Pleasant Valley Children

Истината е, че много рядко можеш да попаднеш на група, която съчетава толкова много неща в себе си и всички те – значителни. Тук говоря за чистия егоизъм и това, което аз и може би още някои други считаме за важно, когато става дума за банда. Но що се отнася до отношението ни към музиката, посланието и цялата онази поредица от територии, които обследваме, това, което получаваш е на първо място. И тъкмо за това съм свикнал всяка такава бързичко да отделям от плявата и да бъда благодарен, че съм се сдобил с нещо ново (за мен), което ми дава достатъчно. От много време искам да напиша няколко реда за, колкото и клиширано да звучи, поредния английски диамант – Pleasant Valley Children.

Получих диска, чиято предна обложка виждате горе, като подарък, с уговорката да го преслушам веднага. Напоследък не приемам много присърце подобен род съвети или подкани, най-вече защото ежедневно бивам заливан с тонове гадна музика от разни хора с лепнат някакъв лейбъл, някакъв етикет, който виси отгоре и сигурно ме „задължава“ по някакъв начин на сила да я изслушам. Разбира се, случаят с Pleasant Valley Children далеч не е такъв. Не само заради човека, на който винаги се доверявам и до сега не съм сгрешил… Благодарен за подаръка се прибрах и отворих кутийката. Пуснах диска и разтворих 28-те страници бууклет.

Всеки период носи на гърба си своите, домашно-отгледани или привнесени модни тенденции, така че няма да е излишно да кажем, че сега е много модерно да се говори за мрак и атмосфера. Но какво значение носят тези думи днес или са поредните изпразнени от съдържание хвърковати приказки, с които се оправдава тренд ? Мрак е, когато жаркото юлско-августовско слънце изведнъж залезе. Мрак е и когато ми се налага да пиша отново и отново този пост 4-ри поредни пъти, тъй като в речника ми няма достатъчно думи, с които да опиша една група, един диск, един албум. Няма да е пресилено да кажа, че някъде тук бих могъл просто да спра и да заявя, че който иска да чуе нещо истинско може да си намери и преслуша англичаните.

Plesant Valley Children са били : Pig, Monkey, Sned, Percy, Richard (последните двама в различни периоди). Групата в този си вид съществува между Юли 1988г. и Март 1991г.

Ценното на бууклета към дискографийния диск на PVC е освен отсъствието на всякакъв тип излишни глупости, като например 30 тъпи снимки на бандата, придружени от позьорски благодарности, но и наличието на малко по-дълбоки слова от задължителния лицемерен списък с имена… Не, точно обратното. 28 страници картинни илюстрации, размишления за социума, обществото като цяло и сцената под формата на разкази, текстове и кратка история на групата. Изключително повлияващо четиво, докато диска е зареден и вече се върти.

Автор на думите е Pig, а на илюстрациите и арта изобщо са Disney Corpse, Ashton, R.M., „The Reducer“

Сред аргументираната критика (дори) към сцената, „убежище“ за другомислещите и освободените има един пасаж, който направо ме разби и разтърси из основи. По-добре не може да бъде казано и тъй като е общовалидно (повече от очевидно) ще си позволя да цитирам. Става дума за момента, когато Pleasant Valley Children се отказват от лицемерната пънк сцена, за да се върнат там, откъдето са започнали – джаз музика и концерти пред „нормална“ публика.

…it was strange but interesting to find ourselves playing to pubs full of  „straights“ again, to start off with we enjoyed it, it was more honest, we saw men going up to women (and vice versa) saying  „Hey!, Good Looking!, come back to my place and lets fuck“ It seemed a lot better than „Hey, didn’t I see you on the womens rights march? Do ya want to come back to my place for a Nicaraguan coffee and a listen of the new Chumbawamba LP?“.

Вече не може да се разчита на разпозналите се, нали ? И без излишен скепсис мога да кажа, че к’вото и да се случи, тук PVC ще остане в забвение, подобно на много други групи. Но понеже по принцип си говорим за хардкор, пък и хардкора стана по-голям от колкото има нужда, все пак се насочвам към музикалната част на нещата.

40 парчета всичко на всичко – дискографията на групата, иначе съставена от 3 LP-та, 2-EP-та, самиздат касетка и неиздавани (Fuck Kill Destroy LP ; Exclusion LP ; Mind Pollution LP ; What The World Needs Now EP ; Who Needs Love To Have Any Fun (tape) ; Earth Rapers and Hellraiser’s double EP…)

Ако групата е музиката, която свири, то кои са те ? Pleasant Valley Children свирят един изключително труден за описване стил, състоящ се от много неща, всяка от които значима, видима част от и в творчеството им. Общо взето, като много вкусна манджа, в която усещаш аромата на всяка подправка. Би било елементарно да кажем, че групата е повлияна от една сурия стилове и др. банди, за това ще се въздържа, но по-скоро ще нароча тази сплав като британски анархо-пънк (както и самите те правят). Достатъчното основание запознатите да се досетят, че едни бивши джаз музиканти могат да свирят от хардкор до която и да е част на музикалната гама със същия заряд на посланието.

Триумфа на съзнанието настъпва, докато материалното е пред саморазпад. С други думи – от началото на диска до самия му край възможността някоя сглобка на стария гардероб да сдаде багажа от напражение не е малка. И ако асинхронно танцуват чашите в шкафа ви, значи всички сме на една вълна – uk hardcore.  Искате да говорим за мрак и атмосфера ? Не, нищо общо с последните тенденции, нищо общо и с роговите рамки, продуктите на Apple и тесните, къси дънки. Просто 40 песни чиста енергия, вбесяващ разрушителен пънкрок с всички негови цветни и тъмни отенъци, крайности и топли и студени настроения, визии…Наистина богата палитра, изискваща голяма част от съзнанието, ангажираща вниманието, потребяваща, подобно на естествен наркотик. Музика създаваща атмосфера, а не ползваща я на готово. Истински счупена група.

Лишена от онзи елементаризъм на популярните хардкор групи, които, добри или лоши, можеш да слушаш ежедневно, музиката на Pleasant Valley Children не е за всеки ден, не е за всеки момент. С нея трябва да се внимава и да се взима на малки дози, защото предчувствието ми е че е опасна. Не са много групите, с които трябва да се внимава – когато ги ползваш или когато ги предлагаш.

Специално този диск – „Welcome to Bedlam Valley“ го издават нашите любимци Flat Earth Records. Нямам представа дали все още е в обръщение, трябва да попитате чичко discogs.com за повече информация по този въпрос. Инак „изпиратстването“ не изглежда като да е много тежка и сложна задача. Ако съм успял да ви зарибя, сега му е времето!

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s