Ревю на концерта на Trial, Anchor, Run with the hunted, My turn и Taking Hold

В една бурна за България вечер, в един малък софийски клуб бушуваха страсти и емоции, които ще помня дълго време. Докато навън хора изразяваха своето възмущение от поредната проява на двоен стандарт и незаинтересованост на държавата да гледа и мери с еднакъв аршин за всички… Всъщност не искам да коментирам тези събития, защото сигурно други от екипа може да не споделят моята позиция, затова първо искам просто да почета паметта на двете починали момчета и се насочвам към организираният от For The Kids концерт.

В уречения час бяхме пред клуба, където видях доста познати лица, но определено правеше впечатление, че май няма кой знае какъв интерес към конкретното събитие и нещата изглеждаха леко рехави, но се успокоих с мисълта, че доста хора обикновено закъсняват, а и 6 часа е малко ранен час и не всеки е свършил с дневните си задължения.в клуба влязохме към 6 и половина или малко след това, а на сцената започнаха да се подготвят да излязат Taking hold. Ще си призная, че досега не бях чувал нищо на бандата и всъщност това, което наричаха последен концерт (еххх) за мен щеше да се окаже и първи. След малко неразбории с микрофоните – всичко най-накрая започна и останах доста очарован от видяното и чутото (повече от второто, хехе), а и няколко човека от публиката подходиха със завиден ентусиазъм в танците, където се включи и един надуваем sXe кечист. За жалост времето притискаше всички и се наложи Taking hold да привършат леко неочаквано, точно когато всички вече бяха позагряли, но такава беше ситуацията.

Втори на сцената се появиха гърците от My turn, които бяха дошли и с няколко приятеля за подкрепа и изсвириха много, ама много страхотно своите парчета, а накрая Апостолис завърши всички и с кавър на Start today (песента). Изпълнението им беше много приятно за наблюдаване, а и тук е момента да спомена, че скромният автор на това материалче, снощи не танцува, защото просто го боляха и краката, и главата. За сметка на това пък ентусиастите пред сцената се увеличиха и даваха всичко от себе си…

След ентусиазираният финал с кавъра на Guerilla biscuits, на сцената се качиха няколко доста обикновени на външен вид младежи, а всъщност се оказа, че това са Run with the hunted, които направиха възможно най-лошата услуга на Anchor и Trial, като просто взривиха сцената, клуба и главите на всички присъстващи. ХАРДКОР! Разбирате ли… Адски добро представяне – енергия, емоция, сила, дух, атмосфера, звук. Просто излязоха и ни смачкаха, не мога да го опиша дори. Всъщност май не е случайно, че те са една от малкото банди, които са ревюирани на два пъти в Sofia Rebel Station.

Anchor за сметка на това леко ме разочароваха – както писах и в материала си от неделя – гледал съм ги наживо и тогава бяха феноменални, докато снощи ми се сториха по-статични и леко уморени/апатични или пестящи се в началото. Може и да се дължи на факта, че излязоха след Run with the hunted, но все пак май след първите една-две песни и вокала се надъха и позареди с енергия от публиката, показвайки онези Anchor, които хвалех и величаех. Като фен на бандата няма какво да споменавам повече – аз си се изкефих максимално, но наистина (за пореден път ще го кажа) – след Run with the hunted просто не успяха да впечатлят толкова, колкото знам, че могат (a и не знам защо, ама по едно време вокала ми заприлича на Миро от Каризма във физиономията, хехехе).

Финала на вечерта естествено бяха легендите от Trial, които щях да нарека и почти чичковци, но излизайки на сцената Грег Беник и компания просто показаха, че все още са хардкор хлапета по душа. Отново ще включа клишетата за енергията, passion-а (просто няма как да преведа, това си беше hardcore passion в най-чистата и неподправена форма) и всичко, което човек би очаквал от подобна група. Адски силно впечатление ми направи как още на първата песен нещо просто се случи с микрофона (май кабела бе отскубнат от развилнялите се ентусиасти в моша) и Грег просто го метна на земята и бандата продължи само с музика, докато той се опитваше да надвика колоните и жестикулираше, изразявайки емоцията от песента. Просто когато видиш човек на тези години и с този статут как се раздава в този клуб, по този начин и с такова чувство и… разбираш, че хардкор пънка винаги е бил повече от музикa…

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Ревю на концерта на Trial, Anchor, Run with the hunted, My turn и Taking Hold

  1. bunnyman каза:

    Нищо не се е случило с микрофона, просто на всички концерти след инструменталното интро Trial продължават с песента Reflections, която Грег винаги пее без микрофон…

  2. Skunksa каза:

    Е, това е яко 🙂

  3. Skunksa каза:

    След два доста натоварени дни в бачкането – чак сега си прочетох творението (което писах, докато се занимавах с още куп неща) и забелязах, че имам абсурдни грешки и глупости. Все пак няма да редактирам, а ще ги оставя да ми се смеете, докато си посипвам главата с пепел…

  4. Pingback: Последни щрихи за 2011г. | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s