Taxi Girl

Късната софийска есен е обвила с тежката си завивка града – мъглата скрива недостатъците на столицата и ѝ предава известна мистичност. Урбанистична мистичност. Навън вече мирише на зима, а хладта сковава улиците в сива градска самота. Хората, като че ли отделени от общия пейзаж на студена летаргия, живеят със свое темпо, асинхронизирано с това на полиса. Градинките са празни, заведенията пълни, тук-таме се виждат вече и коледни украси, признак за нечие разбиране за уют. Не е нужна много фантазия, за да си представим и първите снежинки, които ще прехвърчат, сигурно съвсем скоро.

Винаги в този преходен период малко или много се отдавам на групи, които по свой  начин са си извоювали достопочтенно място в ърбън културата от 80-те години насам. Смея даже да кажа, че в някои случаи то е водещо. Става дума за един от най-близките преки родственици на пънк музиката – ню-уейва.

И тъй като за доайените в това доста по-софт крило на пънк културата разбрах преди известни години в одимените, клаустрофобични кафенета на ситито, по свой си начин свързвам мелодиите с това време на годината. Наследниците на уейвърите от ония тъмни години по своему успяха да съхранят тази култура и днес, включително и българската следа, трайно запечатана в историята на музиката и ъндърграунда ни последните 20 и кусур години.

Но далеч от времената на картонените Кларкове сигурен съм, че има още хора, които си спомнят и слушат тия банди, а не са ги изхвърлили с изяденото от молци палто.

Днешният ми избор е Taxi Girl.

Убеден съм, че има хора, които по-добре от мен ще представят френската ню-уейв/синт-пънк/синт-поп група. Най-малкото, защото Taxi Girl са и доста известна група в родината си.

Съществували между 1979г. и 1986г. французите въплъщават в себе си естетиката на новата романтичност – конфекция в червено и черно, лирики вдъхновени от митологията и литературата и оксиморонната ретро-футуристична синт линия. Така, на ръба между рок/прото-пънка на Velvet Underground и пост-пънк/ню-уейва на Joy Division и Kraftwerk, Taxi Girl заслужено създават много силна група от последователи у дома.

Съставът на Taxi Girl през седемте години съществувание се променя. Ето кои взимат участие : Daniel Darc – вокали (1978-1986), Mirwais – китара (1978-1986), Lauren Sinclair – клавиши (1978-1983), Stephane Erard – бас (1978-1980), Pierre Wolfsohn – барабани (от 1978 до своята смърт през 1981g.), Pascal – китара (1978), Phillipe Mongne – бас (1983-1986).

Като едни от родоначалниците на френския ню-уейв Taxi Girl съумяват да направят голям пробив във френските чартове, главно чрез своят втори сингъл – „Cherchez Le Garcon„. Разбира се, другите им издания са също не по-малко успешни. За 7 години на сцена, французите издават пет мини албума и един дългосвирещ – Seppuku, който е продуциран от Jean-Jacque Burnell (the Stranglers). Колаборацията между Stranglers и Taxi Girl не свършва до тук. Jet Black сяда зад барабаните на французите след неочакваната смърт на Pierre Wolfsohn. Те дори правят турне във Великобритания през 1981г. като съпорт на the Stranglers за тяхният La Folie tour.

През 1983г. Laurent Sinclair напуска групата, заради неразбирателство с останалите членове относно музикалното бъдеще на Taxi Girl. Оставяйки сами, Daniel Dark и Mirwais творят до 1986г., издавайки под името на бандата някои от запомнящите се парчета, като „Paris„, например. Френската ню-уейв банда окончателно се разпада през същата година, а Darc продължава със солова кариера, издавайки няколко албума. Същото прави и Mirwais, който, обаче, през 1990г. стартира работа заедно с Мадона, продуцирайки албумите ѝ Music и American Life.

Пионерите на френския уейв са доста добър избор, ако търсите нещо, което да съчетава агресията и мощта на Stooges с великобританския пост-пънк – чудесно саундтрак с урбанистичен привкус.

За колекционерите може би ще има някои не чак толкова непреодолими спънки, за да се сдобият с техни записи, докато на пиратите едва ли ще им отнеме много време.

Е, какво друго ни е нужно в късния Ноември ?

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s