Един не много интересен предколеден уикенд отмина. Лошото е, че почти нищо не се вижда на хоризонта, освен пресилените празници – корпоративната Коледа (нищо общо с християнския празник) и Нова Година (бомби, пиене и право хоро). Лошото е, че е слабичко и откъм концерти до апокалиптичната 2012г. Очаква ни само един хардкор X-Mass, който по всеобщо мнение можеше да бъде и по-впечатляващ.

Та докато праска пролетен дъжд и на живака в термометъра хич не му е коледно, по-скоро му е великденско, си поприпомням една доста силна група. Става дума за Crucifix.

Crucifix е класическа американска хардкор-пънк банда от 1980-те. Базирана в Калифорния, групата придобива доста сериозна популярност по време на своето съществуване между 1980 и 1985г.

Създадена от американеца от камбоджански произход и вокал на бандата Sothira Pheng група, доста се доближава до английските състави от това време и като цяло си е направо едно цяло с британските течения в хардкор-пънка и анархо-пънка, както музикално, така и графично.

Crucifix оставят сериозен отпечатък върху развитието на американската сцена като цяло

Всичките издания на бандата са известни и имат голяма стойност. Започнах да пиша този пост с идея да ви представя 7“ – Nineteen Eighty Four, но в последствие се отказах. Реших, че за по-пълно представяне ще е нужен техният пълносвирещ 12“ – Dehumanization, издаден от Corpus Christi Records

Яростен хардкор-пънк струи от Crucifix. Който не ги е слушал е изпуснал

Албумът ми напомня на по-ранните европейски хардкор записи плюс Reagan Youth (USA) и според мен задължително трябва да присъства в колекцията на всеки, който се кефи пънк и хардкор.

Не знам какво да кажа повече, за това : Crucifix – Dehumanization 12“