Determination, Bright Sight, Piranha /05.09.’12/

Само ден след сефтето на клуб „Студио“ пак сме там. Поводът, да се съберем в средата на седмицата отново се нарича Determination.

Ако онзи ден, своеобразното „откриване“ на клуба бе високо оценено, то истинският стрес-тест бе снощи.

В края на лятото, всяка година, идва време за първите концерти от новия сезон в столицата. Винаги разчитаме на летящ старт, но тази година наистина бе неочкавано летящ по всички смисли. Два концерта в два поредни дни… малко попрецакаха положението, най-малкото защото се знае, че единия от двата ще бъде леко ощетен откъм посещение. Това, разбира се, бе снощния, т.е. втория… тези, които го пропуснаха могат да съжаляват завинаги и да си посипят главата с пепел!

Първо няколко думи за новото място и от мен. Добрите ни стари познайници от Real Sound Rental са си намерили нова къщичка, където ще се помещават, поне за идния сезон, концерти от всякакъв тип. Поредният край на ерата „Алкохол“ далеч не е изненадващ. Клуб „Студио“ е името, което ще се върти, вярвам, сравнително често в пространството. Бул. „Цар Освободител“, срещу Руската църква, или иначе казано на прост език – жълтите павета срещу „царска“, отстрани на градинката „Кристал“ и по диагонал на Военния клуб. По-точно описание не мога да се сетя. С други думи – топ центърът на столицата!! Няма смисъл да разисквам плюсовете на това клубът ти да се намира в центъра, само ще кажа, че е на 5 минути от всякакъв вид градски транспорт, на един хвърлей от две чудесни градинки и дузина магазинчета, които предлагат всичко, за да може вечерта преди, по време и след събитие да бъде обезпечена напълно. Клубът отвътре : Не е толкова зле. Всъщност, като изключим кожените уплътнения на входа и „тежкия“ баров стил, за който допринасят от гардовете отпред до цялостната обстановка, ако щете, това е едно чудесно местенце, предоставящо възможност за не лоши сбирки. Разбира се, големината му и разположението на обзавеждането не предполага кой знае колко движение, пък и пред сцената се мъдри колона, разбира се, тотално в стил на софийските клубове. Личи си, че мястото е мислено за бар, а сцената отпред за групи, които не изискват голямо жизнено пространство за своята публика. Важното е, че тоалетните са чисти, това, вярвам девойките ще го оценят най-много. И все пак не знам дали имаме право да се оплакваме от концепцията на даден клуб, при положение, че тази зима ще разполагаме с минимум четири места за концерти. Да не говорим, че най-вероятно ще бъдат шест. Предостатъчно за диверсификация на сцените. И всичко това на фона на срамната липса и тотален недоимък в други големи градове.

Старт! Като че ли в последно време се научихме най-накрая да даваме газ тогава, когато трябва, а тази седмица е точно такава. Три концерта, нито един от тях не е за изпускане, въпросът е джобът ти да не издъхне. Е, моят почти го направи, въпрос на сметки, дет’ се вика. И ако онази вечер стартирахме подобаващо със стабилна почерпка преди, снощи почти аскетично, само на по бира и то в името на музиката! Колко гордо и саможертвено звучи! И докато столичната сволоч пътуваше към концерта на Светльо Президента, ние прекосявахме 20-те метра между градинката „Кристал“ и клуба. По плакат е време за влизане, а пред „Студио“ няма кой знае колко много хора. Съмнявам се и вътре да е пълно до краен предел. Спокойно се разменят приказки, а жуженето се превръща в оживление с нарастването на групичката. Тротоарът е задръстен, а хората с колите на светофара хвърлят по един учудено-стъписан поглед на дясно. Кой да предположи, че в лъскавата част на столицата може да се появи такова петно. Не много по-късно стана време за влизане, а от вътре се чуваха и първите тест-акорди.

Piranha тестват микрофоните си, а аз съм запленен от дистрото на австрийците. С течение на концерта то нарастваше и включваше както нашивки, гърбове, тениски, потници, така и плочи и дискове от всякакви размери, книги, подлистници и листовки. Сравнително богато дистро, което привличаше вниманието на всички с афинитет към музиката. Уви, както споменах по-горе, бях твърде къс, за да се възползвам от ситуацията.

Обратно на сцената, Piranha вече свирят първото си парче. Веднага се формира движение в страни от колоната, а атмосферата на задоволство е видна и за слепците. За тези, които са следят SRS не е тайна, че групата ми е фаворит. Нещо повече, считам Piranha за една от най-добрите банди излизали напоследък на бял свят, въпреки кусурите, които всеки може да намери. Преди концерта си говорихме, че не е трагедия, ако ги изпуснеш, защото имаме възможност сравнително често да ги наблюдаваме. За мен, обаче, бе важно да видя новия състав на бандата. Казвам нов, защото, както знаете, може би, или сте видяли снощи, групата има нов състав на 50%. Признавам си, това ме разочарова доста… Парчетата са същите, енергията я има, но някак си залипсва модела, това което Piranha бе в началото – група на ветераните, на отдадените. Няма значение, сета беше чудесен, хората се забавляваха, припяваха. Чухме и новото парче, което наскоро излезе на бял свят в интернет.

Обратно на мърча, освен на добре познатите ни български масички, интересно бе и при австрийците. Все повече хора се спираха и заглеждаха винилните издания, тениските, нашивките…

Някъде по това време вече се посъбраха хора, голяма част от които, очевидно бяха дошли главно, за да видят чужденците. И тъй като времето напредваше, изглежда Bright Sight нямаха времето да чакат всички наизлезли за глътка въздух или за цигара. Тук е моментът да си призная, че и поради тази причина не чух почти нищо от тяхната свирня, но тук доста пъти сме писали за концертите им и ще си позволя да се доверя, че момчетата са се справили така, както винаги и на всички, които напускаха бара след края на сета им усмихнати и доволни.

Бавно, но славно достигаме до кулминацията на вечерта. А тя носи австрийски привкус… Петчленната хардкор-пънк група Determination бе дошла със специална мисия. Въпросът е, че ние не знаехме какво ще се случи. Кой ли е предполагал ?

С приятел обсъждахме колко обичаме да влизаме в момент, когато групата е на края на чека си, когато напрежението е покачено до червено и всеки миг ще започне бурята. Имах време да вляза и да се настаня до сцената, точно когато вокалистът с огромна доза артистичност представи себе си и бандата си на фона на металическата микрофония от усилвателите на неговите колеги. Един миг по-късно се случи нещо, което трудно се описва с думи. Още с първите три акорда знаех, че това ще е групата, за която ще напиша с големи букви СТРАХОТНИ СА! Рядко ми се случва да се замислям за думите, с които да опиша събитие, но сега наистина ми е много трудно. Първото, за което се сетих и тогава е, че преживяваме музикален атентат, на сантиметри от самите терористи. Ударна, буреносна вълна хардкор пънк от старата школа, включващ всичко това, което харесвам в тази музика. Изобилие от агресия, прави, силни послания, непукизъм, неклишираност по смисъла на настоящите течения, уникално сценично поведение. О, надявам се да сте видяли барабаниста на групата!!! За първи път през живота си виждам такова нещо! Хората около мен гледаха с отворени усти. То и няма как да реагираш по друг начин. Движенията му не могат да бъдат описани, колегата nampuk обеща да коментира… знаел как най-добре да го опише, така че оставам тази сложна, според мен, задача на него. Единия от китаристите бе чест участник в оформилото се пого, което просто бе естествения придатък на огромната енергия изливаща се от групата, от вокалиста, който не се разходи само по стените и тавана, макар че май се опита да го направи. С физика на комар, но с енергия на носорог той подскачаше, крещеше, лазеше, зареждаше всичко около себе си, докато колегите му, всеки един от тях с уникално сценично поведение, изливаха от инструментите си тонове безжалостен хардкор, разхвърлящ шрапнели.

Почти никакви паузи в началото, кратки паузи по-късно.. така премина сета на австрийците, на един дъх. Определено мислих, че стените ще колапсират. Нефизическото ми съзнание се клатеше неравномерно, какво остава за нещо, което се крепи на строгите закони на физиката и архитектурата. Отатък колоната бяха подвластни на тоновете и позитивното въздействие на вибрацията, та за това от време на време прелиташе по някой крак, ръка. Касапницата бе пълна. Determination просто са нещо, което се надявах и все още се надявам да виждам по-често.

Безумието, в добрия смисъл на думата, продължи с три или четири биса. Като че ли момчетата не бяха свикнали на такова отношение и с удоволствие ни дариха с последните си капчици енергия, артистичност и невиждано отношение към пространството, решено в неконтролируеми хаотични движения, наподобяващи епилептични припадъци и.. внимание.. повръщане! Да, вокалистът повърна на сцената. Това просто бе велико и се случи малко след като изплю половин бира върху китариста. Междувременно, пълничкият барабанист не спря да се мята дори за секунда. Аз не исках да свършва. Не и сега. Мисля, че имах съмишленици. Но дори да имах силата да ги накарам да свирят още две парчета, нямаше да го направя. Групата просто се роди и самоунищожи, подобно на супернова пред нас.

Край на концерта, по няколко думи пред залата, споделяне на впечатления и социален контакт… Неусетно всичко наоколо се опразни. Пак ще се прибираме по късните (ранни) доби, а на мен дори не ми се слуша музика. Просто Determination бяха една от най-добрите групи идвали в България. Сериозно. Евала на HCSPIRIT за събитието! Ако си изпуснал, съжалявай до живот.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

7 Responses to Determination, Bright Sight, Piranha /05.09.’12/

  1. nampuk каза:

    Велик барабанист! ВЕЛИК! Няма втори като него, а колкото до описанието… май съм го виждал в някой филм?!

    Тоя ли беше?? 😀

  2. Emergenza! каза:

    Евала за адекватната статия (с плюсовете и минусите, както си му е реда)! Посещавай ни по-често 🙂

    Sounds Like…

    • Emergenza! каза:

      Ааа и – мисля, че си спечели перманентен пас за концертите на сцената за авторска музика „Sounds Like…“ 😉
      Само ми напомняй на входа 🙂

  3. JollyStomper каза:

    Просто продължавайте да подкрепяте пънк/хардкор сцената в България, като че ли от това имаме голяма нужда 🙂 Докато го правите ние сме ви верен съюзник :)))

  4. Skunksa каза:

    Извинявам се, че така грубо ще се включа в дискусията, но ще заявя от името на целият екип на СРС, че пасове няма да ползваме.
    Нашата политика е да пишем като фенове и за фенове, а също и да подкрепяме сцената – ходейки на концерти и споделяйки после нашите впечатления.

    Поздрави,
    Скункса

    ПП. Но предполагам, че колегата е трогнат от предложението и похвалата. 🙂

    ППП. Яд ме е, че не дойдох…

  5. crowbituarity каза:

    И като си представя, че за малко щях да изпусна лайфа.. Е нема такава свинщина, дето се случи, върнах се назад във времето доволно!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s