Savage Ravage, Bring It Back, Ънален Диспут, Piranha, Coprostasis /28.11/

Струват ми се далечни годините на безкрайните понеделнишки матинета, които свършваха чак в Сряда. Сега, средата на седмицата е по-скоро някакъв превал на мъчението и рядко се свързва с нещо положително. Е, вчера не бе точно така. Поводът поредният сив делничен ден да придобие малко цвят бе неговият завършек.

Отново домакини са Mixtape 5, а подлезът на НДК от рано започва да се пълни с хора в очакване на концерта, чието мото бе достатъчно красноречиво „Are you ready to die?

Защо пък не, списъкът на групите не само формално, но и на практика представлява своеобразен опит за покушение. От теб се изисква само да пожертваш своята Сряда вечер (евентуално и Четвъртък сутрин). Като прибавим към това и фактът, че вчера се игра и междинния кръг на първенството по футбол комбинацията наистина може да е смъртоносна. Защо не ?

И така, минути преди началото пред клуба няма впечатляващо много хора, но може би това нямаше да е задълго. Като по часовник на сцената първи се появяват моите любимци от Savage Ravage. Точно така звучи и сетът им – безкомпромисен и бърз пънк/траш/хардкор, който отдавна впечатлява всички, които са гледали младоците. Бурни аплодисменти и голямо признание от мало и голямо, това си заслужиха за пореден път трашоците. Без излишни неща, само същественото – кратко, ясно и сбито! Целта е изпълнена и градусът е покачен. Това си личи най-вече от запълнената зала в края на тяхното изпълнение.

За Bring It Back в Mixtape 5 винаги има хора. Един проект, който вече понатрупа годинки и участия  и всичко това в духа на софийския олд скуул. Какво повече ? Ето защо тази група винаги ще привлича хора, най-важното което е – напълно заслужено. Сет изпълнен с хардкор в средно темпо, вокали от старата школа и позитивни послания. Кавърите на Pro-Pain и Warzone определено зарадваха всички отпред. Радостното е, че бандата продължава да надгражда и твори нови парчета, а голямата изненада снощи бе и наличието на техен мърч, нещо, което не се съмнявам доста хора са чакали. За дошлите на концерта тениските с творчески дизайн бяха на промоция. Кой бил – бил.

Очаквано или не, залата почти се напълни. А към това, като прибавим и хората, които периодично или перманентно са отвън, човек би си казал, че е Петък, а не Сряда.

Няма да излъжа, ако кажа, че най-много очаквах да видя тази вечер Ънален Диспут. Определено не съм бил сам. От доста време си мисля, че в България няма група с подобен стил, наподобяващ английския анархо-пънк. И по време на техния пърформънс-изпълнение, докато движението пред сцената стана видимо и най-вече осезаемо, разбрах, че наистина през изминалите няколко години такава банда е липсвала. Доста счупен звук, трябва да призная, което в нашия речник е положително понятие, но ефектът е на лице. Впечатляващата подкрепа направи атмосферата още по-истинска. Не знам какво да кажа повече за тях, радвам се, че по често ги виждаме насам-натам.

Доайените на скейт-пънка последните 2 години в България – Piranha трябва да са някакво чудо на т.нар. „бг сцена“. Трудно може да се предположи, че Шута не се е опитвал да говори на немски или пък не е пуснал любимата си шега „Това бе всичко от нас“ след второто парче. Трудно е, защото винаги се случва, за добро или лошо. Останалото си го знаете – класиката! Енергичен пънкрок за танци и много движение сред приятелите на скейтбординга и феновете на скейт-пънк квартета. А! Нещо ново – ексклузивната Леми-Моторхедска визия. Просто чудесно се сля с b-movie филма на екраните отзад, който бе другия хит на вечерта.

За хедлайнерите на вечерта Coprostasis може да се говори доста. Една от малкото групи, която може да се похвали със стабилна група фанатични последователи засвири първите си акорди на фона на гореспоменатата комедия с престрелки. Вечерта придобива сюрреалистичен характер!

Нема стига, спермата пристига!“ беляза началото на дет-метъл сета, съответно и клането пред сцената, наречено по-късно с гальовното „г-н Пого“. Та докато г-н Пого си вършеше работата и летяха ръце и крака, касапщината изливаща се от колоните не спираше да тероризира дори звукоизолацията в малката зала на СмесенаКасетка 5. Отдавна не бях гледал Coprostasis и бях дълбоко убеден, че к’вото и да се случи ще стана свидетел на драматичната сага за оцеляването, особено докато на сцената се свирят класики от типа на „Под Метрото“. Дали инстинкта за самосъхранение или фактът, че времето напредваше не ми позволи да догледам докрай изпълнението им и оставяйки зад гърба си „демолишън“ бригадата пиша тези редове с пълното убеждение, че за пореден път не е имало прошка.

Иначе казано – чудесна литературна сбирка в студената делнична нощ.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s