Intensive Care

Най-лежерният и очакван месец в годината е в разгара си. Между градската суета и морското безвремие пътят изглежда все по-кратък и все по-неизбежен. С курортистка небрежност са заредени и тривиалните на моменти столични сборища, поопразнени от традиционната навалица и глъч. Използвам момента на блажена почивка в един от редките мигове през годината, когато градът е потопен в тишина, за да се завърна към нещо, което едва ли някой би асоциирал с тишината и спокойствието – болезнено несъвместимо с тях и с типичното за всички „ваканцуващи“ настроение.

Днешната тема си заслужава спешната намеса, като стимул да се припомнят не много отдавнашните времена наоколо, когато кубинките и тирантите бяха намясто арт-потниците и странните хобита. О, времена, о, нрави! Време е за бърз (не-instagram-нат) поглед назад към един,… може би, познат наръч от банди, който дълго време диктуваше настроенията по улици и градинки. Стадиони и кръчми. Денем и нощем, но най-вече нощем, „и уличните лампи щом заблестят„.

Далеч от комерсиалния успех на водещите и съществуващи още Ой! банди има два коренно различни типажа. Абсолютно некадърни, но за сметка на това лишени и от всякакъв заряд, твърде объркани нови групи, които, като извадени от нафталина пресъздават етика, нямаща нищо общо с реалността днес. И другата част, останалите в полу-сянка, по-малко известни, но не по-малко добри и заслужаващи от водещите представители, авангарда на най-спорната и дискутирана сцена изобщо и нейните съвременни имитатори. Но докато първият типаж е една от основните причини този феномен да получи най-тежката присъда – „на доизживяване“, то именно втората група е в основата на това Ой! да продължава да се слуша и до ден днешен, въпреки десетилетните крамоли. Ред в историята на същата страница записват и Intensive Care. Разбира се, не очаквам някой, който не е изпил чашата до дъно от Riot City и No Future до Captain Oi! да знае или да е чувал за тази банда от второто поколение. Но за всеки, който някога е пазил или все още пази този силен дух в себе си, това е групата, която връща или може да върне онова позагубено вече усещане.

Не че се подразбира, но градът е Лондон, годината е 1980г. По-рано групата носи името Side FX и е базирана в Шотландия. Едно предложение за участие в компилацията „A country fit for heroes v.2“ от No Future, обаче, променя коренно нещата. Това подтиква вокалистът Iain да направи голямата крачка на юг. Това е и началото на Intensive Care.

Вдъхновени от силната първа Oi! вълна, Intensive Care получават добрия шанс да се смесят с добилите вече сериозна популярност по това време легенди – Blitz и Peter & The Test Tube Babies… В списъка с групи, свирили на една сцена с тях в този ранен период влизат и The Exploited, GBH, One Way System, Abrasive Wheels, Chelsea, Major Accident, English Dogs, The Varukers, UK Subs, The Business и др. По всичко си личи, че „спешняците“ са в „А“ група.

Групата има плаващ състав, но ето това са всички, които са участвали, според нейния създател и постоянен член – Iain. : Iain Kilgallon – вокали ; китаристи – Liam Knight ; Gav Hills ; Ash ; басисти – Iain Kilgallon ; Spike ; Razzle ; Glen ; барабанисти – Steve ; Wee Lee ; Brian ; Mark

Изглежда, че първият голям откривател на Intensive Care е Punishment Block Records – един от десетките по това време полу-фантоми, заляли Англия със записи на знайни и незнайни групи. Този път в ролята на промоутър, PBR помага на пънкарите да обиколят Кралството, превръщайки групата в локална сензация. След над 100 участия, мълвата за великобританците достига Канада и САЩ, откъдето идва и покана за турне. Въпреки това, единственото място извън Албиона, където Intensive Care са участвали е Париж.

През 1987г. бандата престава да съществува окончателно. През месец Май-Юни 1990г. вокалистът Iain Kilgallon събира отново групата за два благотворителни концерта в памет на китариста – Liam, който загива при пътен инцидент.

Дискографията на бандата е твърде объркана от сингли и компилации, но съдържа сборен-дискографиен диск, именуван просто „The Oi! Collection“ издаден от Captain Oi! Records с всичко записвано някога от Intensive Care. За мое щастие и благодарение на приятел притежавам този диск, чиято книжка е и единствената ми достъпна информация за тази, смея да кажа типична в доста отношения банда.

Шест акорден минимализъм и праволинейност – типична характеристика за повечето пънк групи от началото на 1980-те. Това е и всичко, което може да се каже от музикална гледна точка за групата. Отвъд това, обаче, стои онази Oi!/UK82 харизматичност на хаоса и искреност, която няма как да не те подпали отвътре с пожара на непримиримия протест, буйстващ с цената на асоциален анти-порядък. Шут с dr. Martens в зъбите и си отново на 16.

Накратко – Intensive Care е такава група, която се вади от шкафа „веднъж, но качествено“, в случай че ултра-коравия Blitz-арски Ой! в комбинация с „духа на 82-ра“ е долипсвал някому. Тя идва, за да ти върне спомени или да те настрои на „ултра къси вълни“, където време за мол-шопинг и Найкове просто няма. Чиста проба английски хулиганизъм за всички с противообществено съзнание.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Intensive Care

  1. без угризение каза:

    Едни от любимците ми като прохождах във пънк и ой! музиката ! Супер-приятна банда за слушане ! Гласувам със две ръце за тях !

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s