Crass vs. Anarcho-punk.net… и някои други неща

Преди няколко дни интернет пространството се взриви. Причина за вълненията, които все още са в пика си, e сблъсъкът между форумът anarcho-punk.net и легендарната английска пънк група Crass. (Или поне така се предполага)

Какво се е случило накратко. На 16-ти юли няколко акаунта на anarcho-punk.net и pirate-punk.net в системата за файл шеринг – MediaFire са били изтрити, заради неколкократни оплаквания.

Ето и писмото, което са получили администраторите на профилите :

Ясно си личат и обектите на подадения сигнал. Става дума за албумите :

Crass – 1978 – Reality Asylum (7“)
Crass – 1978 – The Feeding Of The 5,000 (Lp)
Crass – 1984 – You’re Already Dead
Crass – 1979 – Stations Of The Crass (Lp)
Crass – 1980 – Nagasaki Nightmare (7“)
Crass – 1979 – Peel Session (7“)
Crass – 1981 – Penis Envy (Lp)

Един от най-известните портали за пънк музика и култура обвинява директно Crass за унищожаването на свободния им интернет архив от около 3 000 заглавия, събирани и качвани в рамките на 4 години. Администратори и посетители на форума наричат британците лицемери и лъжци, като дори се достига до момента, в който очернянето започва да приема и още по-радикални форми. Групата и хората около тях са наречени подлоги и предатели, подкрепящи капиталистическото законодателство и капитализма като цяло. В официалната статия във форума също така се споменават целите и същината на колектива, стоящ зад този портал, като контравес на това, в което са се превърнали Crass.

Цялата тема можете да намерите тук.

Докато все още нещата са изглеждали под контрол и в рамките на нормалното, стартира дискусия във Фейсбук. Администраторите на портала предоставят коренспонденцията между тях и Crass.

След появата на гореспоменатата тема, десетки потребители на социалната мрежа започват да заливат страницата с линкове към топика, изразявайки искреното си възмущение и заставайки твърдо зад администраторите на портала anarcho-punk.net

В резултат на това, Crass започна да трие голяма част от коментарите на стената на страницата, което бе посрещнато с огромно недоволство и втора вълна квалификации, сред които най-често срещания за групата бе цензор, а за действията им невиждана, тоталитарна цензура.

До днес споровете и обидите продължават, като повече от очевидно е, че в това „стълкновение“ е трудно да се каже, че има две страни, тъй като, така предложени фактите, не оставят много избор на множеството фенове на музиката в социалната мрежа и изобщо в интернет пространството.

Едва три, макар и наистина големи и влиятелни фейсбук групи, обърнаха внимание на темата в anarcho-punk.net

Няколко неща, които правят впечатление, според мен, и една независима позиция, разбира се…

Анти-Crass настроенията

Като един от хората, които са посещавали този портал повече от веднъж, нямаше как да не забележа, че това мини-общество не тачи особено много групата, която е в основата на любимата им музика. Това е факт не от вчера. Заядливи и хапливи коментари по адрес на Crass и Steve Ignorant не липсваха назад във времето, а и админите в настоящия момент не успяха да го скрият, макар и да „гримираха“, образно казано, тези отявлени настроения като „критика“.

Директно нападение срещу групата

На първо време трябва да се каже, че Crass, като група, не съществува от 1984г. Само дори по този параграф не е правилно да се адресират нападки директно срещу нещо, несъществуващо. Второ, комуникацията между админите на портала и т.нар. от тяхCrass“ става през социалната мрежа в интернет, т.е. те нямат пряко доказателство кой е от другата страна на монитора, а това, според мен далеч не са Crass, не е дори Steve Ignorant. Има и доста солидни факти, които подкрепят това твърдение. Вокалистът на групата притежава собствен профил във фейсбук, в който влиза доста рядко. На неговата „стена“ все още стоят десетки постове с линкове към темата в anarcho-punk.net, а от него няма отговор. За разлика – публичният профил на Crass е доста активен. В последните няколко дни се завъртя слух, че зад профила на групата стои лице от Southern Records. Веднага след това и лейбълът бе замесен в скандала.

Етика и право

Anarcho-punk.net твърдят, че са изрядни в отношенията си с групите и предлагат пряка възможност на всеки недоволен от това, че материал на групата му присъства за свободно сваляне, да вземе мерки и свързвайки се с администраторите, да реши проблема си. От портала също така твърдят, че до сега такава група не е имало. Почти съм сигурен, че няма и да има. Защо ? Кой би искал мощна платформа като anarcho-punk.net да те очерни и залее с кофи помия, само защото считаш, че труда на групата ти струва нещо. Почти всички сайтове за свободно сваляне на музика предлагат такъв тип „възможност“. Все пак, нека не се забравя, че и MediaFire е отделна платформа с отделни възможности за комуникация, пък били те и от такъв тип инвазивна.

Формиране на представа около догадки и слухове

Както стана ясно по-горе, не е задължително членове на историческата група Crass, да стоят зад профила на бандата във фейсбук. Даже това е много малко вероятно, дори аз бих казал, напълно невъзможно. Тогава, вторият център, около който anarcho-punk.net се въртят, на практика рухва. Администратори и потребители наричат групата лицемери, като за пример се дава активността в страницата в социалната мрежа. Нужно ли е да се припомня, че говорим за интернет профил, чиято достоверност не е и няма да бъде сертифицирана никога. Какво имам предвид ? Всяка активност в страницата не може и няма как да бъде консултирана с групата или поне с някои от членовете. Просто НЯМА КАК ДА СЕ ПОЛУЧИ! Това е елементарна логика.

В крайна сметка какво излиза : anarcho-punk.net хвърлят обвинения по най-неправилния, неетичен начин. Разбираем е афекта от случилото се, но в действителност личното отношение тук, изиграва много по-голяма роля, според мен. (Впрочем, една от тезите на админите е, че Crass лично атакували акаунтите на портала, за да отмъстят за големите дози критика, идващи от там ; ПИЧОВЕ, СЕРИОЗНО ЛИ ??)

Категоричността в позицията, настървеното монологично засипване с обвинения, правят лошо впечатление за хора, които твърдят, че имат освободено и независимо мислене; начин на живот.

В този момент се сетих за едно от любимите ми парчета на една от най-любимите ми групи. В него се говори именно за това.

Time and time again we hear the same old rumours
Conflict doing this, Conflict doing that
Have you heard the one about Conflicts pacifism?
The message is swing on a baseball bat
Have you heard the one about the anarchist bust fund?
Really it goes to Conflicts beer fund
Buys Hoddy’s smack, Colin meat pies
Did you know Mortarhate’s really EMI?
Time and time again we hear the same old rumours
Conflict doing this, conflict doing that
I saw, I heard, guess what they done?
Got the punters to riot down in Brixton
They say they will bring the nation to its knees
But where were they when it went off in Leeds?
Is it true Colin bought his girlfriend a horse?
Owns a block of flats? Does a science course?
Heard about how they rip off bands?
A fiver expenses for touring the land
Said the money was going to ALF
Gave a carrot to the animals and pocketed the rest
Eight hundred gigs in just eight years
Said it caused hard work, blood and tears
They say our movement is been destroyed
It’s just another Conflict ploy!
Time and time again we hear the same old rumours
Conflict doing this, conflict doing that
„The King’s of Punk“, are they so sincere?
Their chauvinist stance makes the answer clear
We are in it for the drugs, birds and booze
There ain’t a dirty trick we wouldn’t use

Well drop it, forget it, because you got it fucking wrong

And while I’m about it, should I sing it? Should I shout it?
Standing on the world’s stage, the emotion the outrage
A target in the firing line for a slagging of a new age
And just as we attempted to spark a little hope
Trigger fingers started wagging, „you’re just a fading joke“
You never wanted leaders, but you treated us as such
And then when we said „no more of this“, who kicked away your crutch?
You accused us of hypocrisy and ripping people off
Who co-arranged Stop the City? Who told it was not enough?
Who’s been nicked for animal raids, hunt sabbing, speaking out (so what)?
Oh yeah while I’m about it, should I scream or should I shout it?
All criticisms that you made, the song remains the same
The gathering down in Brixton, who was it who took the blame?
Blamed for causing riots, blamed for causing violence
Blamed by you for being born, then blamed for being silent

Drop it, forget it, you got it fucking wrong

За пънка, музиката, политиката и свободното интернет пространство.

Право в средата на 70-те години, над десетилетие преди интернета и две десетилетия преди масовия свободен даунлоуд започват развитието си музикалните и политическите младежки движения, субкултурите. От корените си до това, което е останало от тях днес е минало много време, много перипетии, и най-важното : две тотално различни епохи, кардинално разделени от нещото, направило света глобално село – интернетът.

Нещо повече. Голяма част от групите, които харесваме и слушаме са живяли и творили през 80-те години. Тогава, когато шокиращата интерактивност на телевизията е получавала дори демоничен образ в съзнанието на предишните поколения. За да отидеш на концерт трябва да си платиш, а за да имаш запис – също. За да знаеш нещо повече за групите трябва да четеш ъндърграунд списания, които се намират трудно. Изобщо, за да бъдеш „някакъв“ са нужни усилия. Това не е капиталистически принцип, а по-скоро елементарна солидарност, плод на обстоятелствата. D.I.Y. етиката и „pay no more than..“ ценообразуването са революционни и превръщат музиката в нещо много повече от просто сглобени акорди с текст върху носител. Това се превръща в политически акт. Скуотите в Англия, Италия, Испания и др., all ages шоутата в САЩ, свободните колективи, съставляващи зинове, получават добри пари от дарения и от реализиране на направеното от тях. Тези средства се завъртат и така например следващия брой на списанието ще бъде в по-голям тираж, с цветна корица и повече страници. Да притежаваш музикална колекция не е нещо странно, напротив. Няма друг начин, по който ти да слушаш все повече и повече музика. Другият вариант е радиото, който със сигурност не е бил толкова добра алтернатива.

Десетилетия по-късно интернета революционизира всичко. Вече можеш да чуеш група от другия край на света или от държава, в която дори не си си помислял, че може да има нещо такова. Нещо повече – можеш дори да си говориш пряко с нейните членове и това няма да ти отнеме 20 дена в писане, изпращане и очакване на писма. Не е нужно да се ровиш в дебели каталози, за да търсиш номера на издателства, компакт-дискове и плочи. Всичко се намира на една ръка разстояние от теб. Просто влизаш, пишеш, намираш. Натискаш, теглиш, след миг е при теб. Тази достъпност всъщност, малко по малко убива пънка и хардкора и ги прави just another cheap product for the consumers head. А евтиния продукт отива при евтиния потребител. Този същия, който при други обстоятелства или при първата пречка би слушал/прослушал най-захаросания и лесно смилаем поп наоколо и с голям кеф би пощраквал с пръсти на електронния му ритъм. Но чувството за принадлежност винаги е било по силно. За това и тези настроения са пренесени отдавна в ъндърграунда, където трудното за създаване е бранда, марката. Ако брандираме лайно с голямо име, много е малък шанса за негативен фийдбек. Той ще бъде по-скоро спорадичен…

Макар и да съм част от интернет поколението не съм съгласен с това. Преживях малко от касетките и малко от презаписването на компакт-дискове. Късно  се „вързах“ към мрежата, но осъзнавам колко голяма роля е изиграла за мен. Когато бяха драмите около SOPA, PIPA и ACTA казах, че интернетът е много важен за малките групи и лейбъли и продължавам да съм на това мнение. Свободното сваляне за разпространение на творчество с цел запознаване е гениална форма на пи-ар, която не само може да не лишава артистите, но може и да им помага. Но когато кажеш, че без свободно сваляне няма пънк, например, това говори за няколко точно определени неща. Странно как музиката никога не е била по-достъпна и безплатна, но зенита на тези движения е от преди 20 и кусур години.

В началото този блог предлагаше, така да ги наречем „мостри“: по един впечатляващ албум от група – ясна стратегия, с която се целеше хората сами да възбудят интерес у себе си към нещата, които нас ни интересуват, а в последствие да се потрудят и сами да се сдобият със записи, дали пиратски или оригинални – тяхна си работа. Тази тактика се оказа bullshit. Защото хората вече са свикнали не просто да ги храниш, но и да им смилаш храната предварително. Това води до масово затъпяване и меланхолия. Все по-лесно си пробиват път моди, коя от коя по странна, но ние сме длъжни да се съобразяваме с тях. Все повече са и profit момчетата и момичета, които извличат дивиденти на върха на вълната. Всеки път. През това време твърдата част, хард лайн последователите ще намаляват все повече и повече. Тъй като и нивото се сгромолясва, а с него и ценностите. Това е защото хората не могат да оценят музиката, тъй като не я притежават. И в буквалния и в преносния смисъл. Как можеш да оцениш нещо, което нямаш. Не носиш. Как можеш да го съпреживееш, ако не го докоснеш преди това, дори и по-голямата и съществена част от изкуството да се намира в невещественото измерение. Последните мохикани са ѝ тези, които мислят, че посланието и атмосферата са важни. Идеята и реализацията. А не клоунския имидж и фикционалните образ.

Един приятел казва, че винилът носи душа. Непрестанно го цитирам. Когато за първи път се опрях до винил усещането беше странно. По-късно разбрах за какво говорят. Труда на групата се намира там, на твърдата плоча, можеш да прочетеш имената им и да разгледаш артуърка. Да прочетеш техните мисли, написани на листче хартия или на много листа, захванати с телбод. И докато се усетиш трябва да я обърнеш обратно. Не можеш да слушаш за фон, трябва да ѝ обръщаш внимание. По този начин се концентрираш, улавяш вибрациите. Всичко е много по-различно. Но това нещо е изработено от някого. И дори неговият творец, неговият архитект да не иска нищо за себе си, по линията има други хора, които са си свършили работата, за да можеш ти да притежаваш този албум. Печатарите, хората в работилницата за винили/компакт дискове, разпространителите. Те искат своята стотинка, ти им я дължиш. Защото логиката е, че тези сцени са двустранен процес. Получаваш нещо, но в замяна трябва да дадеш нещо.

Никога не е било въпрос на капитализъм, социализъм и анархизъм… Профит групите винаги са си личали, бизнесмените също. Те не вярват в нищо. Те не вярват и в себе си. И тъй като тези мисли са провокирани от конкретните събития – ако Crass бяха профит група, щеше ли да има Last supper ? Щеше ли да има непреиздавани албуми ? А какво да кажем за старите банди, които се събраха или продължават да свирят с различен темп. И те ли са от лошите ? The Mob, Rubella Ballet, DooM, Deviated Instinct, Antisect и пр. и пр. All the madman records поднови работа.

Псевдо либертарианците със сандали, интересуващи се салонно от политика и на върха на модата всеки път, когато палачинката се отлепи от тигана не могат да си позволят ъндърграунда такъв, какъвто трябва да бъде. С ъндърграунд изданията, d.i.y. лейбълите, d.i.y. клубовете. Точно обратното е за тях направено. Масовостта…

И докато сами не разберем, че е време да се отърсим от черупката на своя егоизъм нещата ще стават дори още по-зле от големи очила без диоптър, смешни тесни дрехи и юнкерски attitude.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

11 Responses to Crass vs. Anarcho-punk.net… и някои други неща

  1. pussy каза:

    Crass са написали, че са окей с разпращането на тяхни записи между приятели, но не одобряват свободния достъп до тяхното творчество чрез сайтове за масово споделяне.

    Парадокс е това да идва от група с такава голяма популярност, защото специално за Crass, е въпрос на настроение дали ще си свалиш записите им от интернет или ще помолиш приятел да ти ги изпрати (което е одобрена от групата практика).
    Достъпът до труда на известни групи е лесен, дори и по разрешения метод, заради масовостта на тяхното слушане (няма как да нямаш поне един приятел, който да не може да удовлетвори молбата ти).

    Свободното сваляне, дори по тяхните правила, засяга с различна сила популярните и непопулярните групи.
    Затова се радвам че този „бунт“ идва точно от популярна група, с достатъчно скандална репутация, защото за нейните албуми идеята за „регулирано“ ползване е така или иначе кауза пердута.
    Аз съм пробвала да слушам Crass, но след бърз преглед на текстовете им съм се разочаровала от тях. След време, ако реша да се поинтересувам отново, бих се съобразила с желанието им и не бих търсила нещата им в сайтове за споделяне.
    Преди няколко дни си търсих албум на Bonobo, което ме отведе до линкове в mediafire. На страницата, която се отвори пишеше, че албумът е изтрит във връзка със закона за авторското право и с това моето търсене в интернет на този албум приключи там. Позицията на изпълнителя е известна, от уважение към неговия труд трябва да се съобразя с нея.

    Ако всички групи последват примера на Crass, то след време в интернет ще останат достъпни нещата само на групи, които нямат нищо против свободното разпространение на тяхни песни (а такива вярвам че има много). По този начин- ще плащаме за това, което харесваме и ще се възползваме от това което също харесваме, но ни се предлага безплатно от авторите му.

    Същите резултати щяха да бъдат и ако имаше по- сериозна репресия от страна на държавата чрез закони за контрол над тези сайтове. Отново ще трябва да плащаме за това, което искаме и е недостъпно. Затова и първия вариант е по- добър, тъй като е на доброволен принцип и е съобразен с желанията на групите.

    Най- дразнещата за мен група ми стана малко по- симпатична, заради това събитие и се надявам и други да последват примера й и да изкажат своето отношение спрямо творчеството си като запознаят с решението си сайтовете като mediafire. На този принцип (може и да се лъжа) работи youtube- групите там могат да избират да забранят разпространението на песните си. Поддръжката на сайта следи за спазването на тези претенции. Punk.. net.. е трябвало точно това да направят без да създават излишна суета и драма.

    Crass може и да са мразена група, но не са неуважавани и жертви. Напротив, дори и за хората които не ги харесват, те си имат своето важно място в историята на пънка. Друг е въпросът , дали човек ще се съгласи с идеите им , дали няма да се съгласи с тях, но ще продължи да ги слуша, защото звучат готино или ще ги изтрие завинаги от уинампа си защото чува натоварваща, излишна пропаганда с всяка изпята от тях дума :)). За 99% от хората, Crass ще бъдат първата група за която ще се сетят, когато чуят „анархо-пънк“. Преди време разглеждах в ласт фм коментарите в профила на група, която храни Crass и писанията за тази група бяха крайно груби, а самата тя е една от най- яките и диви! групи, които някога съм слушала. Обаче никой няма да чуе непринудеността и 82ра звучението им, защото ще бъде заслепен да защитава любимците си Crass. Така че каквато и позиция да заемеш спрямо Crass, винаги ще бъдеш замерван с камъни.

    Все пак няма да пропусна интригантски да кажа, че е повече от интересно, че група обвинявана 30+ години (считано от паметната 82ра) в меркантилност, е първата която тръгва да се бори на този фронт.
    Може да са революционери или може наистина да има нещо гнило в Дания.. 🙂
    Дори и да приемем по-лошия вариант, че Crass прави всичко за материални облаги и по този начин нарушава 1,2,3-та колона във философията на ортодоксалния пънк :D, който се представя като опозиция на комерсиалните цели при създаването на музика, групата ще супер яка, стига да звучи добре в главата на слушателя.
    Например: Iggy Pop си звучеше еднакво яко преди и след като „I wanna be your dog“ да стане саунтрак към Transporter. Същото важи и за „Bankrobber“ на The Clash в Rocknrolla, и за много други..

    Special Duties имат албум с име “ ’77 в ’82 “ – обобщаващо заглавие за приликите, разликите и метаморфозата на пънка през тези емблематични години.
    Какво е ’82ра в 2012- пънкари, водещи сектантски спорове във фейсбук.
    И аз не съм по- назад с този дълъг коментар, затова всички да послушаме малко повече нова музика днес и да не се взимаме толкова насериозно.

    Peace!

  2. JollyStomper каза:

    Позагубвам идеята вече. Позагубвам и най-вече се замислям за тукашните ни, домашни неща и още повече се хващам за главата, докато не изпадна в дива меланхолия, наблюдавайки преходностите.
    Няма да коментирам позициите на различните хора спрямо Crass. Но никога не трябва да се забравя, че тази група, заедно с лейбълите около нея в миналото и цялата архитектура на движението повлияно от тях са спасили в някакъв смисъл най-важното. Crass, Conflict, Zounds, the Mob, Rubella Ballet, Hagar the Womb, Rudimentary Peni, Cravats, Burnt Cross и много други са достатъчно влиятелни, а кръговете около тях винаги са били пределно свързани, за да не се допускат подобни хамалски прояви, предизвикани от хлапета изпуснали the whole idea (както биха казали в ’82 Chron Gen, например). Няма аргументация, която да бутне над 30 годишна история на скуотинг, концерти, литература, музика, принцип, новаторски инструментариум… безусловно най-всеобхватния и независим модел.
    Инак всеки има правото да не оценява, не харесва Crass, да ги обвинява или дори мрази. В крайна сметка в тоя свят и живот няма нищо универсално, освен движението и промяната, които са константни. Видимо е с просто око, тук е дискутирано и обсъждано хиляди пъти и далеч не е въпрос на някакво систематично преследване на строго определени доктрини, по-скоро на това, което аз и моите приятели мислим срещу това, което ти и твойте хора мислите. В конструктивен диалог, а не в измислено и изкуствено unity, парафирано с фалшив, високопарен лейбъл, носещ нищо повече от изкуствени и плоски придобивки. С други думи, това, което на мен ми носи топлинката не стои загнездено във фанатизма на една шепа люде с план. То е нещо повече и надхвърля всяка форма на самоорганизация в социални мрежи за комуникация, където, криворазбраната солидарност винаги изиграва лошата роля на развален телефон.

  3. pussy каза:

    Мястото на Крас в историята си е заето и винаги ще бъде така, въпросът е в настоящия! момент какво правим ние и дали това което правим сега (да спорим във фейсбук, да се разделяме на лагери за и против групи) е най- доброто, което можем да правим. 🙂

    Скрийншотове на диалози, показност на отговорите на засегнатите страни, специалния топик във форума на анархо- пънк- точно тези неща според мен изпускат „основната идея“, защото губят време, създават нерви и насочват вниманието в грешна посока. Музиката е за да се прави и слуша, не за да се коментира и защитава.
    Затова и този диалог тук и сега, както и тези във фейсбук не са най- доброто което можем да направим- ще спечелим много повече, ако сега слушаме музика, отколкото да се борим с вятърни мелници през интернет.

  4. JollyStomper каза:

    Това е и част от моето недоумение, но явно това изглежда важно в очите на хората. Не съм учуден честно казано. Мисля, че лагери няма, специално в този случай има една страна, която сипва.
    Музиката не е само музикален съпровод, за това и се акумулира толкова енергия в различни по вид и произход сблъсъци.

  5. D-Punk каза:

    разграничавайки се от значението на Crass като група, мога да кажа , че без DIY на Crass Records компилациите bullshit detector списанията, флаерите и …. много други неща повлияли цялата пънк култура от 1980 насам пънка щеше да приключи с London Calling на великите The Clash

  6. pussy каза:

    Много от нас не са били родени тогава или не са били на онези географски ширини за да могат да разкажат какво е било, но за този период има достатъчно изписано и снимано. Нашата единствена възможност е да се информираме и да интерпретираме прочетеното и видяното.
    Начинът по който аз си представям нещата е, че всичко е започнало в логична последователност в точно определен момент от историята. Периодът за който говорим е предшестван от епохата на хипитата с техните идеи, музика, ръководители, култура.
    Революционното на пънка идва и от контрастта с културата на слънчавите деца, с техните идеи за пацифизъм, мирни протести, доброта и нежност между хората.

    Веднъж противопоставяйки се на Rolling Stones, втори път на Махатма Ганди, идеята за нова субкултура е родена и с това се изчерпва значението на групите и хората, които първи решават да се отделят от стадото.
    Оттук нататък всички събития, процеси, групи, жанрове, облекло се развиват естествено и без! намесата на никакви лидери или вдъхновители. Флаерите на Crass имат точно толкова значение, колкото имат и леопардовите панталони на Johnny Rotten или сексшопа на Vivienne Westwood. Те са елементи на случващото се тогава, но не са причина за него и не го поддържат те живо, нито пък на тях трябва да сме благодарни сега че познаваме повече от една пънк група (The Clash).

    Слушала съм интервюта с членове на групи от uk 82, всички те казват че са започнали да ходят по концерти, да се обличат по определен начин, да правят музика!, тъй като виждали че други хора, които намират за свои “сродни души”, правят това.

    Безброй са членовете на групите, които са се вдъхновили да правят музика, докато са били на концерт на тогавашните легендарни за тях групи.
    Pauline Murray (вокалистката на Penetration) разказва, че е започнала да се интересува от тази музика след концерт на Sex Pistols.
    Special Duties са започнали да свирят след концерт на Adverts.
    Gaye Black (Adverts) e била почитателка на Stranglers, Sex pistols и Buzzcocks преди да започне да се занимава с музика.

    Сега нямаше да слушаме Anti Cimex, Avksum, Terveet Kadet, Moderat Likvidation, Mob 47, ако не бяха Discharge за да им бъдат вдъхновение.
    Не знам дали вдъхновение им е била музиката им или културата на пънка като цяло, със сигурност обаче не са били само DIY материалите на Crass.
    Културата влияе на музиката и музиката влияе на културата. Всичко е свързано и лидери- няма. 🙂

  7. JollyStomper каза:

    По-горе нарекох направеното от Crass модел. И то е такова. По логиката, която описваш, наистина нямаше да има пънк след Clash, ако не бяха Crass 🙂 И не става дума само за листовките, но очевидно абстракцията е трудна.
    Преди Crass имаме няколко супер известни пънк групи. Нещо подобно на тийн групите от близкото минало. Пънка и това, което ти описваш като пънк крачи по високите етажи на обществото. Вече графове и лордове имат безопасни игли в носа, а тази „култура“ е толкова достъпна, че се превръща в някаква задължителност на периода.
    Другите хора отиват ъндърграунд. Докато първите се плюят и заливат с шампанско, тези след тях за първи път вкарват думата change. Общото кратно и на „работническия“ Ой! и на политическия анархо-пънк и на неандерталския UK хардкор и на кожите и капсите на UK82. „CHANGE!“
    Един изцяло нов модел не означава наличие на лидери. Просто се появява различна плоскост, т’ва е.

  8. pussy каза:

    Флаерите и списанията на Crass нямат никакво значение. Единственото стойностно тук е идеята за do it yourself и тогава тя се е изразявала в DIY записи, DIY албуми, DIY концерти.
    С това са привлечени и много групи след Crass, но DIY не е тръгнала с идеята за поставяне на нов метод, тъй като стария пънк вече е “фалшив”, защото е достъпен.

    DIY, в очите на Crass! (тяхни думи), е противопоставяне на големите звукозаписни компании, които държат на конци групите тогава и ги контролират. Оттук идеята преминава през “човек е единствения свой собствен ръководител/ авторитет” , антикорпоративни идеали (които ако трябва да сме точни присъстват и при Clash още преди Crass да съществуват като група) и се стига до открита анархо- пропаганда.
    Това има своя чар за времето си, както казва един друг музикант “тогава за групите беше толкова важно да са музикални, колкото и политически”.
    Do it yourself идеята е и причината за бързото увеличаване на броя на свирещите групи тогава и на броя на концертите, тъй като представя нов начин по който се развива целия процес на творене- по- достъпен и по- свободен.

    Do it yourself обаче е нещо което щеше да го има с или без Crass. Няма как да не се стигне до тази идея при положение че пънкът се заражда като непретенциозна и нелъскава музика/ култура. Do it yourself e резултат на естественото развитие на събитията от 77ма нататък и от първоначалната идея, а не от бунт срещу модата на пънка. Въпреки че като чета коментара ти се сещам точно за песен на Crass:

    “CBS promote the Clash,
    But it ain’t for revolution, it’s just for cash.

    Steve Jones started doing real harm.
    Preaching revolution, anarchy and change
    As he sucked from the system that had given him his name.

    Patti Smith you’re napalm,
    You write with your hand but it’s Rimbaud’s arm.

    The social elite with safety-pins in their ear. ”

    Като изключим Crass, никоя друга анархо-пънк група не е плюла толкова много по техните продажни предшественици. Погледни текстовете на други анархо- пънк групи, кое ги свързва с Crass? Презрението към Clash?
    Дори и групи като Zounds, които са сформирани в същата година като Crass, отчитат промяна в събитията преди 80та и след това, но никъде не споменават нищо за противопоставяне с легендарните тогава групи и масовостта, която е придобила субкултурата, като техен мотив за творене.

    Както казах и горе и дадох примери с музиканти, музиката на “тийн групите” е причина сега да слушаме Penetration и Adverts. И за много хора музиката е била по-важна отколкото това да се плюят едни други, културата като цяло, тесните дънки и анализите на среден брой пънкари от населението. От интервютата с музиканти не съм останала и с впечатление, че пънкът е бил толкова масов и достъпен, че да се стига до момент в който трябва някой да се откъсне от първоначалната идея и да води битки с тези, с които се е забавлявал доскоро. Това го чувам за пръв път от теб, от песента на Crass и от текстовете на една- две други групи.

    Никога няма да се съглася, че трябва да съм благодарна, че музиката която слушам сега е плод на битка на едни пънкари срещу други пънкари, винаги за мен тя ще е плод на една революционна идея в която всички преди мен са вярвали и която е обединявала хората, а не ги е разделяла.

    Страх ме е че излобявам и досаждам, така че слагам край на участието си в тази дискусия. 🙂

  9. JollyStomper каза:

    Имам чувството, че или говорим на различни езици (в което далеч не съм твърдо убеден) или ненужно се опитваш да оправдаеш своето негативно отношение към Crass и цялата сцена около тях. Съжалявам, но ми звучи като отричане на очевидни неща за зор за аман.
    Не мисля, че са много хората тук, които се нуждаят от разяснение на това що е D.I.Y., но за сметка на това оставам с впечатлението, че всичко опира до опити да се прекара историята през нашенската си призма.
    Естествено развитие на събитията няма. След първата вълна пънк музика и култура в Англия и в Европа като цяло ( но предимно в Англия ) се оформят няколко на практика независими едно от друго течения, които в много по-късен период, на други места и абсолютно не задължително се срещат.
    80-те години в Англия има остатъците от първата генерация пънкари, работниците и скиновете с тяхната Oi! музика и отделно движение, което почти винаги си е следвало съвсем различна логика, UK 82-тата и останалите в скуотите, колективите и пр., където знаеме за к’во става дума – анархо-пънк, кръст, хардкор-пънк… Да, всички те са пънк, но е наивно да се смята, че са били заедно или са поставяли над себе си някакви общи черти по между им. Това започва да се случва чак след средата на 90-те години. Примерите за това са достатъчно много.
    Chumbawamba записват под различно име една, между другото хич не лоша Ой! песен, която се появява в една от по-масовите Ой! компилации на Гари Бушел. Песента е пълен ташак със скиновете и ой-аджиите. Chaos UK имат знаменито парче по въпроса – Farmyard boogie, където осмиват гротескно „работническата класа“, кредо на ой-пънковете и скиновете. Extreme Noise Terror също си позволяват открито да заявяват позиция срещу други групи и личности. Crass (и не само те, между другото) правят същото, което е ясно и очевидно. Групи като Buzzcocks изяждат кофи с неприятноси, сипани с голямата лъжица от доста други групи, дори такива, които не са съвсем „в стила им“. От своя страна скиновете и др. около Ой!-а непрестанно (се) бият с анархо-пънковете, наричат ги хипари, политиканствайки в други крайности. Discharge са освирквани и замервани с боклуци от собствената си публика в Лийдс на концерт, открит от Mob 47. Други групи, като Chron Gen протестират срещу „униформите“ по време на концерти, докато далеч от Острова, Dead Kennedys в класическо парче и фраза наричат едни определени пичове nazi punks. На същия континент Bad Brains се сбиват и категорично отказват да свирят с друга пънк група, защото имат съмнения, че са гейове. Обратно в Европа – култовото испанско класическо трио Eskorbuto краде техника и измекярства на гръб на други свои колеги.
    Което ме подсеща… понеже, явно си фенка на интервютата, гледай бразилския филм за хардкор-пънка Botinada и пак ще си говорим на тема утопичното unity, изключително добре измислено и експлоатирано през 90-те и новия век от американските хардкор групи. Това е една голяма, несъществуваща шега.
    Разбира се, тия неща не могат да имат отношение към това, което ние харесваме и слушаме.
    По темата – абстрахирайки се от това, което Crass са като банда, сами по себе си, тяхната музика, кого е вдъхновила и прочее не чак толкова важни неща, това, което казах и не само аз, по важното и стойностно е, че се създава нов тип отношение. Тук идва ред на добре цитираното от теб D.I.Y., но не само като принцип! Отношението, за което говоря е „повлияло“ (което не е съвсем точната група) почти всички сериозни хардкор и пънк групи на Острова и в Северна Европа след тях. Това е видимо и се корени не само в идеологията и инструментите, с които започват да си боравят бандите, но и в начина им на самоорганизация и попреместване центъра на това, което целят чрез „просто“ (или проста) музика.
    BTW (трябва да има едно изречение на английски,за да сме модерни все пак…) No room for hate 🙂
    Поздрави

  10. pussy каза:

    Ще си потърся бразилския филм и ще се поинтересувам повече от нещата за които говориш покрай Chaos uk, Buzzcocks и Chron Gen. Ениуейз, благодаря за отделеното време.
    Peace! 🙂

  11. Pingback: Аналоговизация* | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s