THRASH ZONE is NO MORE

Отивайки към „Траш Зоната“ за последното събитие в историята на този бар, нямах планове да пиша ревю. Криво-ляво знаех какво ще стане, пък и е малко лицемерно да рониш сълзи за място, което си посетил 5-6 пъти. Въпреки това, култовото за софийските метъли заведение предоставяше не лошия шанс да слушаш прилична музика, да се видиш с някой познат и да пиеш сравнително евтина бира.

Първия момент, в който разбрах, че ще има какво да се разкаже на поколенията бе, когато се спуснахме в познатия култов подлез на ул. Латинка под Цариградско Шосе в столицата. Малко след 20.00ч. там вече се събираше голяма група хора. Кой с бира, кой с нещо друго, подгряването на вечерта за някои очевидно бе започнало отдавна, а за други сега стартираше. Влизайки в Траш Зоната, на няколко метра от входа в тесничкото помещение се подготвяха да започват Savage Ravage.

Наш’те момчета„, както ги наричам правеха последни настройки на кубетата си и се подготвяха да изсвирят познатия на всички ни репертоар. Какво да кажа за тях… Те бяха една от сериозните причини, наклоняващи везната в полза на концерта вчера вечер. Трашоците вече са добре позната група както в метъл, така и в хардкор и пънк средите и си имат отредено специално място.

Концертът започна. В Траш Зоната не е много голямо, но за мое учудване успя да събере бая хора. Още на второто парче „се включиха вентилаторите“ и мало и голямо започна да вее коси. Локализира се дори и пого. Savage Ravage моментално се възползваха от възможността да нагнетят положението, в което са доста добри. Сетът им ми се стори кратък (на фона на другите групи), но определено доста як. Привършвам втора и отпочвам третата си бира.

В бара започна лека по лека да става задушно, цигарения дим и липсата на кислород извадиха по-голямата част от посетителите. Навън тълпата все повече започваше да прилича на митинг. Много познати и непознати, стари и нови приятели, направиха обстановката доста уютна. Междувременно вътре се подготвяха да засвирят блекметъл чудовищата от Belgarath.

Никога не съм бил особен фен на блекметъла, за което съм изяждал доста попръжни от ортодоксалните последователи на стила в моето обкръжение. Съответно тази вечер бях на тясно и без много избор се наложи отново да се гмурна вътре. Свободно място в едно от сепаретата, в полу-мрак, но в крайна сметка на сравнително сигурно в близост до разяряващата се вече публика, имах възможност да слушам парчетата на бандата. Тъмен, направо мракобесен метъл, но и с много други различни влияния струеше от сглобените набързо барабани и кубета. Някои неща на групата много ми харесаха, а други ми дадоха възможност да се огледам наоколо. Подобно на Savage Ravage, така и Belgarath ми дадоха възможност, като с машина на времето да се пренеса в друга епоха, дори на друго място. Енигмата бе много силна в този момент, и като че ли всичко и всички присъстващи допринасяха за това. Тъмния, опушен, а и вече много потен бар, като да бе пред колапс под напора на блъскащите се метъли, сред които имаше и много малки момчета и момичета… В самия край на сета, дори в сепаретата започна да се стича вода от стените. Мрак, влага, дим. Добър момент за животоспасяваща глъдка въздух. Допивам и поръчвам поредна бира.

Една, две, три… седем крачки между масата и входната врата на Траш Зоната, която разделя бара от подлеза и попадаш в реалността. ЛЕЛЕ, ЛЕЛЕ… За друг коментар не мога да се сетя. Докато все още съм в кондиция се опитвам да преброя хората отпред. Стигам до около 100 и в този момент пристига още една компания момчета и момичета с кожени якета, кубинки, елеци, прически… Постоянния приток на хора от вътре-вън и от горе-долу бе объркващ. Сред присъстващите има хора от провинцията, пътували специално за събитието. Чуват се първите невръстенически крясъци… Майка и баща с малкото си дете едвам си проправят път, за да преминат. По пода се въргалят бутилки от бира, алкохол и други боклуци. Чуват се чупения на стъкла, а за тоалетна се използва виража за колички и колела. И двата вестибюла на подлеза са окупирани, като през парапетите често хвърчат бутилки, кенчета… Глъч и смях залива издрасканите с графити стени и отблъсквайки се, се връща обратно. Подсещам се, че вече е 2012г. и в следващия момент осъзнавам, че за метълите това е без значение. С няколко отбрани люде коментираме случващото се, което не може да бъде описано толкова просто. Абе БГ МЕТЪЛУРГИЯ, т’ва е…

Да си призная еуфорията от този attitude ме завладя. Но веднага след това се замислих. Защо това заведение затваря? Недостатъчно средства, не добро посещение? Всичките тези стотици хора, дошли на този т.нар. „безплатен концерт“ можеха да подкрепят любимото си заведение в тежките за него мигове, нали? Защо не го направиха? Толкова ли беше трудно на всички тези хора да посещават, да подкрепят, да пият една бира за идеята „Траш Зона„. Явно да… Както казах още в началото не мога да съм нито съдник, нито да влизам в ролята на оплаквач, но това са си моите разсъждения.

Чуват се първите акорди от групата Axecutor. Малко по-дългата пауза е дала възможност на още хора да дойдат и в един красив момент, влизането в Траш Зоната стана невъзможно. Какво разбирате, когато ви се каже, че някой клуб, бар, изобщо помещение е пълно? Че не може да се влезе? Видях го с очите си и вече знам какво е лимит наистина. Добре, че презаредих по-рано. Съответно застанах на входа, подпрях си бирата на перфоратора от трамвай/тролей, завинтен в решетката и надничах вътре.

Да си призная не бих искал да съм в този котел, където температурата привишаваше в пъти здравословната, а качеството на въздуха е абсурдна величина. Виждаше се само движението на масата хора и опитите на едни да излязат, за сметка на други, които искат да влязат. Често бивах избутан от някой, на който с основание му е прилошало. Но тези хора моментално губеха мястото си защото нахълтваше друг. Не говоря за групата, защото това, което чух от тях беше много малко. Невъзможно ми бе да вляза, дори за едно парче. Това, което достигаше до мен бе доста остър траш метъл, който се ядваше както на метълярите вътре, така и на публиката отвън. Но образувалия се вакуум просто стопираше всеки разумен от опит да влезе дори за няколко минути.

Докато времето течеше, ситуацията в подлеза все повече започваше да прилича на зоопарк. От почерпени до откровено усмъртили се младежи (и не чак толкова младежи) вилняха из и без това опустошения подлез. От виража вече се носеше мирис на амоняк а стичащата се урина бе поредното доказателство за абсолютната разруха, настъпила в тези мигове. Стъклата от счупените бутилки летяха по лепкаво-мокрия под, а отзад се лееха адски звуци. Свободното падане на морала се удари със страшна сила в подлеза под бул. Цариградско Шосе.

Не мога да кажа колко точно са свирили момчетата от Axecutor, предполагам и те самите не могат да ви кажат, но това, което знам със сигурност е, че свириха много. Над час и половина. Зачудих се как няма смъртен случай. Музикалната вечер очевидно бе закрита в един момент. Тогава бе взето най-доброто решение. „Хайде да се махаме..“

Оставихме зад гърба си огромна тълпа разярени и добре почерпени столични метъли, които честваха затварянето на единствения си истински дом в последните години. За разлика от други, тренд барове, Траш Зоната винаги е била ниво. Кожи, елечета, значки, кубинки, коси, голи глави, ластични дънки, малки, големи, момчета, момичета… Не вярвам тази публика да се е пръснала толкова скоростно, колкото дойде и последния рейс в посока центъра. Време е вечерта да приключи по достоен начин за софийска събота вечер.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

7 Responses to THRASH ZONE is NO MORE

  1. Perkele каза:

    Много силно ревю! Абсолютно точно описва събитията от снощи и от тази сутрин. С една дума – КУЛТ!

  2. JollyStomper каза:

    Аз очаквах нещо подобно, но не в такива библейски размери. Вътре в клуба бе максимум 1993г., а извън дори още по-рано 😀

  3. Perkele каза:

    Крайно беше. Навън бяха късните 80-те.

  4. Dave MUstaine каза:

    Добре, че затвориха тая дупка

  5. JollyStomper каза:

    Въпрос на гледна точка. Проблемът е, че скоро няма да останат дупки, които да коментираме, не че има много голям наплив за консумация на какъвто и да е тип заведения, различни от сменящия се на 2-3 години шаблон, но…

  6. setaa каза:

    Много готино ревю, братле, браво!

  7. Доволно описание на алкохолипсиса от оная вечер. За съжаление положението е доста тъжно :/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s