Аналоговизация*

* Метафора по заглавието на кампанията „Цифровизация 2013“, свързана с преминаването към цифров телевизионен сигнал през м. Септември т.г. (бел.авт)

– Ама как да го свържа бе, младеж?

– Желанието и ентусиазма от едната страна, подкрепата от другата!

Като бях малък, понякога ми се налагаше да се разделям с джобните си за няколко дни напред, за да се сдобия с поредна касетка или диск, на драго сърце „презаписана“ от някой от батковците срещу упомената сума. Тези дискове и касетки бяха първият ми по-сериозен допир с групите от нашата част на музикалната гама. И като изключим две-три български издания и едно-две „ишлемета“ от пл. Славейков, всичко останало бе най-долно пиратско копие със сбъркани имена на групи и песни, често дори липсващи такива, но с огромна лична стойност. Толкова голяма, че да съумее да запълни празнината от любопитство на един подрастващ тийнейджър. Като част от това преходно поколение между истинските търсачи, за които играта винаги е била на най-висока трудност и интернет-поколението със златната лъжичка в устата, за мен и много от моите връстници бе изключително трудно да се ориентираме в едно изначално ново пространство, където пазарът преминава изцяло в цифров вариант, а всичко, което ти е нужно се намира „на една ръка разстояние“, на два клика и пет почуквания по клавиатурата. Разбира се, като всяка новост, навлизаща с бясна скорост в живота и ежедневието ни и тази бе първо усвоена от младите – моето поколение бе на пангара, командировано да се разбере веднъж завинаги с тези упорити машини и този неразгадаем интернет. Радикалната промяна в правилата на играта в полза на рационализацията и улеснението разкри нови хоризонти пред ъндърграунд сцените,… на практика възможността да научиш, прочетеш и чуеш неща, до скоро стояли нереално далеч от теб.

Днес, години по-късно имаме на лице десетки блогове, сайтове, програми за споделяне и социални мрежи, благодарение на които вече можем да се наречем жители на едно глобално село. Това позволява на всеки да чуе и види, да има мнение и да знае, което отвсякъде си е благородно дело – правото да имаш и получаваш толкова информация, отколкото имаш нужда. Всичко това, обаче, на една определена цена…

…цената е висока. Когато говорим за ъндърграунд музика и течения, тези цена е на практика тяхната стойност. Какво, ако всеки, стоящ срещу „авторското право“ наистина защитаваше правото си на информираност, а не правото си на много лесен и на практика безплатен достъп до блага, създадени за него? Не. Свръх-информационното котило отгледа свое поколение от хора, лишени от представата за „стойност“. Тях ги има навсякъде – в хардкора и пънка, в метъла, в рок и поп музиката. Те са еднакво фенове и на DooM и на Бийбър и на Metallica и на все тая кой друг… Те са лоялни на модата – дрехите, маратонките/кубинките и прическата. Тяхното пространство е тук, а експресията на тяхната личност е такава, каквато позволят границите на цифровия хабитат. Цифрово е и съществуването им отвъд – тясно свързано с новия начин на живот – течения диктувани от едно техническо пространство и неговите правила.

Ако зад всеки „лайк“ стоеше по един купен албум? Или един билет за концерт. Или едно пътуване за фест. Или един купен и прочетен зин… Тогава и само тогава, може би, щеше да е реалистично да говорим за стойност. Преди малко повече от година, защитих правото на свободно информиране и комуникация във времената на явна заплаха от цензура. Тогава, пък и сега, аргументът ми е, че насилственото налагане на мерки срещу „пиратството“ (каквото и да означава този термин) пряко и косвено ще засегне малките независими лейбъли (защото кой купува по време на икономическа криза на сляпо!?) и ще доведе до неразрушими монополи и налагане на масовата култура, като неизменна необходимост за съществуване на системата на едрия консумеризъм. Пропуснах от своята камбанария, обаче, да видя в пълнота и упомена другата страна на монетата. А в интерес на истината, може би там е ключа от бараката – критичната маса, която ще наклони везната.

Мп3-ката обезцени труда на независимите групи и техните лейбъли. Тя направо го уби, отнемайки стойността му, превръщайки нейните потребители в консуматори на мостри. Колко по-страшно можеше да е, ако същите тези взаимоотношения не ни превръщаха постоянно в идиотски незаинтересовани подбирачи, твърде далеч от цялата идея, но твърде близо до шизофреничното разнообразие от начини да подобрим имиджа си в същото изкуствено общество – съвкупност от виртуални лица във виртуални реалности. Всъщност, точно това се случва! Защото за свободния да избира човек е в голямо затруднение да не изпадне в крайност. А това е противоположната крайност, наложила се като норма и само между другото, твърде удобна за голямата индустрия, която лесно може да контролира, да се възползва и дори да създава всякакви течения и моди, от които да печели ежегодно милиони. Патова ситуация, в която еднакво стряскащо изглеждат както отричащите и отказващите, така и подведените по лесното течение надолу, доведените до крайна форма на ленивост.

„В интернет никой не чете повече от 800 думи.“ Това ми го каза професионалист, така че предполагам, че вече четящите това са намалели минимум на половина, което засяга горното и е пряк резултат от… цифровизацията. Далеч не заради някакъв тип консервативни възгледи, но считам, че това вече не се отнася до формата на личен избор. Нещо повече е.

The Day The Idea Died. Денят, в който хората спряха да слушат, а започнаха просто да пре-слушват. Да скробълват (scrobble ; впрочем, една не лоша идея, в последствие превърнала се в поредната витрина на лош потребителски вкус) и да изоставят. Да пречитат, вместо да прочитат. Тогава и идеята се превърна в поредния ретрограден излишък, спомен от време оно. Остава единствено опаковката – „черупка без душа“. Връщам се назад към онези „фалшименто“ дискове и касетки, за да си припомня колко обороти, всъщност, са направили. Колко просвирвания, заради които съседите до ден днешен ме мразят. Часове и дни прекарани с парчета, едва ли превишаващи 10% от средно-статистическа потребителска папка с мп3-ки. Часове наред прекарани с буутлези и техните книжки с текстове – едвам събрани на три малки парчета хартия. И макар и тези „издания“ да бяха напълно пиратски те имаха стойност. А веднъж познаваш ли това чувство, то остава за дълго.

Това бе и причината преди не много години, изпадайки в меланхоличното състояние на пълна апатия да си задам въпроса дали ентусиазмът е функция единствено и само на това, че си малък, любознателен и пр. Или че групите и хората наоколо се грижат да поддържат интереса жив… или друго… В крайна сметка достигнах до извода, че всичко се корени в отношението. Това, което е завещано още преди години, още преди някои от нас да се родят дори. Едно различно отношение, което в комбинация с идеята има основание в себе си да се нарича „култура“. А културата изисква някакъв тип жертви, включително и материални. Това не е пазар, но опасението, че стойността се губи остава. КУПИ ПЛОЧА! КУПИ ДИСК! КУПИ КАСЕТКА ИЛИ ЗИН! ПОДКРЕПЯЙ ЛЮБИМАТА СИ ГРУПА, ако имаш такава! Подкрепи малкия лейбъл, местното дистро. Дай своята лепта и отнеси едно парче история, което си остава твое. Нещо с душа, а не съвкупност от цифри на дъното на платка.

Вземи и дай, ако искаш,… ако искаш – недей. Не всеки може, нито пък е задължен да свири в група, да организира концерт или да списва зин. Но ако искаш да си част от нещо живо трябва да го поддържаш такова.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Аналоговизация*

  1. kendzefa88 каза:

    М…хубав текст! Това всичкото съм си го мислил много пъти, но нямам толкова речник да го изразя. Не знам защо така се случва тук…има много по-бедни държави от нас, но аналога и хартията им си вървят. Затова вече е чиста загуба на време да се размишлява над този проблем. Прави това, което обичаш и влагай в него 100% от душата и енергията си, докато виртуалния философ пуска мнение номер 20000 в някой убит форум. Все тая…въпреки, че не се интересувам много от punk/hc това май е единствения БГ блог, който преглеждам чат-пат. Добри са ти текстовете – пиши ми адреса си на terozin@abv.bg да ти метна 2 копия от моя фензин. Успех.

  2. moron каза:

    Тук още от соц годините се е загнездила нагласата, че чуждият труд ни принадлежи едва ли не по право. Масовият кретен се възмущава от това, че лекарите и учителите търсят по-висока оценка на дейността си, та какво остава за музикантите…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s