Hunger, The Lowest Form & Ceremony

Поредният лист от календара падна официално днес и вече по почти утвърдена традиция на мен се пада честта да открия новия месец с публикация. За да разсея веднагически притесненията ви (ако са се появили такива) около факта, че сте изпуснали да чуете великата, по мое мнение, банда Ceremony; не сте разбрали изобщо какво/що/кога са свирили и сте готови да си изядете ушите от яд, че не сте ги чули и/или подобни пагубни мисли ви се въртят в главите ще ви зарадвам като ви кажа, че нищо не сте изпуснали. Или поне не са изпуснали тези, които в края на месец август не са пребивавали на територията на Великобритания. Концерта се състоя в Лондон, а аз бях почти случаен присъстващ там. Както гласи една българска полу-мъдрост с неизвестен автор – Каква я мислехме, каква станА! Перифразирано за да е актуално звучи горе-долу така – с каква идея отидох, а то какво се оказа. Утвърдените навици умират изключително трудно. Ще изпусна да ви се похваля що съм ходил в Англия и с каква цел, но няма как да пропусна факта, че вътрешното ми влечение да съм в час с концертите, независимо в коя част на планетата се намирам, се прояви отново, колкото и да бях решил, че в София бая концерти видях последните месеци, на бая отидох и сега е редно да си взема малко „почивка“. Всичко хубаво, ама почивка не се взима толкова лесно, особено, когато си в страна, където стойностните концерти са ежедневие. Малко на шега потърсих в Гугъл какво се случва около мен под формата на хардкор/пънк концерти и за най-голямото мое учудване в извънредна близост до мястото, където се помещавах в продължение на седмица предстоеше да се състои концерт с главно C. Мисля, че не е необходимо да се спирам по-специално на името Ceremony, защото, който не е слушал хардкор, той не знае кои са и на какво са способни, като дори и в това твърдение бих се усъмнил тъй като се оказа, че дори и хора, които не слушат хардкор пак знаят кои са гореспоменатите и дори им се кефят.

Та така, датата бе 23 август, мястото, както вече стана ясно бе Лондон, а още по-конкретно „Лондонският Студентски град“, както бе наречен от по-запознати, клубът носи името The Old Blue Last, а обявеният час за начало бе 19:30. Преди същинската част малко впечатления: концертът беше безплатен за мое най-голямо учудване (първоначално се бях подготвил доста да ми изпразнят джоба), клубът беше типичният английски пъб, който ни е добре познат от всевъзможни филми и клипове, на два етажа – на долния имаше някакъв безинтересен DJ, а на втория предстоеше да се състои „музикалната екзекуция“, а озвучението беше убийствено силно, яко, чисто и отчетливо. Те тука те е хубав момент да кажа, че се успокоих, че не само ние българите сме мърльовци, несериозни и ред други епитети. Може би аз съм един от хората, които най-много мрънкат, че концертите тук не започват на време, но за мое най-голямо успокоение ситуацията е същата в далеч по-добре устроени държави и в сцени с далеч по-изградени традиции и манталитет. Концертът бе обявен за 19:30, пристигнах там 20:00 понеже като пришълец в чужда държава нямаше как да намеря клуба от раз и концертът още не беше започнал. Не, не съм си пренесъл българския навика да ходя по-късно от обявения начален час и там! Това, което ми направи впечатление, обаче, бе фактът, че макар и закъснението организаторите си бяха направили труда да направят разписание на групите – кой, кога и как ще свири, бяха го разлепили на видни места в клуба, а групите бяха така добри да го спазват безупречно.

Първи на сцената към 20:15 бяха пичовете от Hunger. Двама човека, с много енергия и очевидно доста фенове. Идея нямам от коя част на Англия са, но са от там някъде. Техният сет не беше изпълнен с помитащата динамика, на която сме свикнали да ставаме свидетели, дори бандата и публиката бяха по-скоро статични. Момчетата свирят много як британски хардкор, а на моменти дори се забелязват и елементи на кръст, нео-кръст и какво ли още не. Няма приказки, няма паузи, само музика! От сцената гърмяха адски звуци пречупени през страхотно озвучение. Не изпуснах да ги препоръчам на приятели, а като се прибрах побързах да ги намеря и да си ги изтегля. В Интернет циркулира едно тяхно демо и май това е, с което разполагат, но поне е лесно достъпно и се разпространява от самите тях чрез блога им (?). Горещо ви препоръчвам да си го дръпнете, много е добро!

След момчетата от Hunger дойде ред за следващите – The Lowest Form. За тях публиката определено се раздвижи. И тези пичове свирят няква тяхна си форма на познатия ни британски хардкор пънк и я свирят много добре! На моменти дори звучаха като powerviolence банда и не без основание. Вокалът им прекара целия сет в публиката, подканяйки и дори участвайки във всевъзможни вариации на мошване. За съжаление не можах да видя всичко, което показа английската публика, понеже бях по в края и човек лесно може да се досети, че от събралата се огромно количество публика видимостта на моменти беше минимална. Действително и те имаха много голяма фенска маса. За тях също не е известно (или поне не на мен) от коя точно част на Англия са, но в крайна сметка това има съвсем минимално значение. И те като първите разполагат с една демо-касетка, която също е учудващо достъпна в дигитален вариант. В нея има общо 7 песни, който носят гръмките заглавия – Track 1, Track 2, Track 3, … и така до 7. Това се дължи на факта (това те сами го твърдят), че вокалистът им е прекалено мързелив и не му се е занимавало да именува песните.

Като цяло много достойно представяне на местната сцена, доста приятно впечатление създадоха у мен, но, признавам си, не съм и очаквал да е слабо. Все пак, обаче, с друга цел бях там и друга банда беше, която ме вълнуваше повече.

Ceremony. Нямам много идея какво да кажа, защото всичко се случи много бързо и почти без възможност за асимилация. Дори веднага след концерта, ако някой ме беше попитал щях да кажа, че от първите звуци на Sick, с която започнаха сета си, и която вокалистът използва, за да поздрави  починалата си 99-годишна баба, до самият край мина не повече от минута или две. А определено не беше така. Американците изсвириха много силен 40-45-минутен сет с всичко най-яко в него. Песни от новият им албум – Zoo, който излезе съвсем наскоро и не е най-якото нещо на света, песни като Kersed, Throwing Bricks, This is My War, Open Head и т.н. от добре познатите им албуми-шедьоври и дори една съвсем нова песен която звуча никак не лошо, и която никой, никога не е чувал, както съобщиха от бандата. Много движение, много енергия, публиката избухна още с първата нота, а не след дълго в клуба стана трудно не само движението, ами и съществуването като цяло. Нямаше място за никакви танци и единствените помръдвания, които се случваха пред сцената бяха вълнообразни и ангажираха цялата публика в движение. Всеки правеше нещо – кой от екстаз, кой просто, за да се запази цял. Преди сета на Ceremony имах възможността да разменя няколко приказки с барабаниста им на не особено богатото им дистро с утопичната идеята да ги зарибя да дойдат и до България като му гарантирах, че и ние тука можем да се раздаваме по същия начин, ако не и по-добре, но като цяло, въпреки, че беше чувал за България и купоните, които стават по концерти не изглеждаше особено въодушевен от идеята за един евентуален концерт у нас. На забавата присъстваше и небезизвестният Lee Spielman, по известен като вокалистът на Trash Talk, който очевидно бе пропътувал разстоянието от Калифорния до Лондон заедно с момчетата от Ceremony.

И така без бис за чао концертът свърши запомнящо се, пътуването на Бай Ганьо из чужбина приключи успешно, гордо защитих българщината из широката Англия и съм отново тук при вас. Знам, че ви липсвах, мерси и до скоро включване!

За финал една импровизирана снимка, за да е по-шарено всичко!

Ceremony в пълният им блясък уловен с подръчни материали.

  

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s