Сега разбирам защо на тази част на София ѝ викат „края на света„. Позволих си вселенската наглост да заходя към the Box откъм Сточна Гара, а после, след концерта, да достигна до центъра през бул. Мария Луиза. И да, първите ми впечатления (които не са чак толкова първи, да не кажа даже никак..) от района, в който се намира „Кутията“ се препотвърдиха.
Както и да е… важното е че с положителните температури последните дни се възвърна и надеждата, че може би тази година пролет ще има. Но със сравнително по-топлото и слънчево време дойде снеготопенето, а под топящите се метри и сантиметри сняг буквално и преносно се показаха и лайната. (присвоявам си тази мъдрост от един приятел) Само дай-хард феновете на вчерашните групи се хвърлиха в киша, вода и лайна, доплувайки като пликче в канал до мазенцето на дъ бокс. А Четвъртък вечер постепенно добиваше облик.
Постепенно е добра дума, защото в уречения за начало на концерта час пред и в клуба, като изключим групите, бяхме не повече от 7-8 човека. В тези моменти си припомням какво означаваше „неограничен във времето концерт“. Великия суверен – публиката отсъди тежко – забавата няма да започне на време.
Странно, но Bring It Back са първи. В почти камерен състав и като на ушенце мина техният сет. Вярно, към средата и края му се изля една стабилна вълна от хора, но все пак… обидно малко публика. Гледам Bring It Back за втори път и честно да си призная, не помня почти нищо от първия, така че ми бе почти като за сефте. Въпреки гадния звук (да, моля ви, крайно време е да се направи нещо по въпроса) сета на бандата бе супер. Приятен олдскул с честа смяна на темпата, танцувален.. а бе групата заслужава повече от потупване по рамото. Евала.
Втори се покатериха Blackmail. За „Изнудвачите“ участията все повече и повече се оказват ежеседмични. Хардкор-рокендрол групата вече успя да завоюва своето местенце от т.нар. „сцена“ и да има свои фенове, своя среда. В края на този сезон момчетата ще могат да се похвалят със стабилен брой участия и една вече доста добре разпознаваема марка. Иначе стандартно представяне – прави впечатление напоследък, че групата набляга на професионализма, за разлика от първите си участия. Евала и на тях.
Вижте к’во, няма к’во да се лъжем – голяма част от хората вчера бяха там за Rejection. Никой не бива да се сърди, но фактите са такива. Когато свирят те, това е достатъчно основание да отидеш на концерт. В тая късна доба отведнъж пред сцената започна да се губи жизнено пространство. Да не прекаляваме, разбира се, но и малкото хора, които присъстваха изобщо на този концерт се скупчиха отпред. Тук е мястото да кажа за втори път днес, звукът бе ужасен, любимите ни парчета не звучат като преди, вокалът се губеше и всичко това не вярвам да е било по вина и на трите групи вкупом. Иначе, определено бе крайно време забавата да започне. Високоградусова, с повече адреналин и, разбира се, задължителното за участията на Rejection – спиритуално-философски и политико-социални послания за един по-добър, екологичен и честен свят. В кратка пауза по средата на сета зад микрофона се появи и Сашо Стихчето, добре познат на по-голямата част от българския ъндърграунд като уличен поет, автор на хумористични стихчета и редовен посетител на цялата гама концерти от дет метъл до хардкор-пънк. Стихчето събра овациите на публиката като поредно признание за това, което върши.
Като цяло наистина липсваше настроението през по-голяма част от времето, но за мен концертчето си заслужаваше напълно.
Тук е и мястото да кажа Честит Рожден Ден, макар и на патерици (беше вчера) на нашия най-нов колега nampuk, бъди жив и здрав 🙂
SO NOW YOU KNOW WHAT WE GOTTA KNOOOOW!
Абе странно беше снощи…….. дори не мога да измисля някакво сносно определение. Ама поне Цецко пак успя да си изпълни цялото съчетание.
Чудех се дали да го включа като един от хедлайнерите на шоуто (щото то си беше така) 😀 Но съчетанието му беше уникално определено, останах с впечатление, че въпреки канските ни усилия той обра почти всеки ъгъл в клуба 😀
Странно беше, факт.