SILBEAR FEST – Dirty 30 – Dorian BIRTHDAY BRAWL

Последният път, когато слънчевата  Събота трябваше да изтърпи поредното софийско дерби, градските пътища неведоми отново събраха оцелелите и тези на свобода привечер в столичния клуб 8th Ball. Мисля си, че от това може да излезе чудесна традиция, но предвид натоварената футболна програма този сезон, не знам дали районът около Немската гимназия би издържал това напрежение. Но за сините и червени фенове на екстремната музика това би било сериозна утеха или пък короната в празненствата.

И така, вчера бе чудесен повод да отрепетираме горното отново. Повторението е майка на знанието, пък и на други неща също. Всички предпоставки са на лице – футболна драма, евтина „куча марка“ бира, ясно и топло време. А и поводът, все пак – фест в чест (даже има рима) на цели трима рожденници. Мантрите предвещават зловещи часове за безистенчето на 8th Ball.

В уречения час настроението бе основната демаркационна линия отпред кварталното локалче. Ако не беше то и едно от основните му предимства – евтиния ниско-качествен алкохол и бира, едва ли замърсяването наоколо щеше да бъде друго, освен звуково. Но измежду кеновете и бутилките се ражда истината, е казал градския поет и се заровил в есенната шума като прасе на лов за трюфели. Тъй, полека и без напрежение, малко време след обявения час и много стълби надолу под земята бе дадено началото на този мини фестивал в стил „неочаквано добра комбинация“.

Началото е за Група Х. Въпреки името им, те далеч не са неизвестно. Техните участия абсолютно винаги са паралелна вселена. Ако нямаш метълското у себе си, вродено или възпитано, едва ли би могъл да разбереш и група-хиксовата естетика. Тежък звук, възнаграден от публиката с много некординирано движение и още повече от онова, което би могло да се впише в едно по-общо понятие – метълургия. С други думи – много хора, много коса и неясна цел на едно място. Бе Ге метълургията си има саундтрак и част от него е Група Х. Силен сет и чудесно начало на вечеринката.

След Група Х, вече имаше припаднали спящи по сепаретата хора, но следващата група е способна да възкреси и инцидентно загинал мъртвец. Ако ѝ се наложи, разбира се. А това е Coprostasis. Няма к’во да се лъжеме – копромафията е ходещо събитие. Наскоро тази азбучна истина разбраха и на Острова, където дет метълите направиха тур за овации. С количествени, но не и качествени изменения, Coprostasis са напълно готови да поведат тежката артилерия тая вечер. И ако до тогава някой е имал каквито и да е съмнения за това как ще протече забавата, копро-сета му е показал суровата и горчива истина. Със здравословна доза хумор, разбира се. Изглежда, обаче, че не е имало такива, защото от самото начало се изви, метафорично, дълга и красива метълска ръченица. Радвайки се на здрава подкрепа, често изразяваща се в последователно почупване на дребни костици и проливане на литри алкохолна пот пред сцената, Копростазис едва ли биха се оплакали от снощната си сценична изява. Важното е, че чухме част от култовите парчета на групата, които повишиха градуса и вечеринката официално премина в по-горно ниво.

Повсеместно предвижване от горе-долу и обратното, приличаше на Великото Преселение на Народите в някакъв самобитен централно-софийски и най-вече екстремен вариант, в който голяма група хора посещават за кратко временно осиротелите си бутилки водка „Савой“ извън клуба. И се връщат някак си променени. Не е странно! Но между баварския стил писоар и бара също имаше движение.

Гонгът за следващия рунд бие неумолимо. На сцената са Mizerere, които лично аз не съм гледал от векове. В тяхно лице фестът видя и най-тежката група за вечерта. Всички неукрепени предмети се превръщат в опасни, когато другата столична дет-метъл бригада реши да покаже способностите си. „Плодчетата“ са умели звукови терористи и когато става дума за тях винаги очакванията са високи. Не без помощта на предишните две групи, Mizerere съумяха да издирижират едно „Лебедово Езеро“ върху вече хлъзгавите и мокри плочки. Лош късмет за тези без грайфери на пътъчките и нищо ново за метълския мазохизъм, който още веднъж се прояви като монашеска всеотдайност към класическия тежък и интензивен сет.

Очевидно градация повече не е възможна и след Mizerere няма на къде. И да и не. Да, защото вече никому не са останали неизпаднали от тежкия звук зъби, пломби, коронки и не, защото тепърва предстоят още цели три банди. Нужен е рязък завой и промяна в темпото.

Когато групата ти порасне над личността тя започва да говори сама за себе си. В тоя ред на мисли няма какво да се каже за Ънален Диспут. Пробвай да изречеш името им пред някой, който не ги е чувал до сега, а реакцията му е отчасти олицетворение на това, за което говоря. Има какво да се каже, обаче, за снощния хаос, който пънкарите сътвориха. В историята се говори за един легендарен концерт на Sex Pistols в Лондон, който се вярва, че е променил рок музиката завинаги. За съжаление не съм присъствал там, но вчера присъствах на това, което ми се струва доста близко до идеята, която са осъществили англичаните през далечната 77-ма година. „Ефирните Феи“ имат пръст в нещо, за което на времето в училище наказваха, а съседките разнасяха докато не влезе в градската митология. Нещо, което има много общо с тая първичност и хаотичност в суров вид. Искрен и неподправен хаос, чиято сила не можа да бъде потисната дори от проваления звук. Не знам дали снощното пънк-караоке ще вдъхнови две дузини групи, като на онзи гиг на Пистълс, но Диспутарите оставиха вече следа в историята. Снощи бе част от тази история на една от малкото групи, която не се страхува да излезе „по бели гащи“, ако се наложи. Пък и каузата си заслужава!

Точка пета от дневния ред. Delate. Пловдив идва в София. Трудно, но дойде. Хардкорът изисква всеотдайност, а пловдивчани я имат като за три групи. Това се харесва на хората и най-вече на феновете на този тип хардкор-пънк, който не увърта. Пловдив, може би е „само техен“, но и в столицата има „яки п.тки на хоризонта“. За това – всички юруш към щангите за една солидна порция силов хардкор на градус. На градус и на торта със свещички! Какъв е тоя рожден ден, ако няма торта. По тавана.

Финала се предчувства с напредването на времето. Но, за да бъде постигнат максимума трябва да бъде добавено и последното парче от пъзела. Благоевградските Cut-Off. Няма нужда от интродукция – тежък хардкор в променливо темпо. Тежки и дълбоки вокали. Много движение пред сцената в стил америка някога-преди-години. Cut-Off изтискват и последните капчици енергия останали в гостите на най-мащабния хардкор-пънк-метъл рожден ден наскоро.

Писано бе всичко да приключи там някъде между олющените стени на стария софийски център с дълбоко предчувствие за поредната Неделя с тежък махмурлук. К’во повече?

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s