Етикети

Честит Първи Май! Христос Возкресе! Волю, неволю парламента и него го возкресихме. Още малко и ще има и честит Първи Юни на децата, честито ново правителство, честити стари сметки… Честити и всички други празници. Честити делници! Напразнувахме се, починахме си и от празниците. Това са новините на последните седмици. Мина, обаче, известно време без постове тук. Почивните дни бяха доста интензивни в някои по-различни аспекти и с незначителни изключения раздвижването наоколо ще е чак сега. Причина? Няма. Не е апатия, просто нищо не се случва. Топлото време изкара хората навън, а това, на практика винаги премества фокуса. Саможива пост-празнична скука. Не че „призрачният град“ по време на почивката не предлага съвсем нищо, просто желанието е сведено почти до отрицателни нива. Основание за това, може би беше и най-голямата за нашите ширини миграция. Плюс, разбира се, естествено породената тежест от злоупотреба с козунаци, яйца и евтина бира. Абсолютна класика – филм, който се повтаря ежегодно, досущ като продукциите с религиозен отенък, излъчвани по телевизията около големите празници, споровете между атеисти и вярващи, алкохолните натравяния, селските събори и други евъргрийни с цикличен характер. Уви, минаха и изборите, а скоро, когато свършат и футболните първенства (бел.авт. – те вече свършиха) съвсем ще приключат поводите да се дърляме. Трябва да се вземат незабавни мерки преди окончателно лятното затишие да настъпи и доста да разкрият истинската си същност на сандаладжии с еко кауза.

Знам, че всеки, малко или много е искал да каже някому това. Не че е определящо, просто от чист хедонизъм ви предоставяме тази възможност.

Относно настоящата тема – бих могъл да кажа, че съм вдъхновен от Дебелия Боб (вокалист на Hard Skin) и неговото показно (едни задължителни две минути и половина!) за парцала „VICE“ – младежкият интернет вариант на Карбовски. (Нищо лично пичове, но солта е подправка, а не основна съставка на гозбата) Но това на практика ще е само половината истина. Впрочем, поводи – бол, предпоследният бе разговор в мрежата, който се въртеше именно около това, за което в някакъв смисъл говори Боб. Действително, един възхитителен и прекрасен пример за правилното отношение към нещата – своеобразна форма на искреност и нагласа, липсата на които ми се струва най-големият дефицит на днешната „сцена“, особено у нас си. Аз ще стигна дори още по-далеч в категоричността на твърденията в тази провокация с една цел. Това не е арогантност. Не следва да бъде и „хейтърство“. Обратното е тънкообидчивостта, породена от нуждата за дамгосване – независимо с какъв знак, независимо как, просто болезнено наложително, защото така трябва, уви… „Така трябва“ е кухото оправдание за безплътността на всяка заразителнa и обсебваща атрактивна новост, независимо колко „наведена“ и „безхарактерна“ е. Всъщност, последният повод бе една шумно афиширана (и афишираща се) група, чието самоопределение (защото „така трябва“) излъга една-две шепи посетители с конкретни очаквания в известен столичен клуб. Не си поисках парите обратно, щото другите групи не ме излъгаха. Но се обърнах и си тръгнах също толкова безплътно. Because „what you’ll receive is what you gave to me!“  Ще кажете, че се случва често и не е „big deal“, но за мен е. И изобщо, когато отидете в магазина и прочетете на кофичката ‘кисело мляко’, очаквате в него да има кисело мляко, а не натурален сок. (не искам да бъде по-рязък) Противното би било нечестно. Нещо повече – би било измама дори.  В крайна сметка се оказва, че свръх либералното отношение към всичко е някакъв вид спасителен пристан за онези преходности, които трудно могат да се нарекат с точност и да се разбере, аджеба, туй кисело мляко ли е или не е!? ‘Щото главният въпрос може и да е друг, ама по дрехите посрещат, не-тесногръди не-хейтърю. Това, разбира се, в рамките на шегата. НО! Никой не е застрахован, че няма да попадне в такова време и на такова място. Този недъг взе, че се превърна в Haute Couture и дори в търсен резултат. От дефект в ефект, както се казва.

Изобщо нямаше да се заяждам, ако тая гигантска заблуда не ми коства средства и време, които нямам в излишък. За да мога да бъда в крак и да не тъна в ретроградност съм длъжен да се съобразявам със сбъркани етикети. Що за аристократичност?

И все пак, действително непременната нужда от „етикиране“ (съществува ли такава дума?) наистина е непотребно-остарял прийом в някои отношения. Въпреки това все още не е нищожен и поради тази причина, когато се обявиш за част от единия отбор, носи поне неговите фланелки, ‘дето се вика.

Това е/Това не е“ ми се струва единственият начин, по който може да се задвижи провокативна дискусия, точно преди нашата страна на ринга да остане далеч в историята просто като интересна любопитност с дъх на нафталин, ако такава е съдбата ѝ. То е нещо дори още по-фундаментално – това е идеята, когато искаш кисело мляко и виждаш неговия етикет, вътре наистина да има кисело мляко.

Осъзнавам, че примерът ми е може би далечен, може би неточен или трудно съпоставим, но знам, че всеки може да направи заместването във формулата. За това вариантите са три – или оставяме всеки да печата и лепи каквито си поиска етикети на каквото си поиска, че дори да се чувства задължен да го прави непрекъснато и навсякъде или следиме строго за това дали киселото мляко е на първо място кисело и на второ място мляко. Третият вариант е изобщо да се откажем от това и от етикирането принципно и да разчитаме на съвсем различна философия, основаваща се на друг тип оценка. От второто и третото ще загуби всепоглъщащия бизнес и клубчетата (само привидно подкрепящи друго, освен собствения си интерес), но ще спечели „направи-си-сам“ етиката, която може и да ражда елитистки продукт, но той не е масов, не е и дамгосан на челото със серийния номер на консумеризма. Ако нещо днес носи този код то то е очевидно и трудно се скрива. Да брандираш мода е може би най-лесното и доходоносно нещо, което можеш да направиш в рамките на тоя хаос, а после да гледаш сеир – как хора ходят по улицата с еспадрили и безумни пазарски чанти. Една разхода по столичния „Бродуей“ и в градинката пред Народния Театър е напълно достатъчна. Всички те са подредено натъпкани в изкуствено загрозени „алтернативни“ клубове, които не предлагат алтернатива – но предлагат пространство за всеки ходещ айфон-фотограф със собствено гледище. Да – сеир, ама марков. Тъкмо това обръща лафа за жабата и гьола с главата надолу – всеки гьол да си знае своята жаба.

Но все още дълбоко в себе си си мисля, че ако Фройд беше жив щеше да го обясни доста логично, макар и да съм сигурен, че едва ли щеше да преживее толкова явно доказателство на своята теория. Ето за това и фабриката за сбъркани етикети ще продължава да работи и да печата компота с надпис „Кисело мляко“ и обратно, докато търсещите едното или другото се лутат между истината и лъжата по рафтовете на магазина.

А животът си продължава, но с това откриваме и нови истини за киселото мляко. Понякога чувствам, че изпускам нещо и това нещо е отговорът на въпроса ми кой живее в миналото и кой в настоящето.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Етикети

  1. Skunksa каза:

    ти не си хардкор!

  2. sdf каза:

    Морски, ето пак, със засукани слова обясняваш как някой обяснява кое е „тру“ и кое – не. Не правиш ли същото?

  3. без угризение каза:

    Падам си по качествения пълнеж в некачествена опаковка 😉 Тъпото е, че в днешно време е обратното, както е описано по-горе в статията.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s