Сега разбирам защо на тази част на София ѝ викат „края на света„. Позволих си вселенската наглост да заходя към the Box откъм Сточна Гара, а после, след концерта, да достигна до центъра през бул. Мария Луиза. И да, първите ми впечатления (които не са чак толкова първи, да не кажа даже никак..) от района, в който се намира „Кутията“ се препотвърдиха.

Както и да е… важното е че с положителните температури последните дни се възвърна и надеждата, че може би тази година пролет ще има. Но със сравнително по-топлото и слънчево време дойде снеготопенето, а под топящите се метри и сантиметри сняг буквално и преносно се показаха и лайната. (присвоявам си тази мъдрост от един приятел) Само дай-хард феновете на вчерашните групи се хвърлиха в киша, вода и лайна, доплувайки като пликче в канал до мазенцето на дъ бокс. А Четвъртък вечер постепенно добиваше облик.

Постепенно е добра дума, защото в уречения за начало на концерта час пред и в клуба, като изключим групите, бяхме не повече от 7-8 човека. В тези моменти си припомням какво означаваше „неограничен във времето концерт“. Великия суверен – публиката отсъди тежко – забавата няма да започне на време.

 Странно, но Bring It Back са първи. В почти камерен състав и като на ушенце мина техният сет. Вярно, към средата и края му се изля една стабилна вълна от хора, но все пак… обидно малко публика. Гледам Bring It Back за втори път и честно да си призная, не помня почти нищо от първия, така че ми бе почти като за сефте. Въпреки гадния звук (да, моля ви, крайно време е да се направи нещо по въпроса) сета на бандата бе супер. Приятен олдскул с честа смяна на темпата, танцувален.. а бе групата заслужава повече от потупване по рамото. Евала.

Втори се покатериха Blackmail. За „Изнудвачите“ участията все повече и повече се оказват ежеседмични. Хардкор-рокендрол групата вече успя да завоюва своето местенце от т.нар. „сцена“ и да има свои фенове, своя среда. В края на този сезон момчетата ще могат да се похвалят със стабилен брой участия и една вече доста добре разпознаваема марка. Иначе стандартно представяне – прави впечатление напоследък, че групата набляга на професионализма, за разлика от първите си участия. Евала и на тях.

Вижте к’во, няма к’во да се лъжем – голяма част от хората вчера бяха там за Rejection. Никой не бива да се сърди, но фактите са такива. Когато свирят те, това е достатъчно основание да отидеш на концерт. В тая късна доба отведнъж пред сцената започна да се губи жизнено пространство. Да не прекаляваме, разбира се, но и малкото хора, които присъстваха изобщо на този концерт се скупчиха отпред. Тук е мястото да кажа за втори път днес, звукът бе ужасен, любимите ни парчета не звучат като преди, вокалът се губеше и всичко това не вярвам да е било по вина и на трите групи вкупом. Иначе, определено бе крайно време забавата да започне. Високоградусова, с повече адреналин и, разбира се, задължителното за участията на Rejection – спиритуално-философски и политико-социални послания за един по-добър, екологичен и честен свят. В кратка пауза по средата на сета зад микрофона се появи и Сашо Стихчето, добре познат на по-голямата част от българския ъндърграунд като уличен поет, автор на хумористични стихчета и редовен посетител на цялата гама концерти от дет метъл до хардкор-пънк. Стихчето събра овациите на публиката като поредно признание за това, което върши.

Като цяло наистина липсваше настроението през по-голяма част от времето, но за мен концертчето си заслужаваше напълно.

Тук е и мястото да кажа Честит Рожден Ден, макар и на патерици (беше вчера) на нашия най-нов колега nampuk, бъди жив и здрав 🙂

SO NOW YOU KNOW WHAT WE GOTTA KNOOOOW!