Чистота. Ярост. Предразсъдици? Noose, Взрив, Them Frequencies.

Вчера беше от тези дългите протяжни дни, в които ме мързи дори да ям като хората, а съм си го поставил за цел. Понякога просто се събуждаш сутрин с дузина работи за вършене, а в главата ти е само: „Fuck it!“.Ставаш обаче и усещаш, че вече не си тийн, предполагаемо имаш отговорности и това, че си станал на криво никой не го интересува. Общо взето света ти връща „Fuck you!“, в което кълна се мога да чуя собствения си глас… или само при мен е така… ахахах.

Сега като се замисля, че по едно време се беше загнездило съмнение в мен дали да ходя на концерта в клуб Банана Републик и ми става малко смешно. Безусетно усмивчица се прокрадва по устните ми.

Свърших си работата де. Както казах вече нямаш избор. Пък и по-добре. Накрая и на репетиция отидох. Часът стана девет четиресет и пет, а аз още разсъждавах логично по въпроса – ходили ми се на Noose, Взрив и Them Frеquencies или не.
Мъжете много обичаме да сме логично, а понякога не трябва. Рокенролът е за разпускане ебаси. Това беше гениалното заключение след още едно звучно „Fuck it!“.

Скачам на метрото и бързоходно се нося по Граф Игнатиев, успокоявайки се, че поне ще хвана чикагските стрейт едж веган бандюги. Точно преди пл. Славейков срещам познати лица и реших, че ще хващам пътя на обратно. За моя радост и за тяхна жалост се оказа, че концерта не е започнал, а те утре са на бачкане. О, жесток несправедлив свят! 😀

Себичното копеле, което съм бързо забравям последното и след малко се радвах на компанията на познати и непознати лица, точно до отвратителното заведение за бързо хранене, както се казва – баш на пл. Славейков. Почна се естествено с разговорите,
кой пиян и развеселен, кой проблеми с хазяйката, кой се дразни, че закъснява концерта. Минало през едното ухо и заминало. Направо се насочвам надолу, защото не бях стъпвал в банановата република, а ми беше интересно. Преди няколко дена имаше
Bright Sight, Perfect Skies, Soundbleed в същия клуб. Концерт, който пропуснах, но пък чух умопомрачаващи неща за клуба. Както казва един познат: „Мене пък си ме кефи“. Бившия Social Club определено не е направен с идеята за подобни събития, но
на кого му пука ебаси. Малко буржоазно, тясно и със стълби на подли места. Но пък контраста между музиката, групите и клуба създаваше странно и за мен лично готино усещане и настроение.

На сцената се възкачват първи Them Frеquencies. Трето участие за софийските младоци. Първото беше на промото на албума на Expectations в клуб Грайндхаус. Гаражния звук на онзи клуб ме остави със смесени към позитивни чувства към момчетата. На втория си концерт забиха в Клуж погрявайки канадските откачалници от Cancer Bats. Велико! Та вчера на средно готин звук се чуваха доста повече работи и човек лесно можеше да оцени, че свирят страшно яко и страшно много. Извадиха се телефони  даже и се снимаха клипчета. Мощни рифове с криви времена се редуват с доста по-мелодични.

Плътният бас и стегнатите барабани закърпваха нещата чудесно.
Неочаквани обрати и странна структура на парчетата. Поздрави към Дидо(който троши китарата от свирине и струните плачат! от кеф.), Стоимен и момчетата! Якото е, че такава банда до сега нямахме в България или поне аз не знам да сме имали. Мат и постхардкор звучене. Очаквам с интерес да видя как ще се развият. Единствено не съм фен на леки загатващи нео метъл залитания, но съм сигурен, че момчетата ще изчистят стила до година-две и тогава вече…
Публиката прие стоически изпълнението в по голямата си част. Типично за толкова млада банда, пък и свирят първи.

Тук се сещаш за един разговор с един от другите автори в SRS, който ще остане неназован, но подкрепяше тезата, че младите банди,
трябвало да се доказват… На кого и защо за мен остава непонятно… а и колкото точно време си млада банда и кога си се доказал… аз подкрепям, че просто  трябва да рокваш ез хард ез ю кен, пък на който му харесало му харесало, на който не.. еми к’во от това.
Мисля да си пусна Dillinger Escape Plan, докато дописвам ревюто, ха!


Взрив в София. Пак повтарям Взрив в София. И не споко, нищо не е избухнало покрай земетресенията. След кратка справка с един от колегите от For The Kids Booking, се оказа, че пловдивката олдскул банда е идвала в София само веднъж преди това.
На Hardcore Xmas преди години. И ето 31.05.12 второто пришествие. Клубчето беше доста тясно и винаги съм имал проблем да преценя колко хора има на едно място само на око. Но по мое мнение между 60-80, не повече. С Взрив бяха дошли доста хора от
Пловдив както и доста хора от Пловдив, които учат в София. Виждаха се вече откровенно пияни муцуни.

Много хоров вокали, опити за разбъркване пред сцената, която трудно позволяваше такива неща. Малко стейджове. Кулминацията беше парчето „Ние не можем да свирим“, на което стана доста забавна гледка, на сцената се качиха около 10 човека. Имаше попяване, полюшкване и малко попадане, но без контузии. Равносметката – един счупен кристален полюлей, който се разхвърча „малко“ и доволна тълпа. Взрив избухнаха в банановата република.

Бандата е яка, заряда на олдскул хардкор пънка добре знаем на какво е способен. Обаче лично на мен след 20та минута почват да ми омръзват стабилно. Нещата, които говори вокала също не държа да ги слушам, но пък от друга страна ми напомнят, че не трябва нищо да се приема прекалено на сериозно. Особено себе си.


На мене отдавна ми бяха минали всякакви мисля дали си е струвало да се ходи на този концерт още преди да излязат Noose от Чикаго, Илинойс. Бях изтрещял достатъчно за да няма никакви мисли всъщност, пълна липса на вътрешен диалог. In the moment shit :D… Tа докато облъчвах хората с простотия и някои пак се чудеха как може да не пия и да ги говоря такива чух и първите сурови рифове. Disengage от диалога и търчане по стълбите надолу.

Американците се бяха наредили. Вокала ми приличаше на Питър Грифин, само че с хиксчета на ръцете. Китариста спокойно можеше да мине за хлапе от 81-2, свирило в Negative Approach например – тиранти, гола глава, тесни черни дънки, бяла фланелка. Басистчето правеше полушпагати докато свири. Малко свободни цитати, като се опитвам да запазя духа и мисъла на казаното: „We live in a world of conformity, US is fucked, EU is fucked. You can choose to drown yourself in a sea of alcohol or blind yourself in a cloud of smoke or you can choose to live life clean and face reality…„.

След това откровение изречено с доста гневен глас започва и първото парче.
С Ачо от Експектейшънс си говорейме един път как при стрейт едж бандите има нещо различно, една нервност, една енергичност, различна форма на гняв. Или просто сме стрейт едж филмари. Но е факт, че стоунърите не правят таква музика хахахах.
Но пък никой не може да отрече тотално разлиното усещане и пълния контраст между Взрив и Noose. На пръв поглед и двете банди свирят олдскул хардкор, а са съвсем различни. Красотата на пънка, мамка му!

Екшъна беше привидно по-малък от този на Взрив, но пък от сърце. Малко съркъл пит. После имаше и втори опит, той обаче приключи бързо. Моя милост имаше челен сблъсък с басиста(?) на Пираня(?) мисля.
Последствието е, че една чаша бяло вино ме оля целия от горе до долу… ммм, аромата е безценен. Бяло вино в окото е гадно! Вокала през това време скачаше напред и назад и си вдигаше крата в опасна близост до главата на публиката.

Посредата на сета още едно гневно и безкомпромисно послание: „You can choose to support compassion or you can choose to support cruelty in our world.  And you can think you support compassion, but as long as you consume animal products you support cruelty and you can go fuck yourself.“
Някъде по това време символично на сцената се качи мъж с костюм и обяви, че вече е първи юни и официално е забранено пушенето на обществени места и заведения.
Откога чакаме подяволите! Готиното е, че имаше аплодисменти и от пушачи. Малко по-късно се появиха и куки, но концерта продължи. С ръка на сърцето мога да кажа, че Noose са най-чистата форма на oldschool hardcore punk, която съм чувал и гледал наживо. С поличитески заряд и позиция, казват както мислят и не им пука дали ще обидят някой. Накрая забиха със „Straight Edge Revenge“ на Project X и „No More“ на Youth of Today. Десетина човека екзалтирахме.

После си взех касетка „The X on your hand doesn’t mean we are the same“ и право в нас доволен.  Жестока банда!

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to Чистота. Ярост. Предразсъдици? Noose, Взрив, Them Frequencies.

  1. pussy каза:

    Беше много приятно наистина, хареса ми че имаше достатъчно време за групите да посвирят по-дълго своите парчета. Имах чувството че Взрив свирят 1 час. За първи път ги слушам (доколкото не ме лъже паметта), но няма да е за последен. Приятна изненада да видя музиканти от други пловдивски групи да свирят нетипични за тях инструменти в тази група.

    Малко неприятно че има „първи“ и „втори“ етаж разделени от озвучителя, не че ме касае пряко, но когато вдигнаха човек във въздуха си признавам че вниманието ми се отклоняваше от това дали ще ритне полилея (в Social club) или плазмените телевизори (в Берьозка). И все пак в този клуб е чудесно, намира се на много удобно място, на готина спокойна пресечка. Антрето и стълбите са типични за старите софийски сгради в центъра и го правят по- малко претенциозно.
    Мястото на концерта и късния час на започване ще са от нещата с които ще го запомня и ще се радвам пак да отида там скоро. Афирмации също така за богатия избор от плочи :).

    Не разбрах само дали имаше някой да събира вход защото аз така и не видях, когато влизах (два часа след обявения час) и не си платих. Извинявам се ако съм ограбила някой. 🙂

  2. Дака каза:

    @pussy – на следващия концерт в Banana Republic (10.06.12, т.е. съвсем скоро) заповядай да си платиш и двата входа 😀 Шегувам се за плащането, разбира се, но пък концерт ще има, да. Furtive Forest (SRB), Breathelast (RO), Them Frequencies отново и Expectations за последен път преди турнето през септември и за първи път след записите на второ издание 🙂

  3. Перо каза:

    Явно авторът на статията е направил стейдж преди 20та минута от сета на Взрив

  4. pussy каза:

    Българският съпорт е хубав и браво че е от различни групи за двете населени места на които ще свирят Furtive Forest. Ще заповядам и на двете дати 🙂

  5. Pingback: Them Frequencies, Expectations, Furtive Forest, Breathelast | SofiaRebelStation

  6. setaa каза:

    Айляче, майна 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s