22 long riffs

Откога не сме чували група, чиято музика да ни „гръмват от упор“ и да се превърне веднага във ваш любимец? Ако четете този блог (и моите постове в частност) ще си помислите, че се случва доста често, но тъжната истина е, че макар и напоследък да не бях писал много (даже хич), то това не означава, че не преслушах един тон нови неща, но почти винаги просто се връщах към добре познатите стари и обичани групи.

Групата с местното пънк крю в Сен Брю

Е, днес ви представям една от групите, които са по-скоро изключение. Адски енергичен и изпълнен с ярост street punk от Франция, 22 Long riffs са група, която ме грабна първоначално с оригиналната обложка на дебютния си албум и всъщност доста тъпото за мен име, което представа си нямам какво трябва да означава, но сигурно някой може да внесе малко яснота в коментарите под статията.

Това трябва да се явява лого на бандата

Да се върнем все пак на франсетата и да си поговорим за тях.  Идват от градчето Сен Брю и с това се изчерпва всичко, което знам за тях, а скромните ми интернет умения не ми помогнаха особено много да намеря и повече инфо, макар и да не съм си давал и много зор, все пак за една банда е по-важно как звучи, а не да се изпишат три научни труда или тонове жълта вестникарска хартия с аромат на урина. А 22 long riffs се отнасят така, както пернишко земетресение се отнася към нощния покой на софиянци – грубо, шумно и с много ряз. Всъщност май малко преувеличих, доста обичам да ги слушам в колата, дават настроение за влизане в по-високи обороти или да слезеш и да хванеш поредния идиот, който си е намерил книжката на улицата, а после да му вградиш главата във волана на скъпото му западно возило. Но да не се отплесвам – 22 long riffs не събарят сгради или мостове, но определено имат качествата да уплашат музикално повечето перничани, а и софиянци. Споменах ли, че са енергични? Споменал съм… ами това е – pure street punk at its finest – гръм, трясък, но и с много мелодия, радикални социални текстове и много, ама много гняв. Толкова гняв, колкото ще предизвика влизащата от утре сила забрана за тютюнопупешене на обществени места, а като че ли има и заряда да се превърне и в своеобразен саундтрак на евентуалните бунтове, които ще настъпят в следствие от това, макар и момчетата от Франция да пеят за далеч по-сериозни проблеми от това дали можем да си димим един на друг.

И обложката на дебютния албум, който наистина ме впечатли адски много – страхотна идея и реализация.

Затова за финал ви казвам – слуша ли ви се онзи street punk, който те кара да свиеш юмруци и да излезеш на улицата с намерението да се чуе твоят глас (крещейки)? Ако да – намерете си албума им, който е озаглавен “A bout portant”(Празен/Празно??) и чуйте звука на уличното недоволство…

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to 22 long riffs

  1. david 22 LR каза:

    oi from france !

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s