Wojczech, Attack Of The Mad Axeman, Разгруха, Lapsus Linguae, Nelepa Brena

Днес е Понеделник – дългият уикенд приключи така, както започна – с 200км./ч. След съботното соаре и смяната на времето не оставаше нищо друго, освен да изпратиме месеца в една крайно нетипична Неделя.

Колко причини е нужно да бъдат изтъкнати, за да се разделиш с отредената за почивка Неделя в името на концерт? Стига ли едно – „без аналог“, но този път наистина?

Тепърва борейки се с резултатите от врътването на часовника час напред, и отново идва време за ‘бичене’ на път към познатото място – Grindhouse. Факт е, че не се изисква много. Все още в светлата част на деня, дотъркулвайки се до върха на баира на бул. Цариградско Шосе, останах с впечатление, че организацията и гостите на това събитие, повече се пречкат на ревизионните дейности в скейтбара, отколкото друго… Обезкуражаващо, но пък магазина е на близо. Въпреки всичко, две шепи хора, озовали се в точния уречен час на точното място трябваше да се справят с очертаващото се огромно закъснение на концерта (не по вина на организаторите, но заради забавяне в графика на двете гостуващи групи). Разбира се, българите и най-вече столичаните сме специалисти в уплътняване на времето преди и след концерти, така че да му мислят хората със задължения в началото на седмицата. Притеснението, че концерта няма да се състои в пълнота бе напълно основателно, особено с оглед на факта, че дори скатания Grindhouse има проблеми с вдигането на шум след 23.00ч.

Все пак двете немски групи пристигнаха благополучно с около час по-късно. Докато се подготвяше сцената за тяхното участие клубът се понапълни и неловкото закъснение вече изглеждаше далеч по-поносимо. За да бъде избегната възможността концертът да бъде прекъснат преждевременно преди неговата кулминация, „Гюнтер и приятели“ (както кръстихме двете групи) пожелаха да свирят първи.

Само за няколко минути на сцената пораснаха дръвчета и цветя – горският декор на една от най-колоритните групи в Европа и със сигурност най-колоритната гостувала в България. Няма шега, няма измама! Броени мигове и на рампата излизат охлювът, бухалът, пчелата и костенурката. Attack of the Mad Axeman от Хамбург, Германия са най-странният и нестандартен квартет в екстремната музика, който можете да видите.

Дори в този момент аз нямах представа на какво точно ще станем свидетели. Немската грайндкор банда излезе в пълно сценично облекло и грим. Разбира се, публиката също бе подготвена с предварително надути балони и конфети, които да влязат в употреба във всеки удобен момент. И тогава настъпи истинската шизофрения… лампите са загасени, а на сцената има представители на фауната в абсурдни костюми сред декор от флората. Бърза проверка на микрофоните и начало на един сет, който ще помня дълго време. Attack Of The Mad Axeman музикално са много груб и първичен грайндкор, често напомнящ ми на старите групи от жанра. Олд-скул, който, колкото и да е стандартизиран, никога не би могъл да писне, особено, когато срещу теб в пълно „бойно“ снаражение стои костенурка, въоръжена с микрофон и патрондаж около кръста. Визуално – хиперболизирана самоирония, съставена от над 100 килограмова костенурка, над 100 килограмова пчела и над 100 килограмова сума от охлюв и бухал! Но дори тогава никой не бе видял още нищо! След като хамбургци очевидно събудиха животните от гората наоколо, екстремизма придоби ново лице, освен музикално… в очерталия се зоопарк изведнъж започнаха да избухват фойерверки. Не, не се шегувам, присъствалите ще потвърдят. В ключови моменти от сета, немците детонираха ефектни фойерверки, монтирани в „къщичката“ на охлюва (барабаниста) и тази на костенурката (вокалиста). Ефектната хореография, съчетана с костюми, грим и поведение са главното оръжие на иначе унищожителната грайндкор машина. Attack of the Mad Axeman приковаха вниманието към себе си и когато дойде време да отстъпят мястото на рампата, лично на мен ми бе трудно да се разделя с тяхното сценично присъствие. За всичко това те бяха възнаградени от конфети, балони и „дружеско насилие“ сред публиката. Дано не са се събудили мечките в Пирин!

МАЛКО Е,..“ но няма как, защото времето напредва, а пред клуб Grindhouse стои тежката задача да устои атаката на още цели 4 групи. Казвам цели, защото макар и по традиция доста по-кратки, грайндкор сетовете са много наситени и най-вече натоварващи, както за групите, така и за публиката. Атаката тепърва започва.

Междувременно жадните погледи на няколко от обичайните заподозрени се спряха върху тур-дистрото на двете групи. Още тогава си знаех, че ще ме заболи сърцето! Впрочем, мое мнение е, че това бе едно от най-добрите дистрота, идвали в България в последните години. Който е успял да си вземе нещо мъничко или по-голямо е щастливец.

На сцената се подготвяха да излязат другите хедлайнери за „тихата“ неделна вечер. Източно-германците Wojczech! Какви може да са очакванията към група, която излиза след Attack Of The Mad Axeman? Особено в момент, когато си мислиш, че си видял абсолютно всичко, което можеш да видиш на един грайндкор концерт. Включително над 100 килограмова пчела! Какво повече ти е нужно в иначе бедната на впечатления българска сцена. Но истината е, че за това, което са Wojczech няма високи летви…

Мотивите бързо бяха сменени и зад микрофоните вече стои един познат мрачен образ. Още с първите акорди стана ясно, че събитията придобиват съвсем различен магнитуд. Парадоксално или не, стандартния имидж на грайндаджиите далеч не се върза със значително разнообразната стилова палитра, с която разполагат. Наистина ми е трудно да определя смесицата от стилове, гравитиращи, разбира се, най-вече около екстремните грайндкор, кръст и метъл, която владеят гостите от Рощок. Сигурно, обаче е едно – гледайки Wojczech или се парализираш или изпадаш в онова състояние, което кара малцината активни фенове да пробват самоунищожение едни в други в импровизиран пит. Аз бях от първите, защото не можех да откъсна очи от вдъхновяващия пърформънс на вокалиста на групата, който не спря да се блъска и да хвърля микрофона си в пристъпи на хаотично насилие, пълен противовес на математически точния и подреден грайндкор на разнообразието, който неговите колеги изстрелваха срещу публиката. Още е загадка за мен как не съумя да се убие, но очевидно тренинга и алкохола си казват думата. Златен медал! Същото важи и за неговите колеги, които в съвкупност „изтрескаха“ един унищожителен във всеки аспект сет, който бе и в основата на кратката любовна история между източно-германците и софийската им публика. Любовта прощава, а как да не им простим закъснението… Изводът е ясен – чакането си струваше. Нервите на организатора – също. За около един час и половина грайнд-тероризъм и дълбоки, трайни впечатления.

Гостуването на двете немски групи приключи сравнително бързо или поне така ми се стори на мен. Имахме късмет, че изобщо успяхме да ги наблюдаваме, докато винаги тегне огрузата от закъснение или проблеми по време на турне. Шанса да наблюдаваш две чужди грайндкор групи, притежаващи уникален, независим и различен почерк се среща твърде, твърде рядко на родна почва. Нещо, което трябва и ще се промени със сигурност.

Известна част от хората си тръгнаха без да дочакат изявата на българския съпорт. Съвсем очаквано – закъснението на концерта очерта неговия край твърде неточно, а с наближаването на полунощ (по новото време) и шансовете да остане повечко публика понамаляха.

Нелепа Брена не се забавиха и секунда за втората изява в своето съществуване. Момчетата от групата бяха пределно наясно, че след представянето на немците единствено ентусиазъм не би впечатлил, за това типично по български стартираха с провокация на футболна тема. Одобрявам подхода, който със сигурност привлече внимание, макар и на цената на няколко средни пръста, пък и кой друг може да се похвали с това, че е посрещнат с освирквания и изпратен с аплодисменти. Нелепа ситуация, създадена от нелепа група. За това ви удря ток от микрофона момчета! Важното е, че те си знаят работата, хубавото е, че вече са легитимна част от едно до преди известно време липсващо звено в българската хардкор-пънк сцена. Кратък и експлозивен сет – авторски парчета, един кавър. Ясно като бял ден послание, без излишни подробности и отклонявания. Лепо или нелепо, такъв тип ъндърграунд групи имат своето пълно основание, като контрапункт на „хардкор съзвездията“. Дано ги гледаме по-често.

На старт-финалната права излиза една позната фигура. Авантгардна и мрачна, но трябва да се знае, че дори Lapsus Linguae търпят промяна. Вече с утвърден нов барабанист, познат ни от друга набрала скорост група и може би за първи път самопредставили се пред публиката си лапсусите не допуснаха изневяра в едно единствено отношение. Хаос в музиката, хаос в отношението, хаос в движението, хаос в покоя, хаос дори в подредбата, изобщо… хаос. За тях важи аксиомата за камъка, от който се премахва всичко излишо, за да се получи скулптурата. Тъкмо така, Lapsus Linguae съумяват да премахнат всичко излишно, дори това, което мнозинството може да сметне за важно, за да изпъкне тяхното послание в един пърформънс на минимализма, една твърде абстрактна фигура, все повече приличаща на пост-модернистична постановка на контрастите.

В края на вечерта, последната група, геройски дочакана от твърдото ядро публика на концерта бе Разгруха. Главата на българския модерен грайндкор отново претърпява тежки структурни промени, което не им пречи да са най-свирепата и безпощадна банда наоколо. Азбучна истина е, че разгрухарите винаги могат да компенсират всяка липса с огромния си ентусиазъм, енергичност и желание, които правят така, че нещата да им се получават почти перфектно. Срещу всяко препятствие Разгруха се изправя мъжки с всичко, което има – класически и брутален в своята живописност грайндкор на социална тематика, съпроводен от съпреживителната емоция. Снощи не бе изключение от правилото и с ръка на сърцето мога да кажа, че бандата е на практика единствения ни роден представител, който има сила да надигне глава над морското равнище на тепиха, рамо до рамо с истински сериозните и големи западни групи. Познатите парчета от това, което имаме като записи, плюс финалния, станал класически за бандата кавър на Last Hope не спряха да движат мелето пред рампата… и така от началото до самия край. Но и няма как да е иначе, особено що се отнася до фактът, че говорим за свръх-мотивиран и точен като часовник грайндкор. Усещането и импулсивността, заложени в техните изпълнения ги правят нещо повече от стандартна група.

Неделната вечеринка приключи с бродене в горите тилилейски около грайндхаус под тихия, бавно попиващ в калта дъждец. Епитаф към един концерт, който ще се помни дълго време.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Wojczech, Attack Of The Mad Axeman, Разгруха, Lapsus Linguae, Nelepa Brena

  1. лагера мрази софия каза:

    Видео от немските групи, останалото е на другата камера:




    Благодарим на присъствалите.

  2. setaa каза:

    Стана много хубаво, единственото разочарование отново донесоха онези, които си тръгнаха след немските групи, трябва да има съпорт за родните банди. За всички беше неделя и всички работим в понеделник 🙂
    П.П. – Прекрасно поредно ревю на JollyStomper, много поетично, описателно и хвалебствено, благодаря!

  3. Pingback: Интервю с Wojczech и Attack of the Mad Axeman | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s