бавен метаболизъм и феновете на енергийните напитки. Изкушен съм!

Ето я и почти телеграфната петминутка за „поредното падение“ изотзад Външно,

Lapsus Linguae. Интересното е, че никога не знаеш какво да очакваш. Веднъж ще е изпълнен с мракобесие епитаф на модерната музика, друг път – хаотичен, счупен, трудносмилаем пърформънс. Плод на цел или плод на случайност. Грешка на езика. При тях въпросът не следва да бъде „какво ново“, ами „какво е по старому?“ Поискаха да ги нарека free jazz състав, макар и снощното им изпълнение да бе класика. Никога не съм бил вехтошар и не съм събирал плейлисти, но снощния го запазих за внуците на новия, но добре познат барабанист и колегата му на баса. Ще са ми благодарни! А какво е като преди – DIY ентусиазъм и експресия.

Scum Line. Последно повикване за полета към Америка. Там кацаме директно в двора на старата школа, накъдето „боклучарите“ са се запътили. Изглежда чуждо на голяма част от аудиторията, но този тип звучене приближава групата до онези пионери, които също са търсили как да съчетаят интензивността на спорта с бунта на музиката. С други думи – няма как скейт-пънк/хардкор визията на scum-ерите да не е посрещната радушно от мало и голямо и възнаградена с голяма веселба пред рампата. Най-малко заради нощниците!

Maria Guana. Първите акорди на новия експеримент ми прозвучаха като от зората на българската екстремна музика, когато водещ принцип е бил – максимум крайности.  Е, кръщелниците на популярната билка не отстъпиха от това. Особен gore grind, който на моменти преминаваше в абсолютно свободна и експериментална форма. Не е моя тип грайнд-нойз, но харесах идеята, която сигурно ще получи и развитие. На моменти звучаха като Бъбреци на Скара и Тих Труд. Добра справка за вдъхновените по един или друг начин, съдрани от викане гърла.

Junk Yard. Да си призная, чувствам се сравнително далечен от стила на врачаните, но това не важи за посетителите на Грайндхаус тази вечер. Те оценяват по достойнство  пънки-фънки-джънки стила на музикантите и това си проличава най-вече в движението пред сцената – зомби тийнейджъри, пого и миризма на хмел. Това най-добре би описало техния сет, за който и да искам не мога да кажа повече.

Savage Ravage. Сереш Ревеш. Финални щрихи на блатната изява и те се нуждаят от нещо такова – метълически пънк на скорост, който не те оставя безучастен, и който не търпи покой. Но кой друг, ако не те? Отлично познатата марка софийски кросоувър-траш с моментално въздействие – бързо, гръмко и ударно. Това пише и в края на рецептата. За редовна употреба! Гледам да изпълнявам тази заръка.

Без прокламации и декларации, без дори едно „оставаш си в блатото и блатото си остава в тебе“ приключи истинския Хелоуин Grind/Punk fest. Надявам се, едно добро начало на хубава октомврийска традиция.

Кратък и неангажиращ очерк за това как да се маскираш на тиняк.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s