Asylum Party

Празниците останаха в миналото, а с тях безвъзвратно се изпари и измамното чувство и емоция, което малко или много е свързано с периода. На дневен ред са тежките и хладни дни от началото на годината. Подобно на мъглата, обгърнала града, меланхолията често е водещо чувство. Студената картина в сиви полутонове е допълнена от грубостта на разрухата и тихата паническа безизходица, обхванала всичко наоколо последните години. Дъждът преминава в сняг, а тихото ромолене на капчуците създава какафоничен ансамбъл от звуци, които в миг погълнати от статично замръзналия пейзаж се превръщат в гробовна тишина. В тихата война на настроенията естествен превес взима почти нихилистичната апатия, а чувството за преход, по всички смисли на думата, все още поддържа убийствено болезнен вакуум. Като много тежка абстиненция към неизвестно какво, нуждата превръща хората в свръх-егоисти, занемарили всичко извън центъра на тяхната вселена.

Бях сред най-големите противници на връзката между вътрешните внушения и музиката, считайки, че за всеки момент си има правилната група, но това зависи изцяло от теб самия. Уви, оказа се, че греша и в последно време съм победен от обратното. Сравнително често спохождан от спорадични, слава богу кратки завръщания към не-рядко мрачните и студени дебри на европейския new-wave, открих сам за себе си, че в даден момент музиката и групите започват сами да те намират. Някъде между разочарованието от настоящата, безплътна и професионализирана музикална сцена и традиционната сезонна атмосфера на града ме откри и днешната ни тема.

Нейният главен герой е френската банда Asylum Party

Тук често е писано на тема ню уейв, като едно от добилите най-голяма известност чада на пънка, но винаги е било в контекста или на силно политически групи, с ясно изразена идеологическа мисъл или на такива, оказали значително влияние на сцената. Частичният „ривайвъл“ на ню-уейва, който наблюдаваме последните години, главно благодарение на модерния и мелодичния хардкор направи много групи по-широко консумирани и известни в някакъв смисъл.

Този случай и по двата критерия е доста по-различен.

Asylum Party е френска cold-wave група, излязла от кръговете на „Nouvelle Vague„, така нареченият френски new wave, през далечната 1985г. Основано в Courbevoie, триото е активна банда в продължение на само пет години – до 1990г.

Знаковият за цяла Европа кръг Nouvelle Vague ражда много групи. Кои по известни, кои не чак толкова, Asylum Party, обаче, съчетава новаторското с традиционния за френския пънк и пост-пънк класически подход. Това е и може би причината, бандата да бъдe част от Touching Pop движението, заедно с групи като Mary Goes Round и Little Nemo.

Състава на групата включва Thierry Sobezyk (бас, вокали), Philippe Planchon (китара, вокали) и Pascale Macé (клавиши). Макар и да няма информация за други, взели участие в бандата, изглежда, че все пак е имало приходящи музиканти или поне според мен…

За щастие на феновете на пост-пънк и ню-уейв движенията, Asylum Party не са поредното клиширано копие на пет-шест класически групи от Острова. Дори и да се забелязват твърди влияния, като например вокалите, наподобяващи ранния Depeche Mode, цялостната линия е малко по-особена за времето си и доста по студена. Това е и главния фактор, обуславящ прилежащия етикет към групата – измислената категория – колд уейв.

Макар и наистина депресантската атмосфера на хлад и самота да е сред най-основните мотиви, аз гледам да не използвам „лейбъла“ колд-уейв, включително и за Asylum Party, за да избегна един безконечен списък от до болка познати, псевдо-интелектуални и снобарски групи, съобразно с техните фенове.

Всъщност, Asylum Party са по-широко известни в своята родина – Франция, и драстично подценени, по моя преценка в останалата част от Европа. И дори да съществуват в сянката на много други европейски ню-уейв групи от това време, французите успяват все пак да издадат не лошо количество качествен материал в рамките на едва 5 активни години. Тук можете да видите и пълен списък на тяхната дискография. Липсата на по-подробна информация е доказателството за съществуването на французите в сянката на по-комерсиалните групи. Тежката червена завеса се вдига и зад облак от дим…

…Действително рядко може да се забележи група, която да свири толкова рафиниран и мечтателски пост-пънк, чак нереално изглеждащ, въпреки очевидните „дарк“ и „колд“ влияния. Голяма част от парчетата им са сравнително дълги – над 4-5, дори 6 минути. Последователни и почти успивни композиции, включващи доста атмосферични и синт моменти и, разбира се, непогрешимата уейвърска ритъм секция.

Накрая, преди да завърша с дежурния поздрав за довиждане, ще предупредя колекционерите, че някои записи на групата може и да се окажат доста трудни за откриване, за разлика от пиратските такива в интернет, където можете да преслушате почти всичко от бандата.

За финал, най-доброто от Asylum Party :

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Asylum Party

  1. discoXdancer каза:

    Доста добро попадение! Този стил групи са ми малко тъмна Индия, та благодаря за предложението.:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s