Them Frequencies, Expectations, Furtive Forest, Breathelast

Предполагаемо стотици хиляди от вас се чудят какво се случи на снощния концерт, яко ли беше и дали да съжаляват за пропуска си. Спокойно, за т’ва съм тук, за да ви разкажа. Да почнем по от далеч да речем от мача между Испания и Италия ха-ха. Изразявам личното си разочарование, че симпатягите от Италия не успяха да излъжат футболната машина Испания. А аз дали ще успея да ви излъжа, че снощи беше яко и сте изпуснали много? Малко се съмнявам. Далечното начало започва там – клубът е под ‘сяква критика. Да ме прощават дайхард феновете на това място, ама хич не го бива. Както знаете събитието се проведе в клуб “Banana Republic”. Поради обстоятелствата и появилите се трудности покрай последните концерти ще си спестя „суперлативите“ за този клуб, тъй като знам, че той е просто резервен вариант и силно се надявам снощният да е бил последния концерт на тoва място. Критиката ми е провокирана изцяло от структурата на клуба – 2 големи колони, стълби между сцената и мястото за публиката, мястото за публиката е сумарно няколко педи и веднага след това идва бар, а на това пространство трябва да се събере доста народ. Другите недостатъци чак ме мързи да ги изброя. Псевдо-кристалният полилей над дансинга изобщо не ми се иска да го споменавам. Нагледахме се на клубове, които нямат потенциала да поберат подобни събития. За да не звуча като просто някой, който плюе, щото е модерно и разполага с трибуна от 3-ма – 4-ма човека ще кажа, че клуба има и своите предимства. Сещам се за две, две бързи – на удобно място в центъра е и за да се стигне до въпросния кошмар се слиза по едни приятни изглеждащи стълби в една още по-приятно изглеждаща сграда. Има лек комбиниран привкус на буржоазия, олд-скул и мизерия в добрия смисъл на думата, от там нататък останалото е трагедия. Дано не засегна никого и думите ми не бъдат разбрани погрешно. Ясно ми е, че в момента София изпитва недостиг на подходящи места, които да приютяват подобни мероприятия.

Така, дойде частта, след като излях жлъчта, в която трябва да ви говоря за групите. Да бе, обаче, първата я изпуснах (за което много ме е яд), защото реших да се отдам на другата си страст – футбола, Ейре и Хърватия предложиха интересно първо полувреме с 3 гола и доста пропуски, ама ако ви интересува мачът прочетете после в първия спортен сайт, за който се сетите. За съжаление първи на сцената излязоха Expectations, които първоначалният прочит на лайнъп-а сочи за втори, но вечерта бе пълна с изненади. Казвам за съжаление, защото истински ми се искаше да ги чуя. Все по-яки стават с всеки изминал концерт и е истински кеф да ги слушаш на живо, ама тоя път – нейсе. Съответно няма как да кажа как са се представили, но съм сигурен, че са се представили добре. На следващият им концерт възнамерявам да си поправя грешката и да се реванширам пред себе си.

Следващата изненада за вечерта, след неочакваното излизане на Expectations първи, бяха, поне по моята непретенциозна интерпретация, гласените за хедлайнери на вечерта – сърбите от Furtive Forest. Тях вече чух и ме изкефиха страшно много. След концерта с колегата xJohnnyBlackx направихме кратък разбор на поведението им на сцената и към публиката. Еми то не беше много добро и адекватно. Вокалът пя бос и голяма част от времето се бе втренчил някъде в пространството, нареждайки си нещо на микрофона. Между песните намираше време за няколко послания към публиката, които никак не бяха лишени от смисъл и бяха на място. Сърбите свирят много як емоционален хардкор, който се хареса на събралите се 10-15, може би 20 човека. Именно заради много доброто им музикално представяне побързах да се сдобия и с тяхното демо. Който си го е купил – поздравления,  знае за какво говоря, който не е си струва да го потърси из интернет, няма да ви уча как става вие знаете. Въпреки, че на сцената изглеждаха леко странни, дистанцирани и дошли просто да си изсвирят к’вото имат да свирят и да си тръгнат момчетата от Furtive Forest се оказаха много сърдечни и приятни събеседници и отворени към всички, които имаха да им кажат нещо.  Бърза информация за хората от втория по… големина град в България – Пловдив, сърбите днес са на ваша територия, идете и ги чуйте. Компания им правят софийските хардкор титани Blackmail, момчетата от Bright Sight и разбира се няма как да се мине без пловдивско участие – DFTS, DFTS.

Следващи по странния ред на номерата бе банда от северната ни съседка Румъния – Breathelast. Убийте ме, все още не знам какво им значи името (не че съм го търсил бог знае колко), но изглежда внушително. В крайна сметка момчетата от родината на граф Дракула посвириха пред посъбралата се вече публика не повече от 30-40 минути. Като стил сами се определят като пост-хардкор, окей, тяхно право. Аз просто ще кажа, че звученето им е добре познато по нашите ширини. Определено не бяха нещо супер новаторско и супер уникално.

Тежък хардкор с елементи на метъл звучеше от колоните. На няколко пъти се опитаха да раздвижат публиката с призиви за съркъл ама май на никой не му се движеше точно в тоя момент. Посвириха без излишни прекъсвания и приказки между песните и си поеха обратно за Румъния. Бърза справка с фейсбук страницата им показва, че са останали очаровани от родната ни бира, публиката и отношението ѝ към тях. Ами добре сте дошли отново по всяко време, значи!

Накрая стана ясно, че ще излязат Them Frequencies, но гладът надигнал се в мен ми подсказваше, че е редно да тръгна сега или никога. Реших да е сега. И за тях също смятам да използвам психологическия прийом евристика и съдейки по предния им концерт бих заключил, че момчетата отново са звучали много добре. За тях мога с чиста съвест да кажа, че са нещо, което до сега си нямахме на хоризонта. Отново ще се дистанцирам от определяне на стилове, които не познавам съвсем, но тяхното звучене е определено нещо свежо в цялата ни иначе помухлясала хардкор сцена. Нашумяха неимоверно в хардкор средите с последните си изяви и може би това е една от главните причини хората, които ги харесват да се множат. Дано на следващото им участие хомеостазисът ми да ми позволи да остана до самия край и да послушам.

За завършек ще ви обещая, че ще сложа снимки тук-там веднага щом ги получа, тъй като в дискусия отново с колегата xJohnnyBlackx открих един недостатък в своите ревюта – не слагам снимки. Именно по тая причина веднага щом ги получа ще шляпна няколко. Все пак, до някъде не е лъжа, че една снимка говори повече от 1000 думи. Тръпнете в очакване!

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

14 Responses to Them Frequencies, Expectations, Furtive Forest, Breathelast

  1. Данаил каза:

    http://www.facebook.com/media/set/?set=a.254393117995622.43213.251644191603848&type=1

    Ето чаканите снимки от Валери Веселински. 🙂

  2. Данаил каза:

    Знам, че е лично мнение, както моето, така и това в ревюто, но не мисля, че групите казват повече с текстовете си, енергията, която са вложили и зарядът с който свирят на сцена, от колкото с 30 минутен монолог на някоя тема. Не знам защо Furtive Forest са изглеждали все едно са искали само да свирят и да си ходят, нито какви са очакванията на публиката, когато дадена банда свири, но от тази група видях точно това, което исках да видя – стегнат, кратък сет, изсвирен със страст и желание и без излишни приказки. Не виждам и какъв е проблема вокалът да пее бос, с найкове, джапанки или на токчета, на никого не пречи.

    Колкото до по-интровертното поведение на вокала се учудвам, че дори се споменава като нещо негативно или неочаквано, според мен е нормално за този стил. Ако на някой свой концерт Галена не ми каже „обичам ви, приятели“ вероятно бих се засегнал, но случая не е такъв.

    Поздрави и със здраве,
    Билковски 🙂

    • nampuk каза:

      Реално аз имах предвид същото, което каза и ти 🙂 относно вокала просто му снех психологически профил без изобщо да искам да приписвам положителни или отрицателни качества на някого. Не целя аз да съм човекът, който ще съди. Всеки си има свое собствено присъствие по време на концерт и това си е неговото. От там реално идва и разнообразието в музиката. А това за това, че беше бос просто го споменах, ей тъй за колорит, със сигурност не ми е попречило или променило мнението за бандата, даже беше интересно.

  3. Данаил каза:

    Онова „не“ на първия ред може да го пропуснете като четете.

  4. JollyStomper каза:

    Без да съм присъствал на концерта, само по принцип : Хубаво е групата да казва за какво пее, защото не всеки може да разшифровава крясъци и викове. Нищо прекалено не е хубаво, но не е зле да се казват някои неща между парчетата, защото това не е естрада и не всички хора са там само и единствено заради музиката, нали такак?

  5. Дака каза:

    Какъв е смисълът да се пише ревю за концерт на 4 групи, при положение, че авторът не е гледал 2 от тях. No disrespect ама можеше да я спестиш тази публикация, щото в нея има повече плява и футбол, отколкото някакъв анализ на самото събитие. То не че е необходимо да се анализира, ама като ще се пише за концерт – да се пише за концерт. Иначе навсякъде беше обявено, че Expectations са първи, а непосредствено преди концерта се уточни, че сърби и румънци ще свирят веднага след нас, защото са изморени и това е тяхното желание. Между другото мисля, че поведението на Furtive Forest и в частност Вук (вокал) беше абсолютно адекватно и в реда на емоционална и лична музика, каквато правят те. Но така или иначе е абсурдно да се коментират поглед и аутфит.
    No hard feelings, thou.

    • nampuk каза:

      Смисъл има във всичко, стига да се помъчиш да го намериш. Естествено, че е по-добре да се напише за 2 групи, които реално на всичкото отгоре са и непознати на хората, за да разберат, да се поинтересуват и да ги потърсят, и чуят ако написаното им се стори, че е в унисон с личните им интереси и предпочитания. И Expectations и Them Frequencies са до болка познати на хората, които се появяват от дъжд на вятър в тоя сайт, а и не само. Ама Furtive Forest и Breathelast ги чухме аз, ти и още срамно малко хора. Сети се сам дали полза има или няма. Дори 2-ма човека да потърсят и чуят или сърбите, или румънците пак е job well done.

      Колкото за навсякъде, ми изглежда аз съм гледал навсякъде другаде, само не и на това „навсякъде“. Следващия път ще опитам да гледам там, за да запълня пропуските си!

    • JollyStomper каза:

      Всеки автор на ревюта и статии тук има пълната свобода да представи събитието такова, каквото го е видял, защото именно това е и целта. Ревюто не е изгубило, защото няма „анализ“ на участието на Expectations, групата е доста добре отразявана в други коментари, ако това провокира подобен тип критика – много жалко. Няма абсурдно коментиране, след като говориме за впечатления, най-вече, когато говориме за впечатления в писмен вид, от които всеки сам, на собствена отговорност решава да се ангажира.

  6. pussy каза:

    Аз също се заблудих с line- up-а на групите. Пристигнала с неизбежно закъснение, видях или по- скоро чух от стълбите Експектейшънс. Реших че съм изпуснала първата група (Them Frequencies) затова и когато Breathelast свършиха да свирят и
    хората се пораздвижиха напред- назад, аз си тръгнах. Някой ме попита „Ама ти тръгваш ли вече?“, което тогава ми прозвуча като риторичен въпрос, но е имал смисъл.

    Не виждам нищо лошо в това, че авторът на ревюто е направил дълго лирическо отклонение в увода, в което обяснява надълго и нашироко за нещата, които са предвождали концерта и затова какво се случва със света в този ден.
    Това е характерно за всяко ревю на концерт, от всеки един автор досега, дори и при представянето на албуми, пак се запознаваме с причините, поради която е избрана точно тази група. Според мен това е чара на този блог. Не бих го чела, ако авторите не обясняваха толкова подробно за личните си впечатления, наред с коментирането на рифове.
    //
    Хареса ми цялата вечер, групите за мен започнаха от най- силната и енергията започна да намалява в момента в който първите смениха мястото си с вторите. Furtive Forest бяха приятни за слушане, в сравнение с другите групи бяха по- динамични и
    ведри. Хареса ми и енергията на вокалиста им, който се катери върху масата на озвучителя. Хареса ми и когато вокалистът на Експектейшънс се прибилижи и пя сред публиката. Последната група (Breathelast) на мен ми се видя малко безлична на фона
    предишните две. Не разбрах музиката им, не усетих никакво настроение или послание в песните. След време, ако се сетя за този концерт ще е заради хубавото изпълнение на Експектейшънс, те ще са представителни за онази вечер. Съжалявам, че не чух и Them Frequancies, може би щяха да завършат достойно събитието.
    Peace !

  7. angel каза:

    Така го завършиха 😉

  8. setaa каза:

    Че се изпотепате, бре… на мен пък ми харесва ревюто, адекватно е и представя бандите по начин, който ме накара да си ги потърся, евала патрИс…

  9. Smash Cop Kids каза:

    Всичко друго приех, ама да наречеш италианците симпатяги вече граничи с безобразие.

    • JollyStomper каза:

      Според мен той имаше предвид „на фона на испанците“, което, така изречено, добива много сериозен и тежък смисъл! 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s