Court Martial

Сконфузно мълчание се заформи последната седмица наоколо. Не че нямаше събития и поводи, но стечение на обстоятелствата ли, какво ли, останахме малко в страни от случващото се.

Иначе денят започна добре – слънцето срамежливо се опитва да се покаже отзад блоковете и да огрее, както преди седмица. При някои валят уволнения, други са си безделници по природа и призвание, а фарсът, наречен българско първенство по футбол е последното нещо, което ще разчупи сивотата. Какъв по-добър повод от това да прескочим от Blank Station-а към Rebel Station-а обратно!

Никой от посетителите тук не може да се оплаче от липса на основа, по отношение на UK82 punk сцената! Сравнително често и периодично тук изниква по някоя британска класика от заветното начало на 80-те, някой позабравен, но добре и бързо припомнящ се химн издърпан от недрата на меломанските фонотеки…

Случаят днес е не по-различен.

Court Martial.

Няма к’во да се напъвате, знам, че хората, за които това име не е ново се броят на пръстите на едната ми ръка, така че всички останали да внимават в картинката, следващите редове са Nota Bene за пънкари!

Court Martial стартират като the Zeds още през 1979г. Някои промени в състава водят и до промяна в името. Основното е, че бандата започва докато нейните членове са все още в училище. Смелият бристълски проект излиза на яве през 1982г. – златната епоха на коравия британски пънк. Участие на една сцена с Vice Squad им отваря врати за записи за Riot City Records.

Оригиналният състав на групата включва Alex и Simon Burroughs съответно вокалист и китара/вокали ; Ian McPherson - барабани ; Richard Braybrook - бас.

Не знам как си представяте Бристъл през 1982г., но истината е, че това е един от жизненоважните за английската сцена центрове, заедно с Лондон – Мека и Медина на зараждащия се британски хардкор пънк и пр. Тоест, Court Martial не са случайни хлапета. Разбира се, в началото си повлияни от Sex Pistols, the Clash и т.н.., като може да се каже, че момчетата са част от осъзнатата втора вълна, ударила без жал британския ъндърграунд.

Важното – 3 известни ни касетъчни демота, 3 ep-та, от които 2 класически седем инчови издания и едно доста странно от 2009г. в електронен вариант. Това, което остава за историята – No Solution EP 7“ и Gotta Get Out EP 7“ – и двете издадени през 1982г. за Riot City Records.

И discogs и др. източници са крайно лаконични по адрес на групата. Почти толкова лаконични, колкото са и песните на Court Martial.

Без каквито и да е излишности и пазарлъци – Court Martial поддържат стройната линия на uk82 периода – бърз, лош, по своему отегчен от околния свят. Препоръчвам го за хора от западните части на столицата. (И не само, шегувам се, разбира се..:))))

Записите не са строго охранявани, тъй че, който се интересува с няколко клика ще се запознае.

И тъй като бройката клони към нула, можем да се насладим на мострички и чрез социалното-добро youtube.

Още нещичко :

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s