Времето тотално и необратимо сдаде багажа. Вече с умиление си спомням за безгрижните топли дни на пейка или на плажа… (в тези две изречения има рима) Уви, есента е тук, скоро и зимата. Разбира се, това си има и много положителни страни – яки концерти наляво-надясно, празници… Очертават се хубави месеци.

До тогава, обаче, се „радваме“ на точно онова кофти английско време, в което не ти се стои вкъщи, а когато излезеш се псуваш защо си излязъл. Предполагам повечето ме разбирате чудесно.

По същество… Днес ще се заема с нелеката задача да ви представя поредните класически английски отрепки. Щото такова ми е настроението.

С тея чадъри Hagar The Womb са перфектен избор за метеорологичната обстановка в столицата.

Това са Hagar the Womb и както ясно си личи от снимката не може да им се има доверие за някои неща. Но пък, ако не сте ги чували сега е моментът – октомврийската поправителна сесия в пънкарския ни университет 🙂

Hagar the Womb принадлежат към онова специфично английско пънк течение, което в началото на 80-те привлича все повече нови и нови групи, гравитиращи около Crass, the Mob и др. Веднага след като са се извъргаляли от канализацията през 1980г., бандата, тогава съставена само от момичета (опит да се заеме позиция в доминираната от мъже пънк сцена), прави концерт със Zounds и the Mob.

За 5 години съществуване Hagar the Womb обикалят Британия сами и в компания, а заедно с това записват и две официални 12-инчови издания, както и Peel Session за Radio One.

След като записват втория 12-инчак „Funnery in a nunnery“ групата изчезва от хоризонта, най-вероятно завръщайки се там, откъдето е дошла. Барабанистът – Chris Knowles (който по неведоми пътища притежава дипломи по Философия и Литература) става известният DJ – Chris Liberator. (Не знам с какво е известен, но това определение го дава всемогъщия интернет)

Във връзка с всичко казано до тук – избрал съм първият им албум, издаден от, надявам се вече известният ви Mortarhate Label през далечната 1984г., когато аз съм бил блясък в очите на родителите си. И тъй, става дума за The Word of the Womb. Който, впрочем, има значително присъствие в юкей топ-ъф-дъ-попс или там, както се казват хитовите класации на островитяните.

Един, по същество, прекрасен запис, носещ нужната енергия, лиричност (!?) и прочее качества на 80-тарския британски пънк. И ако не го притежавате ще ви бия!

Общо взето т’ва е. И си носете чадър, че навън вали.

Това парче ме изкъртва, чувствайте се поздравени 🙂