Piranha „Skate After Death“ (CD Release) ft. Anti-Future, Rocky Raccoon, ЪНАЛЕН ДИСПУТ

Хей Хоу! Обещах си една почти телеграфна „междинка“ с повод. И без друго напоследък тук е „Мълчанието на агнетата“, за това преминаваме към компромисния, метафорично, вариант в работната Събота – придвижването става кой както може, а работоспособността е на отрицателни нива. Повод има, не само защото ние сме царе на поводите – единствения актив, който не познава дефицит, но защото принципите ни са малко по-различни от обичайното схващане. Един от тези принципи казва, че Петък + GrindHouse + Концерт + всичко останало = конституционно задължение.

Небезоснователно долазвам до бара, и то подир значителна групичка представители на „младежта и спорта“. Средна възраст ‘нема и толко’, важното е, че ентусиазирано се поддържа високото ниво, зададено преди години от батковците и каките. Коментирано е вече, че района около Грайндхаус държи няколко скрити коза в ръкава, единия е истински, а другия е кварталното магазинче – спасителен пристан, особено ако си бъхтил баира (с или без тролей пак си е изморително). Зареждане с провизии от първа нужда и 1/3 от задачата за деня вече е изпълнена. Остава лесното. Сетне, отзад летния камуфлаж на храсти, трънки и глогинки се открива градината на бара, вече превзета на щик от „ядосаните“ пънк войници на днешния ден. Никой не е ядосан, разбира се, или поне не го показва, няма и нужда – има скара – скейт bbq подсигурено от личния състав, студени напитки и още малко време до…

… началото на промоцията на група Ракия, простете Piranha. Някакъв своеобразен скейт-пънк екзорсизъм. Или по-скоро промоция на религиозните виждания на бандата за задгробния живот и неговата цел и мисия – побутване върху дървен кумир на колелца. Страхотно, няма що! И все пак представянето на дебютното CD „Skate After Death„, като проточено във времето и пространството събитие, стартира с концерт на добре познатото ни столично място – домът на непорасналите младежи и съботния махмурлук – Грайндхаус.

Старт на събитието дава непозната за повечето от нас група. Няма и как да е иначе, защото това е дебютът на Anti-Future. Бях скептично настроен и с очакване за поредния скейт-пънк клонинг, който да напълни кошницата на сравнително новоизлюпилата се тенденция. Но, за мое учудване на сцената-рампа са група младолики скейтъри – сензацията на вечерта. Аплодисменти за хлапетата, които избраха музикалните инструменти пред фейсбук и в Петък вечер показаха на поостаряващите си вече батковци къде е бъдещето. Стегнато, бързо, ядосано и без грешки. Доста хора могат да завиждат на тийнейджърите, които са усвоили изкуството на викането, дисторшъна и бесните барабани. Овациите са заслужени, очакваме ги съвсем скоро отново на познатото място, когато ще открият за Punk City Fest.

Топло е навън, топло е и вътре (от прожектора може да ти изгори врата, доказано), за това и девойките предвидливо са си взели по-малко дрехи. Като изключим, че по едно време пространството вътре заприлича на травматологията в „Пирогов“ (деца, счупени крака и ръце), пролетният синдром създава друг тип проблеми – сърдечната аритмия е овладяема единствено от ударни дози шум откъм сцената, сиреч някой трябва да ти прикове вниманието. Rocky Raccoon умеят да се справят с това. Не мина много време и от тяхния дебют, но бандата, поне според мен показва добър и забележим прогрес в тяхната си работа. Заподскачалите отначало продължиха да подскачат и отделят течности през кожата, което е признание за трудещите се отвъд мрежата.

Признание е и за избралите мириса на прясно окосена трева и дъх на слабоалкохолни газирани напитки с аромат на хмел. В големи количества. В наистина големи количества. След подобни маратони отмъщението на фоторепортерите е жестоко и безмилостно – хляб и зрелища за плебса. И много интересни физиономии.

Не крия, че за мен присъствието на Ънален Диспут накланя много сериозно везните в полза на всяко събитие с тяхно участие. Оригиналният дух се възражда от ритъма, стоящ най-близко до това, което ние наричаме пънк, докато ставката показва едното сигурно в уравнението – комично-ироничната визия е противоположната част от съчетанието, включващо сериозността на посланията. Достъпни послания. На български език. Някакъв непредсказуем тип сатира, която плашещо успешно нахлува и превзема сетивата, напук на всички еднакви, посивели, наведени групи – униформени и съшити с конеца на „правилния“ шивач. Пък и музиката не е фон. Тя е агресивният отенък дорисуващ образа на Ънален Диспут – пънк арогантност от различен мащаб. Движещата сила за достигащата до грубости патаклама, заформяща се като израз на уловената енергия. Каква романтичност само… За това и всяко тяхно изпълнение своеобразно провира крак отвъд тертипите, напук на очакваното, напук на начертаната линия, ей така, отгоре, със счупен крак, с п(т)ичи костюм, с женски потник или пеньоар, достатъчно мощно и провокативно. Звучи доста сектантски, като се замисля, но без значение и без това „пънка умрè“, това не е Глас Народен, това е глас от отвъдното.

Дойде времето и за черешката на тортата, маслинката в коктейла, глазурата на пастата, мекото на хляба, твърдото на… все тая. Гледали сме Piranha толкова много пъти, че единственото, което бандата може да прави е да съпровожда музикално хоровия вокал на техните фенове и да го доокрасява с някоя друга реплика от късните сериали по ТВ1000. Едно уникално постижение, трябва да се признае – хората знаят песните без да са имали реален досег с тях. Вече имат, защото от вчера официално „Skate After Death“ e на пазара. Само не разбрахме на кой точно пазар и дали върви с връзка кервиз, но предполагам, че това тепърва ще се уточнява. Инак забавата премина в яростно замерване с тела от една страна, от друга кървави, но жадни (но не кръвожадни) погледи изпиващи чудовищни количества алкохол в чест на Петък, групата, доброто настроение, срещата на поколенията, хубавото време и пр. и пр. Класическият сет бе дообогатен от две нови парчета, които скоро наизуст ще знаят сигурно и окачените да висят от тавана скъсани кецове. Какво по-добро за групата, гордееща се с това, че е провал.

Ами резултата? В цифрово изражение е трудно да се пресметне, но видимо имаше значителен брой хора приели формата и предназначението на руските матрьошки, но имаше и такива, които се срещаха отблизо с чакъла. Тъй, между храстите – традиционния пролетно-летен пикалник и забавата вътре винаги имаше някой ходещ (или въргалящ се) хит… и така до края на света. За мен той дойде малко по-късно с набирането на добра скорост по инерция от хълма към светлините на петъчна София.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

17 Responses to Piranha „Skate After Death“ (CD Release) ft. Anti-Future, Rocky Raccoon, ЪНАЛЕН ДИСПУТ

  1. sdf каза:

    Защо не започнеш да пишеш стихове, или проза ? Пънк събитие ли коментираш, или стихотворение на Лермонтов ?

    • JollyStomper каза:

      Горе в дясно има хикс, а той е дори по-добро решение от това да знаеш защо и къде се намираш. Но дори и това тук не ангажира никого с нищо повече от субективността на едно мнение.

      • kaleto каза:

        Лично аз предпочитам да прочета едно подобно, интелигентно написано ревю с поетична нотка, отколкото телеграфно съобщение кои групи са свирили, или поредната безлична статия. Или когато е пънк концерт, статията трябва да бъде написана елементарно? Ама наистина ли?!?JollyStomper давай смело напред. Hater s gonna hate.

  2. sdf каза:

    Фактът е, че аз не съм „хейтър“, но ти очевидно си гласът на едно поколение, приятелю. Сигурно ще кажеш, че си в тая сцена от 30 години минимум 🙂 А относно ревюто, аз нямам нищо против да чета поетично написани „високи слова“ що се касае до пънк, но трябва да преценяваш уменията си. Всичко друго звучи високопарно. Поздрави от Бургас, тук знаем как да говорим за такива събития, „столичани“.

  3. JollyStomper каза:

    Виж приятел, явно е, че не си ме разбрал, за това ще се наложи наистина да го кажа малко по-ясно. Тук си, на първо време в място, което е свободна платформа изразяваща личното мнение на авторите на статиите. Това не е нито медия, нито има претенцията да бъде стандартизиран и стереотипизиран официоз, бил той и свързан с пънк, хардкор и пр. Дори и само тази причина е достатъчно основание по никакъв начин да не задължава твоето присъствие и твоето внимание. Ако имаш различен поглед над нещата винаги си добре дошъл да покажеш това. Ако имаш критика, която е съобразена с казаното по-горе – ок, никой не те спира да я изразиш.
    Поздрави към бургазлиите от столичаните (не в кавички), които знаят повече неща 😉

  4. sdf каза:

    Виж, не искам да водя спорове в интернет, сам знаеш, че е безумно (макар че сам ги започвам). Ти казваш, че съм добре дошъл да изразявам мнение и позиция. Аз го правя, а ти ме нападаш по софистициран начин, не е ли така? Объркан ли си? Зная, че принципно тук пишете само за себе си и приятелите си, това ми е ясно! Аз просто исках да изкажа позиция. Разбери ме, хубаво е, че давате знание на хората без да искате пари и се стараете да представяте всяко едно „ъндърграунд“ събитие по максимално безпристрастен начин. Просто аз не мисля, че пънкът заслужава подобно елитистко отношение що се отнася до отразяването му, пък било то и в интернет. Просто не звучи автентично. Казвам ти го като човек, който е от старата вълна привърженици на пънкарията 🙂 Следващият път, когато съм в София, ще се радвам да поговорим „очи в очи“ на някой концерт. Забелязвам, че има за какво да си говорим, хората в интернет с достатъчно мозъчен багаж не останаха много.

  5. angel каза:

    Събития в Бур… кво?

  6. селтик каза:

    Пия ракия и циганите ше избия
    айде акуляяяяяяяяя
    а-а-аастън вила

    Я ПАЛИ БЕ, дано ви потъне селото жалко!

  7. sdf каза:

    Първо, подкрепям Нефтохимик. Второ, не се доказвате като особено големи граждани, обиждайки непознати хора в интернет, между другото „селянин“ и „селяндур“ не са понятия, обвързани с топографската локация, а с манталитета. Но все пак, идва уикенд. Изпратете поздрави на роднините по родните ви места, столичани в повече. Много хора говорят, че НИЕ – провинциалистите сме комплексирани от ВАС – столичаните, май се оказва обратното, съдейки по анонимната ви агресия. Поздрави.

    • селтик каза:

      мноо поетично го раздаваш, бате, тфа ти е пънк блог, я се стегай (вената)!

  8. JollyStomper каза:

    Интернетът има странното свойство много добре да облекчава напрежението, т.е. изпускаме парата, но недейте да се обиждате, все пак. sdf, ти започна първи – тук не говоря за критиката ти, но за поучителното ти отношение към нас – столичаните в кавички, както сам ни нарече. Ние ти го прощаваме това, но наистина не ми се вярваше, че ще трябва да разяснявам, че SRS не е медия, не е и информационен портал, нито сайт за очерци, разчитащи на обективността. Тъкмо напротив – това е свободна, творческа платформа, която добива фасона и стила на своите автори. Темите ни са свързани с музиката главно, но винаги в конкретика и винаги в контекст на събитие, място или нещо друго, което ни е впечатлило. То може да е динамиката на големия град, спокойствието на природата или някой социален отенък… За мен, впечатления и емоция се предават най-лесно чрез атмосфера, за това се старая да създам известна атмосферичност в своите постове за групи, събития и концерти, дори когато съобщавам някакъв тип енциклопедични данни. Това е моят стил, основан на личното съпреживяване и, да, може би малко по-сериозен подбор на думите, но фактически нямам претенцията той да е перфектен, камо ли универсален! В крайна сметка имаме и други автори, защото, както казах по-горе, цялостната идея на този проект е той да бъде хамелеон – да си сменя цвета, спрямо перото на автора. Имали сме и имаме много директни автори, чийто стил е стегнат и телеграфичен дори – те са създавали строг и сериозен образ на SRS. Имали сме и значително по-емоционални, разчитащи на силни контрасти в текстовете си…Те са оформяли проекта другояче. Това е основната идея на SRS към този момент. Разрови се назад в историята на блога и виж писания на други автори, може би ще откриеш такъв, който ти допада. Но определено не е пънк да ни казваш как да говорим за пънк. Поздрави (но не поетични)!

  9. Pingback: Hatebomb, Ciroza, Razgruha, Old shores /24.05.’13/ | SofiaRebelStation

  10. crustnikyt каза:

    Хората отдавна трябваше да се отърсят от комунистическия комплекс/конфликт „Столица – Провинция“, онаследен ментално от онези, които са живяли преди 89-та. Особено хората, твърдящи че слушат прогресивни банди, които пеят против категоризирането на стереотипен принцип.
    В днешно време (2013г.!!!) да си тъп е по-скоро въпрос на избор…особено ако имаш интернет, а справката ми със сайтове занимаващи се с нашата сцена ме навежда на мисли, че доста хора все още правят погрешния избор. Добре че все още има достатъчно разумни хора, които да се занимават…

    Поздрави на цяла България независимо от град, квартал или възраст!

  11. Skunksa каза:

    Привет на всички, които четат, пишат или минават през SRS. Извинявам се, че се включвам със закъснение в дискусията, а и се извинявам на всички приятели и познати, че напоследък никакъв ме няма, ама такъв е живота – време няма, силите са на привършване и… още куп чичкенски оправдания, които ще ви спестя.

    Искам да взема отношение по коментарите на тази статия – винаги съм си мислел, че отдавна надхвърлихме онези стереотипи, че пънка е проста/елементарна и дегенеративна музика и съответно, че тя трябва да бъде обект на такива мисли или страсти. Ревюто на концерт или представянето на група винаги е било предизвикателство за нас, авторите в SRS, защото не искам/е да звучим като медия – ние не сме критици и никога няма да бъдем. Ние сме почитатели (или фенове, ако не ви притесняват чуждиците) и искаме да представим какво УСЕЩАМЕ, когато слушаме дадена банда или посетим някой концерт, а сами знаем, че чувствата и възприемането на едно събитие е нерационално и съответно трудно да бъде оковано в прости думи и телеграфен стил. Да, всеки може да отиде на концерт и лаконично да каже, че е имало около х човека, групите са свирили в еди каква си последователност и по еди колко си време и накрая послушно да изпляска сет листа. Това обаче не е идеята на SRS, а и нямаме намерение да отразяваме концерта на Бон Джоуви, за да го правим.

    🙂

    • hranov каза:

      Пънка не стил музика, а мода. Повлиял е много, но да слушаш пънк си е признак на ниска музикална култура. Повечето немогат да свират, а за българските пънк банди да не говорим

      • hranov каза:

        Пънка е скука, а в Бургас е пълно само със задръстени селяни.

  12. kaleto каза:

    Хранов, сливо, ще те разпоря

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s