Brutal Truth – End Time

2011 г. се оказва ключова за грайндкора. Чухме нови Rotten Sound, Total Fucking Destruction, Agoraphobic Nosebleed, Noisear, Benighted, Anaal Nathrakh, Lock Up, както и нов дългоочакван Anal Cunt, съпроводен с изненадващата смърт на Сет Пътнам и трибют компилация по повода. Наскоро утвърдени имена като Maruta и Wormrot, а също и по-стари, но доста подземни  оцелели такива като Carnal Diafragma и Haemorrhage поднесоха изненади. Чудесни нови попълнения сред младите (без)надежди се показаха Owen Hart, Looking for an Answer и други. Оставаше и Napalm Death да можеха да смогнат с новото издание и щях да искам децата ми да са родени тази година, въпреки почти сигурните малформации.

Не е случайно, че започвам с такова въведение, защото още едно голямо име гръмна новия си албум този месец – Brutal Truth издадоха „End Time“ чрез ветераните от Relapse.

Тук чуйте онлайн стрийм на целия албум

Макар да се съмнявам, че е нужно, ще напомня, че Brutal Truth са сред бащиците на американския грайндкор, дали премного на сцената основно със своя „Extreme Conditions Demand Extreme Responses“. През ’98 се разделят и единайсет години по-късно се завръщат със страхотния „Evolution Trough Revolution“. Две неща продължават да държат бандата на върха, които неща са колкото близо до акъла, толкова и постижими за много малко групи в такава степен – страхотните умения на музикантите и пълната с идеи и послания музика. Така че инфарктното очакване на новото издание на Brutal Truth беше съвсем нормално.

Може и да е изненадващо, но държах да напиша това ревю не само защото адски много се кефя на тези откачени чичаци, но и защото… е, ами, очаквах повече, макар че първоначалното екзалтиране ме накара страшно да харесам албума. После възторгът ми мина и сега ще се наложи да се отлея от възбудения поток на всички ревюта на албума в Интернет и ще започна да се аргументирам.

Първо важните факти, че записът е правен от Doug White (записал и „Evolution Through Revolution“ в същото студио), миксът е дело на Jason P. S. (бас в Blood Duster), а мастерингът е на Scott Hull (китарист и глава на Pig Destroyer и Agoraphobic Nosebleed) – все врели и кипели лица. Макар да не разбирам от звукозапис, като фен звукът на „End Time“ не ми харесва. Предполагам, че да се запише албум на група, която свири толкова технично, че чак е хаотично, при това държи на тежкия звук и количествата шум не е проста работа. Но въпреки това, говорейки за тези специфики, „Evolution Through Revolution“ беше по-точно попадение по отношение на записа – той имаше гърмящ и мръсен звук, който придаваше неустоим чар на песните. В настоящото издание налице е стремеж към по-ясно звучене, което за мен обаче е довело само до недостатъчно силни китари и изведени прекалено напред барабани. Пак казвам, не съм навътре в тази част на музиката, но за мен „End Time“ страда от липса на топки по отношение на звука, а това е доста тъжно, познавайки способностите на музикантите и инструментите, които ползват.

Иначе съставът е познат – Dan Lilker на баса, Kevin Sharp с микрофона, Erik Burke на китарата и Richard Hoak зад барабаните. Уменията на всички само са се изродили и изгрубели с времето, но на последния (Hoak) трябва да се обърне специално внимание. По две причини – първо, партиите на барабаните се отличават зверски много в албума – не само заради записа, но и заради извънземното свирене на Richard и второ, защото неговото по-добро дело тази година беше „Hater“-а на Total Fuckin Destruction. А и в доста от композициите в „End Time“ си личи неговия почерк („Simple Math“, „Small Talk“ и др.).

Колкото до композициите, те не се различават съществено от „Evolution Through Revolution“. На практика, никой не свири грайнд като Brutal Truth и фактът, че те продължават да държат на своето е нещо похвално. В „End Time“ имаме същите внушаващи хаос и супертехничарски песни, рядко минаващи границата от две минути, този път с малко повече и по-удачно разположени амбиентални и нойз елементи, като за последното изключвам закриващата песен „Control Room“, която за мен е голямо недоразумение и е напълно излишна. Това, което не е похвално е, че при все относително същата музика като в „Evolution Through Revolution“, запомнящите се моменти са значително по-малко. И това е кофти, защото песните на Brutal Truth от време оно се отличават не само с тресня, бързина и т.н., но и с предостатъчно поводи за меле и оставащи в главата части.

Нещото, в което групата продължава да е свръх силна, е концептуалната част – „End Time“ залага на темата за пренаселването на планетата и замърсяването на природата, като всичко това отново е поднесено с оригинални текстове и груби думички.

Обобщено, „End Time“ гарантирано ще се хареса на дай-хард феновете на бандата, както и на обичайно възторжените маниаци на тема всеядна музикална журналистика в списанията и големите сайтове. Също е сигурно, че изданието не сваля Brutal Truth от висините на световния грайндкор, но създава реалната опасност някоя друга, музикално по-смела група да заеме тяхното място, ако скоро не предприемат нещо качествено различно.

 

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s