Всеки има нужда да отпусне малко колая, особено тези, които рядко го затягат. Не е случайна приказката, че с хубавото лесно се свиква. А не е и лъжа, че последните една две години посвикнахме на чести и хубави концерти с всичко по реда си – преди, по време и след… Осезаемо летвата е вдигната, а събития като вчерашното го доказват еднозначно.
Дори да не вярвате в кармичните кръгове, всички трябва да се съгласим, че има някои комбинации по всепознатата формула, които винаги дават добър резултат. Вчерашната беше такава. Събота + концерт + яки банди + приятели + бира + Грайндхаус… и още други плюсове, за тях по-нататък.
За това се отправям на свечеряване по познатия път от Орлите към скейтклуб „Грайндхаус“ с тайната надежда, че събитието няма да влезе в монотонния спектър от стандартно организирани и изпълнени концерти… После се замислям, всъщност, кои са групите и осъзнавам, че притесненията ми са неоснователни. Сетне си проправям път през „каше“ пътечката, направляван от идеално кръглата луна, за да достигна до закътаното местенце и да попадна на нещо, което наистина не очаквах. А именно – в двора на скейтбар „Грайндхаус“ се бяха събрали доста, доста хора. Казвам неочаквано, защото такъв тип концерти не са от най-комерсиалните в т.нар. „ъндърграунд“. Бърз обход и виждам толкова много стари и добри познайници, че не мога да сколасам до бара за хмел в шише, но както изглежда време има… В предисторията на този концерт всъщност стои общностното разбиране за добро прекарване. Оглеждаш се, заслушваш се и усещаш жуженето. Всеки бъбри, гледа да превари другия, тук-таме смях, глъч. Тази атмосфера винаги ме е привличала наместо студената, каменна сервилност. Прелюдията към същината е толкова важна, колкото и афтъра.
Неусетно, между приказките със стари познайници дойде време за първата група. А тя е много специална.
Разгруха. Е, доживяхме и тази банда да дебютира на софийска сцена, след като направиха същото в Пловдив. Не мога да скрия, очакванията ми бяха много високи, не само защото съм фен на тяхното демо, предложено за свободен даунлоуд в интернет, но и воден от дълбокото убеждение, че софийският хардкор има нужда от такива групи. Има нужда от екстремна гама. Обикновено високите очаквания не биват възнаграждавани, поне в повечето случаи, но вчера, изглежда беше изключение от правилото. Без да се притеснявам от излишно преувеличение – снощи Разгруха сцепиха. Оценката на публиката бе ясна и достатъчна и се изразяваше в мощен металургичен съркъл пит почти през цялото време на изпълнението им. Добре конструиран и изпълнен стегнато кръст-грайнд сет – за секунда момчетата можеха да заприличат и на някоя от неумиращите класики в стила. Доста добър вокал, комбиниран с прогресивно нажежаващата се от китарата атмосфера, заключени в тревожно бързото и първично темпо на барабаните и неандерталския бас вкупом местиха сглобките на халето на „Грайндхаус“. Изключително. Грайнд кавърите на Ceremony и Last Hope бяха абсолютната изненада. Чудесно е, че скоро може би ще имаме и официално издание на бандата! Който не ги гледа да си посипва главата с пепел още от сега, защото… абе нямам намерение да продължавам да обяснявам защо!
Доста хора наблюдаваха Разгруха, още поне толкова имаше отвън, докато тълпата прогресивно растеше с минаване на времето. Отличен дебют за гриндерите. На сцената, сиреч рампата, обаче, вече са Lapsus Linguae.
Във връзка с бандата, с приятелче вчера се шегувахме относно моето лично определение за тях, което мисля да лансирам отново. Експериментален-авангард кръст пънк. Бих добавил и черен артистизъм, но не съм толкова добър езиков инженер, за да ги съчетая в едно. Има време да изкристализира, а до тогава няма и нужда… тези, които са ги гледали и вчера и по принцип, мисля, че биха ме разбрали. И тъй като наоколо си падаме по „счупени“ групи, не виждам причина да не оценим високо старанието на „грешниците“ (Lapsus Linguae от лат. – грешка на езика) да бъдат контра-група. Барабар с кавърите на DooM, Rudimentary Peni и пр. класики, определено алтернативната банда не може да влезе в клишето дори на сила. Както в предишните си участия, така и вчера Lapsus Linguae продължиха да градят собствен привкус, далеч от стандарта.
Междувременно дворът се изпълни с народ. Трудно е да се каже колко точно бяха хората, но по моя преценка повече от колкото може да поеме пространството пред сцената и все пак да остане мъничко за дишане. Според мен неочаквано голямото посещение бе породено от желанието на организаторите този концерт да бъде проведен изцяло в духа на радикалния D.I.Y. в пънк сцената. Това си личеше, не само от оборудването на групите (неозвучените барабани бяха подпряни с каса от бира. Върху такава стоеше и пулта.), но и най-вече от факта, че реално вход нямаше! Вход свободен, обаче не означава, че ако оценяваш групите и свършеното не можеш да оставиш каквото прецениш под формата на дарение. Нямам представа в крайна сметка колко са даренията, надявам се да са стигнали поне за поемането на разходите на групите, въпреки че се съмнявам дълбоко.
След лапсусите, своите инструменти и най-вече себе си качиха БМФ.
До сега бях гледал един или два пъти Боли Ме Фара, но така или иначе имах усещането, че за времето, в което младите пънкари не са се появявали на сцена групата им е „пораснала“. Отново усещането ми не ме подлъга. Забележителен растеж, който сигурно се дължи и на разместванията в групата, а и може би на факта, че са една от малкото банди, които си личи че свирят от любов към музиката и идеята, с идеална цел, както се казва. Това е почти толкова важно, колкото и всичко останало за формирането на банда от такъв тип. С други думи БМФ-то се очертават като една от приятните есенни изненади на сезона. Дано ги гледаме по-често. Инак – доста първичен и енергитичен пънк. Пред рампата стилът и изпълнението бяха възнаградени от хулиганско-пънкарско пого. Диващина.
Хедлайнери на събитието са Разврат И Поквара. Уви, наложи ми се да изневеря на другарчетата от бандата и да напусна обителта по-рано. И тъй като съм гледал почти всяко тяхно участие мога да кажа, че го направих с ясната вяра, че пънкарите винаги показват високо ниво – енергия, колорит, ударност… независимо дали свирят в отлично озвучен клуб или в минималистично оборудвано мазе. По-късно поисках потвърждение за очакванията ми от мой агент и… мисля, че никой не се учудва, че нямаше разминавания. Все пак, ако някой иска да сподели впечатления за тях (пък и изобщо) нека не се бои да го направи като коментар отдолу. Очакванията ми са за супер позитивен фийдбек 🙂
По посока светлините на града ми бе нужно известно време за да вдишам отново въздуха на рутината. Но без нея такъв тип събития няма да имат цвят. Няма и да има нужда от тях.
Немога да съм обективен по темата ,но определено мога да се съглася с коментара за първите три банди! Колко до последната остава спомен за доста силна емоция , няколко литра пот , болящ палец и една разлята бира ( Изи имам да черпя – сори 🙂 ). Мисля че определено имах нужда от една такава вечер.
Spored men vsichki bandi bqha super.. no naistina BMF bqha nai vpe4etlqva6ti sred punkariqta. Evala na mom4etata
Така е, много искам да видя СД на Болещите ги фаровете момчета.Барабаниста е като чернобилски изрод с палките 😀 евалата. Дано ги чуваме и ВИЖДАМЕ повече. А разврата и поквара си бяха супер както винаги. Не знам за бирата ама на мен ми тафиха една от билярдната маса!
Иска ми се да чуя целите текстове на боли ме фара. Частта, която разбрах определено ме заинтригува.
https://soundcloud.com/user807836107/xoqotnm8onur