Всеки има нужда да отпусне малко колая, особено тези, които рядко го затягат. Не е случайна приказката, че с хубавото лесно се свиква. А не е и лъжа, че последните една две години посвикнахме на чести и хубави концерти с всичко по реда си – преди, по време и след… Осезаемо летвата е вдигната, а събития като вчерашното го доказват еднозначно.

Дори да не вярвате в кармичните кръгове, всички трябва да се съгласим, че има някои комбинации по всепознатата формула, които винаги дават добър резултат. Вчерашната беше такава. Събота + концерт + яки банди + приятели + бира + Грайндхаус… и още други плюсове, за тях по-нататък.

За това се отправям  на свечеряване по познатия път от Орлите към скейтклуб „Грайндхаус“ с тайната надежда, че събитието няма да влезе в монотонния спектър от стандартно организирани и изпълнени концерти… После се замислям, всъщност, кои са групите и осъзнавам, че притесненията ми са неоснователни. Сетне си проправям път през „каше“ пътечката, направляван от идеално кръглата луна, за да достигна до закътаното местенце и да попадна на нещо, което наистина не очаквах. А именно – в двора на скейтбар „Грайндхаус“ се бяха събрали доста, доста хора. Казвам неочаквано, защото такъв тип концерти не са от най-комерсиалните в т.нар. „ъндърграунд“. Бърз обход и виждам толкова много стари и добри познайници, че не мога да сколасам до бара за хмел в шише, но както изглежда време има… В предисторията на този концерт всъщност стои общностното разбиране за добро прекарване. Оглеждаш се, заслушваш се и усещаш жуженето. Всеки бъбри, гледа да превари другия, тук-таме смях, глъч. Тази атмосфера винаги ме е привличала наместо студената, каменна сервилност. Прелюдията към същината е толкова важна, колкото и афтъра.

Неусетно, между приказките със стари познайници дойде време за първата група. А тя е много специална.

Разгруха. Е, доживяхме и тази банда да дебютира на софийска сцена, след като направиха същото в Пловдив. Не мога да скрия, очакванията ми бяха много високи, не само защото съм фен на тяхното демо, предложено за свободен даунлоуд в интернет, но и воден от дълбокото убеждение, че софийският хардкор има нужда от такива групи. Има нужда от екстремна гама. Обикновено високите очаквания не биват възнаграждавани, поне в повечето случаи, но вчера, изглежда беше изключение от правилото. Без да се притеснявам от излишно преувеличение – снощи Разгруха сцепиха. Оценката на публиката бе ясна и достатъчна и се изразяваше в мощен металургичен съркъл пит почти през цялото време на изпълнението им. Добре конструиран и изпълнен стегнато кръст-грайнд сет – за секунда момчетата можеха да заприличат и на някоя от неумиращите класики в стила. Доста добър вокал, комбиниран с прогресивно нажежаващата се от китарата атмосфера, заключени в тревожно бързото и първично темпо на барабаните и неандерталския бас вкупом местиха сглобките на халето на „Грайндхаус“. Изключително. Грайнд кавърите на Ceremony и Last Hope бяха абсолютната изненада. Чудесно е, че скоро може би ще имаме и официално издание на бандата! Който не ги гледа да си посипва главата с пепел още от сега, защото… абе нямам намерение да продължавам да обяснявам защо!

Доста хора наблюдаваха Разгруха, още поне толкова имаше отвън, докато тълпата прогресивно растеше с минаване на времето. Отличен дебют за гриндерите. На сцената, сиреч рампата, обаче, вече са Lapsus Linguae.

Във връзка с бандата, с приятелче вчера се шегувахме относно моето лично определение за тях, което мисля да лансирам отново. Експериментален-авангард кръст пънк. Бих добавил и черен артистизъм, но не съм толкова добър езиков инженер, за да ги съчетая в едно. Има време да изкристализира, а до тогава няма и нужда… тези, които са ги гледали и вчера и по принцип, мисля, че биха ме разбрали. И тъй като наоколо си падаме по „счупени“ групи, не виждам причина да не оценим високо старанието на „грешниците“ (Lapsus Linguae от лат. – грешка на езика) да бъдат контра-група. Барабар с кавърите на DooM, Rudimentary Peni и пр. класики, определено алтернативната банда не може да влезе в клишето дори на сила. Както в предишните си участия, така и вчера Lapsus Linguae продължиха да градят собствен привкус, далеч от стандарта.

Междувременно дворът се изпълни с народ. Трудно е да се каже колко точно бяха хората, но по моя преценка повече от колкото може да поеме пространството пред сцената и все пак да остане мъничко за дишане. Според мен неочаквано голямото посещение бе породено от желанието на организаторите този концерт да бъде  проведен изцяло в духа на радикалния D.I.Y. в пънк сцената. Това си личеше, не само от оборудването на групите (неозвучените барабани бяха подпряни с каса от бира. Върху такава стоеше и пулта.), но и най-вече от факта, че реално вход нямаше! Вход свободен, обаче не означава, че ако оценяваш групите и свършеното не можеш да оставиш каквото прецениш под формата на дарение. Нямам представа в крайна сметка колко са даренията, надявам се да са стигнали поне за поемането на разходите на групите, въпреки че се съмнявам дълбоко.

След лапсусите, своите инструменти и най-вече себе си качиха БМФ. 

До сега бях гледал един или два пъти Боли Ме Фара, но така или иначе имах усещането, че за времето, в което младите пънкари не са се появявали на сцена групата им е „пораснала“. Отново усещането ми не ме подлъга. Забележителен растеж, който сигурно се дължи и на разместванията в групата, а и може би на факта, че са една от малкото банди, които си личи че свирят от любов към музиката и идеята, с идеална цел, както се казва. Това е почти толкова важно, колкото и всичко останало за формирането на банда от такъв тип. С други думи БМФ-то се очертават като една от приятните есенни изненади на сезона. Дано ги гледаме по-често. Инак – доста първичен и енергитичен пънк. Пред рампата стилът и изпълнението бяха възнаградени от хулиганско-пънкарско пого. Диващина.

Хедлайнери на събитието са Разврат И Поквара. Уви, наложи ми се да изневеря на другарчетата от бандата и да напусна обителта по-рано. И тъй като съм гледал почти всяко тяхно участие мога да кажа, че го направих с ясната вяра, че пънкарите винаги показват високо ниво – енергия, колорит, ударност… независимо дали свирят в отлично озвучен клуб или в минималистично оборудвано мазе. По-късно поисках потвърждение за очакванията ми от мой агент и… мисля, че никой не се учудва, че нямаше разминавания. Все пак, ако някой иска да сподели впечатления за тях (пък и изобщо) нека не се бои да го направи като коментар отдолу. Очакванията ми са за супер позитивен фийдбек 🙂

По посока светлините на града ми бе нужно известно време за да вдишам отново въздуха на рутината. Но без нея такъв тип събития няма да имат цвят. Няма и да има нужда от тях.