The Professionals

Тук някъде, по традиция, би следвало да се помести кратка история от градското ежедневие. Любопитното е, че за сефте не ми идва наум нищо подходящо, което да свържа с настоящата тема. В интерес на ърбън-романтиката и живописността, която, къде успешно, къде по-скоро не, бива следвана тук може да се отбележи астрономическото събитие – настъпването на новия сезон. По всички смисли на думата. А той опразва мокрите и сиви градинки и площади, за да напълни с въодушевено множество кулоари и сепарета. По-важното – рязко се сменя пейзажа – цветовата и температурната гама. А дори да си дебелокож за такъв тип сетивност, няма как да не се отбележат новите тенденции около столичния „Бродуей“, за които на пожар сами алармират набедените бутикови хипстъри. Развлекателната индустрия не печели толкова много от фенове на Sex Pistols, колкото от евъргрийна на есента – самодостатъчност в стил „чай с канела„, „the Smiths„, „Instagram“ и блогърски снимки на кестени. Разбира се, не винаги е било така, пък и това не е съвсем вярно или поне не се отнася до всяка фенка на гумени ботуши и жилетката на баба ми. И нейните обожатели тоже.

Вече действително може да се кажe, че е изминало доста време от емблематичните концерти на Sex Pistols, вдъхновили по-голямата част от любимите ни групи и дали началото на нещо, което повече прилича на отворената кутия на Пандора, отколкото на популярна, но мимолетна тенденция. Днес вече е и трудно да се видят примиращи по Johnny Rotten и невменяемите му мимики тийнейджърки, както и подражаващи на Sid Vicious „no future-и“ с мечта да умрат като него. Да, и такива имаше. За добро или лошо, това е част от историята, но каква е връзката ѝ с днешната тема? Тези, познали лицата на снимката по-горе нямат нужда от презентация на английската пънкрок банда – the Professionals. За останалите – следващите редове са историята на другата страна на една монета, която би следвало да познавате, ако не друго, то поне от обща култура.

И така, в края на 70-те години на Острова се случва нещо, какво е то е плод на различни интерпретации и виждания, но истината е, че пърформънсите и албумите на една група оказват такова силно влияние на широка маса от хора, че акумулиралата се енергия прилича по-скоро на взрив. Шок, ужас, насилие и порно в сърцето на консервативна Англия, където хората на средна възраст пият чай в четири, докато децата им се кичат с фашистки символи и безопасни игли под диригентската палка на нещо, което ще донесе доста приходи… някога, някому. Таква вкратце изглежда историята в първите дни на зараждащия се британски пънк – една форма използвана в последствие от много други – групи и интерпретатори, последователи и имитатори all over the world, както се казва. Тази група – добра или лоша е част от развитието на световната рок сцена, толкова ярка, че едва ли някога споменът за нея би залязъл, дори, когато модерните евтини имитации на популярни звезди са факт.

Краят на Sex Pistols e по малко логичен и трагичен. Смъртта на Sid Vicious поставя под въпрос бъдещия имидж на свръх-популярната група, а напускането на Johnny Rotten гарантира неговият тотален крах. Англичаните вече не са нито Sex, нито Pistols. Но по това време изглежда и пънкът е поел в много и различни посоки, тъй че Малкълм Макларъновият план за утвърждаването на бандата като циркова трупа претърпява провал и без това. Някъде там започва и историята на the Professionals.

През 1978г. Steve Jones и Paul Cook наемат басистът Andy Allen от рок групата Lighting Raiders, за да осъществят късните записи на Sex Pistols – две парчета, ярко открояващи се от творчеството на групата преди. „Silly Thing“ и „Lonely Boy“ с Jones на вокалите са по мое мнение две от трите най-добри песньовки на пистълс завинаги. След логичния разпад на Sex Pistols и скъсването на отношенията с Malcolm McLaren този състав се възражда като the Professionals. Доста иронично. Но, естествено, има защо! Почти веднага след това, професионалистите подписват с бившия лейбъл на пистълс – Virgin Records.

През лятото на 1980-та година излиза и първият сингъл на групата – „Just Another Dream„, последван и от второ издание през есента на същата година – „1-2-3„. Този „дебют“, ако може така да се нарече, не е от най-впечатляващите, но вторият сингъл на професионалистите достига 43-то място в британските топ чартове. Постен, но все пак успех. Allen напуска групата след записа на втория сингъл и е заместен от Paul Meyers – басистът на Subway Sect. Ray McVeigh пък се включва в групата като втори китарист.

Join the professionals“ е третият студиен запис на бандата, който се превръща и в основен за тях, след като става част от филма „Ladies and Gentlemen, The Fabulous Stain„, заедно с други три композиции на тандема Cook/Jones.

I didn’t see it coming“ е първият дългосвирещ албум на the Professionals, който излиза на музикалния пазар. Записът му е осъществен благодарение на Nigel Gray и включва презаписани всички парчета на бандата, включая тези, в които участие взима Andy Allen. Причината е – бившият басист съди Virgin за неизплатени хонорари. Чрез презаписа, the Professionals прекратяват основанията на Allen.

Албумът е съпроводен от британско и американско турне, както и издаване на сингъл – „The Magnificent„.

Американското турне на бандата, обаче, е съкратено след пътен инцидент, в който членове на групата получават наранявания.

След едногодишна неизвестност the Professionals се завръщат в Щатите през 1982г. Тогава и the Clash предлагат на лондончани съвместни участия, но групата отказва. Някъде тогава the Professionals се и разпадат.

През 2005г. е издаден техен Best, включващ 4-те им сингъла, пълносвирещият албум и демо записи с участието на Andy Allen.

Безспорно най-голям успех добива парчето им „Black Leather, на което кавър правят The Runaways, Guns’N’Roses, Joan Jett and the Blackhearts. „Join the Professionals“ пък е свирено от Epoxies.

Между 1979г. и 1982г. в състава на the Professionals, освен Steve Jones и Paul Cook влизат още : Ray McVeigh, Andy Allen, Paul Meyers.

Разчитайки вече много повече на музиката, отколкото на имиджа, the Professionals стават действително ироничната обратна страна на медала. В отсъствието на двамата клоуни – Johnny Rotten и Sid Vicious, истинските музиканти в групата решават да покажат нейният потенциал. За the Professionals, обаче, вече е твърде късно. Групата никога не успява да се отърве от сянката на Пистълс и общото минало, чийто продукт тогава все още отеква в публичното пространство. Твърде жалко и за самите пънкари, които не отдават значение и не отделят толкова голямо внимание на тази група. Жанрът се е променил, музиката – също. Всичко е вече друго, докато the Professionals звучат някак си… ретроградно.

Нито една от техните песни не се превръща в интернационален химн на нихилизма, подобно на „Anarchy in the U.K.“ или „God Save the Queen„, но творчеството на по-добрата част от Sex Pistols показва, че пънкът не е символ на некадърността и посредствеността, която е флагмен на масовата култура от края на 70-те. За тази идея не е късно, но не the Professionals съумяват да я лансират масово.

Cook и Jones се придържат стриктно към рокенрол линията. Малко повече свирене, но същата доза бунт и енергия. Някак си музиката на тази група не те оставя на мира и въпреки, че някому може да се стори твърде „нафталинова“ има една особена нежност в нейната хармоничност и искреност. Нещо, което, според мен липсва в много голяма част от изкуствено насилените записи на Sex Pistols. И понеже това наистина е единствената отправна точка за сравнение – the Professionals излъчват онзи професионализъм, който те кара да очакваш с всяко изминало парче нещо по-добро.

За мен това е група, която е задължителна за всеки фен на рокенрол музиката, независимо от нейната форма или проявление. Независимо от това коя дата показва календара и какви дрехи препоръчва модният елит. Тук става дума за един труден преход от шум и отчайваща графичност към музика, емоция, послание. Учебникарски пример за това.

P.S. Разбира се, ИДИОТСКИ сглобените „клипчета“ в YouTube могат да ме извадят извън равновесие, но това е с което разполага глобалната мрежа на готово и трябва да се съобразим с него.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s