WASTED FEST # 1

Вчера в клуб „Grindhouse“ се случи пилотното, първо издание на WASTED FEST. Казвам „случи“, защото не успях да измисля по близка дума, с която да бъде описано събитието.

Какво имам предвид ?

По принцип винаги започвам с това как е стартирала вечерта. Сега, обаче ще започна с това как посрещнах сутринта. Най-ужасният махмурлук, който съм имал през живота си. Totally Wasted, абсолютно в дух с вчерашното събитие. Мога да се подпиша с двете си ръце, че далеч не съм единствения, защото снощи пред клуба имаше толкова много хора, че най-вероятно ще са нужни дни да се почистят въргалящите се бутилки наоколо. Но докато тялото ми се опитваше да изхвърли токсините приети в течно агрегатно състояние дълбоко в мен се събуди чувството на непреодолимо съжаление, че не успях да бъда там от самото начало. Което е и причината, поради която не мога да се наема с изказване на впечатление от всички групи. Та аз дори не успях да вляза в бара, което може би беше не чак толкова лошо, защото изгледът от прозорците в задния край на Грайндхаус си беше добър.

Тъкмо за това прехвърлихме отговорността върху нашия приятел Крис, списващ Against The Odds, който в качеството си на верен съюзник на идеята влезе  в ролята на член-коренспондент. Ето и как той видя първото издание на Wasted Fest!

Време беше да се разпиша и аз в Sofia Rebel Station. След ред сълзи, сополи, заплахи и обещания за блестяща кариера, нямаше как да не склоня и аз да оставя своя отпечатък в SRS. Поводът да го направя, в действителност бе един доста готин скейт пънк фест, за който можете да прочетете малко повече в следващите редове.

В събота бях свидетел на нещо, което честно казано не вярвах, че ще случи в милата ни родина, а именно пънк фест в духа на небезизвестния Warped Tour. Да, наистина по-скромен по размери, но също толкова як. Усещаше се остра нужда от подобно мероприятие и феста не можеше да дойде в по-подходящ момент. Поздравления на всички замесени в организацията му – Vans, Years of Pain, Wasted Youth United, Grindhouse и не на последно място на Сандомакс, който не спря да върти бургери и то какви. Само той си знае как успя да изхрани толкова изгладнели гърла, но пък се справи перфектно. Но да си дойдем на думата.

Топлият съботен следобед щеше да предложеи много емоции, както се обедих в последствие. Аз естествено нямах търпение да присъствам и затова и бързах да съм там навреме. Пристигнах полочин час по-рано само за да установя, че има една шепа хора, познати и непознати. С едно изключение в началото и времето се оказа благосклонно към присъстващите. След кратко суетене настана време и за първата група. Честта да открият първия по рода си Wasted Fest се падна на FaceOff, сравнително нова група, която навярно някои от вас са чували, а други не. Млада и доста свежарска банда, която се чувстваше в свои води пред малцината ентусиасти, влезли да я гледат. Младежите предложиха един кратък, но спретнат сет изпълнен с много настроение и добри емоции. Имаше ги емблематичните за групата „Is That Enough“, и разбира се любимата ми „Go On“, включени в наскоро излезния съвместен сплит с друга много добра група, Paperwings. За съжаление не станахме свидетели на стрипийз от стана на вокала, което е негова запазена марка, но и без него си беше забавно. Face Off определено щяха да се харесат на всички, които като мен някога са харесвали или все още харесват мелодичния поп пънк а ла Blink 182, изпълнен с химни за безгрижен живот, мацки и скейт. Притиснати от времето момчетата не разгърнаха пълния си потенциал, но ви уверявам, че на живо тези момци определено си заслужава да се чуят и най-вече видят.

След забавните Face Off дойде ред на една група, която поне за мен си бе пълна мистерия – Rocky Raccoon (вероятно кръстили се по едноименната песен на The Beatles). Преди феста в нета се появи точно една тяхна песен, която не ми помогна особено да си отговоря на въпроса кои точно са Роки Ракуун. Wasted Fest-а се явяваше де факто дебют за младата група, която беше и една от причините изобщо да се дигна дотам. Признавам си, че още с първите акорди бях приятно изненадан – осемдесетарски пънк рок с женски вокали, който звучеше наистина адски добре. Лекото притеснение на вокалистката само придаваше повече чар на и без друго доста здравия пънк, който момчетата зад нея забиваха. Личеше си че Роки Ракуун са хванали вярната посока по положителните възгласи на публиката, която искрено се забавляваше и дори изкара бандата на бис. Това беше и групата, която успя по най-добрия начин да оползотвори даденото им време с един чудесно поднесен сет, който не остави у никой съмнение, че групата притежава доста потенциал, който се надявам в бъдеще да доразвие с повече участия.

И след доста симпатичните Rocky Raccoon дойде ред на една според мен култова група – Ънален Диспут, която навярно всеки е чувал, но малцина са виждали. Да си призная на мен поне ми беше за първи път, но определено ще го помня дълго време. Суров, първичен и доста агресивен анархо-пънк, който веднага те удря в лицето. Клубът вече беше пълен, а пред групата вече ставаше мазало. На такава група просто не можеш да стоиш безучастен и това си пролича веднага. Момчетата се бяха издокарали подходящо като за токова събитие, като китариста беше най-култов от всичките. И както си му е реда, момчетата подкараха култови парчета като ВсичкоУмре, ВосъчниятХитлери РимскатаСтена, но да си призная аз бях твърде зает да гледам както става пред тях, а екшъна пред групата не спираше. Стана си истински пънк концерт, ама точно както си трябва. Ънален Диспут не са група, която се слуша, тя се гледа, понеже такъв пънк вече почти не може да се види в София. На недошлите мога само да кажа, че изпуснаха много.

След кратка пауза дойде ред и на Purple Cocks, които разведриха обстановката. Аз да си призная вече бях отвън и опитвах от адски вкусните вегетариански бургери на Сандо и затова и слушах само с половин ухо групата. Въпреки, че свириха само кавъри, пак ме изкефиха, а и не само мене, съдейки от реакциите на околните.

И след тях дойде ред и на “любимите” ми Perfect Skies. Всеки който поне малко ме познава знае, че не са ми на сърце. Слушал съм ги няколко пъти и те така и не успяха да ме грабнат, но има и такива, които им се кефят и съответно ги подкрепят постоянно. Така беше и сега. На техния сет, който аз съзнателно пропуснах имаше бая народ и хората си се кефиха до последно на групата. Говорейки си за PS е редно да се спомене, че точно преди да им дойде реда, единият от китаристите беше претърпял ПТП, за щастие без сериозни последствия. И затова евалата, че не се отказаха, а се качиха точно навреме и се вместиха в графика. За това се иска кураж, който очевидно тези момчета имат.

След тях дойде ред на една доста стабилна пънк рок банда, която с всеки изминал концерт звучи все по-добре. Paperwings (ex-Teen Stars Only) и този път не разочароваха. Бърз и мелодичен пънк рок, който просто подканва към пеене и здраво пого. На моменти се усещаше лека промяна в стила в посока Latterman, което поне на мен ми се понрави доста. Иначе не мина без добре познатите “Falling Down”, “Never Coming Back”, а и някой от по-старите им парчета. Включването на женски вокали макар и епизодично също беше много добра идея. След сета им си говорих с няколко човека, които не ги бяха чували досега и до един всичките се бяха изкефили на групата. Харесва ми, че за последната година и нещо групата показва едно значително израстване и зрялост, което се усеща най-вече в музиката им. Paperwings са от групите, които наистина се заслужава да се видят.

След тях излезна една група, която мисля няма нужда от представяне и която спокойно мога да кажа, че е вече утвърдено име на българската пънк рок сцена. Bright Sight определено не си губят времето. Вечерта преди феста те свириха в един друг клуб, където се представиха на обичайното високо ниво, но истинската им сила е на места като Grindhouse, къде те си се чувстват като у дома си. На феста имаше доста хора дошли да подкрепят бандата, която както винаги не изневери на стила си и поднесе една ударна доза здрав, мелодичен и социално ангажиран пънк рок, за радост на събралото се мнозинство. Станко и компания веднага подхванаха парчетата от дебютния си албум ЕхоНаДушитеНи в това число “Изкуствен Свят”, “2012”, “Кухненски Робот”, “Верен На Себе Си” и разбира се “Безличен Живот” плюс новите от все още прясното EP “Три” – “Следи”, “Грешни Стъпки” и “Клетка”. Готиното при Bright Sight е, че постепенно втвърдяват стила, което определено радва. Пред групата се забелязваше интензивно движение, което не спря докато Станко не слезе от рампата. Интересно беше, че дори хората отстрани си припяваха на песните им, което определено показва, че труда на момчетата не е отишъл на вятъра.

И след индустриалното количество пънк рок, на което се наситих през ранния съботен следобед дойде ред и на тежката артилерия, която направо ми отнесе главата – Piranha, C4 и Amoral. Първи от троицата на рампата се качи най-емблематичната за българската скейт сцена банда – Piranha. Шута, Олег, Драго и Папи Чуло за пореден път направиха брутално шоу. Бързият, безпардонен, мръснишки скейт пънк винаги ми е действал много зареждащо и тази вечер не беше изключение. Вече повече от година хищната риба продължава да звучи все така първично, нахъсано и грубо и затова напълно закономерно тя се превърна и в първенец на местната ни пънк сцена. Grindhouse се оказа тесен, за да побере всички желаещи да чуят „Sid“, „Fuck You And Goodbye“, „How To Loop A Fullpipe“, „El Toro Loco“, „Wasted Till I Die“ и „Firecracker“. Освен тях пичовете изпълниха и новите “Cancer Sticks”, “Waffle Boys” (която моментално ми стана любима) и “Stupid Kids”. По време на техния сет клуба се превърна буквално в бойно поле. Просто не знам как някой не пострада. Да, дори и Сламата се измъкна невредим. Имаше и някакъв заблуден пич, който уж беше дошъл само заради погото, ама горкия не знаеше къде се намира. Заради интензитета с който момчетата свириха, тридесетте минути се оказаха като един миг след който всичко свърши. За Piranha това беше поредното силно участие, което дълго ще се помни.

След Шута дойде ред на друго старо куче да покаже какво умее, Чиката. Безспорно C4 бе една от най-чаканите банди за вечерта и не случайно още с излизането им, настана пълен хаос. Чиката си го знаем, че не прави слаби концерти и в съботната вечер само затвърди това ми мнение, като се раздаде докрай пред препълнения клуб Grindhouse. Изредиха се безспорните класики „Никой Не Може Да Ни Спре“, „Виновни“, „Ние Пак Сме Тук“ и „Bring Me Back“, на които нямаше човек, който да не пее или да не е в погото. Получи се един разбиващ сет, който изцеди и малко останали сили у хората. Усилията на Чиката и компания бяха за пореден път оценени много високо. Даже след сета им си говорех с една чужденка, която беше силно впечатлена от видяното. И определено имаше защо.

Последни излезнаха едни момчета, които за съжаление ние софиянци виждаме твърде рядко. Това е група, за която колкото и суперлативи да се изпишат, ще са малко. Радвам се, че такива групи все още има. A-Moral не се нуждаят от представяне. Безспорно изключителна група, чийто текстове удрят право в сърцето, а музиката й остава завинаги в съзнанието ти. В съботната вечер бандата от Варна сътвори уникално шоу, като вокала оползотвори по най-добрия начин скейт рампата. Малкият скейт клуб се оказа тесен за всички онези дошли, за да чуят “Живот На Кредит” от едноименният албум, “Политици и Престъпници”, “Край”, “2 000 000 дни”, “Вярвай В Себе Си” и “Кучето на Павлов”. Варненци се раздадоха на макс и едва ли накрая е имало някой недоволен., съдейки по израженията на хората. За съжаление времето не бе техен съюзник и групата все пак трябваше да остави инструментите. При все това всяка секунда си заслужаваше.

Накрая мога да кажа, че Wasted Fest определено си струваше. Фестът предложи едно различно изживяване, донесе много емоции и бе едно приятно разнообразие. Дали ще го бъде феста и догодина е рано да се каже, но се надявам той да стане ежегоден. Ако по някаква причина си го пропуснал, можеш само да съжаляваш. Беше си яко.

by Craze

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to WASTED FEST # 1

  1. Georgi каза:

    Кой дава на това лайно да пише „компетентни мнения“?!?!? Половината групи е седял отвън и е ял наденици и само по това, което е написал става ясно, че изобщо ама изобщо той няма нищо общо с тази музика!

    • Craze каза:

      Силни обвинения. Като си толкова наясно с нещата, ако обичаш се аргументирай с примери, какво точно не ти харесва? Аз просто съм си изказал мнението, без да претендирам за някаква компетентност. SRS е платформа, където всеки свободно може да изказва мнение. Не ти харесва? Не ми пука. Не мразя никого, но като нещо не ми харесва, си го казвам. Това, че ти или някой друг не търпи критика, си е изцяло твой проблем. Щом не те кефи, хвани се и напиши ти едно ревю, вместо да ми се правиш на интересен в интернет. И без друго не ти се получава.

  2. visokiq каза:

    Кой му дава ли? Мислех, че живеем в свободна държава и всеки може да си пише каквото си иска. А епитетите за лайна и така-нататък си ги пази за себе си…

  3. JollyStomper каза:

    Георги, повече от очевидно аз съм му „дал“. Ако ти имаш конкретни забележки си също толкова свободен да ги споделиш, а най-вече си свободен да пожелаеш да представиш това, което според тебе се е случило. Но подобен род коментари са грозни най-малкото, защото по никакъв начин не са съобразени с естеството на този сайт, блог.. Тук се появяват текстове, които ангажират единствено и само авторската гледна точка и ничия друга, ако някой се чувства засегнат може да изкаже съвсем свободно (но и аргументирано) причините.

  4. crowbituarity каза:

    Ъналчетата са безпардонно долнопробни! Точно на тоя им лайф не влезнах, ама проследих всичко отвън. Имаме нужда от повече такива банди, дето не държат дрешките да са им от БЛОК или от там каквато кооперация се продават тея трю артикули.

  5. nampuk каза:

    Някой май се засяга при липсата на внимание и харесване спрямо него/тях, което звучи адски жалко, когато нещата се сведът до ъндърграунд музика. Заключението, че две банди, от сумарно сигурно 7-8, са половината, и още повече, две банди – безгласни букви в родния хардкор/пънк, сигнализира за сериозна липса на адекватна ориентация в ситуацията и елементарни познани по математика. Каквото си е струвало да бъде чуто и, съответно, отразено е поместено в мнението на Крис. Браво за статията и за усилията!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s