Got fight, tough guy?

Тъф гай. Яка работа. Кога сцената ни престана да бъде арена за обмяна на идеи и място, където заедно да изразим несъгласието си срещу несправедливи социални процеси и нагласи и се превърна в ухо за нечий прочит на “Синонимен речник на смъртоносните заплахи”? От кора до кора? Честно казано съм учуден, че някои от тях въобще могат да четат. Е, вече всички знаете, че никак не обичам ревливи свръхемоционални песни, защото хардкорът е музика за хора, които се борят, а не които мрънкат. (Говорим за текстове, не мелодии – пънкът от десетилетия не е музика и в това мисля, че няма две мнения. ) Когато обаче минем на другия бряг (и в случая наистина е така, защото по-хомо от нежните плачливи момчета са само анаболните такива) и започнем да се заплашваме с кървави саморазправи в опус от двайсетина поредни парчета, тогава вече става смешно. Или тъжно.

Повечето от тях имат огромни ръце, в които топката на микрофона изглежда като лека подутина на показалеца им. И в това няма нищо лошо – здрав дух има здраво тяло. Само да го докарваха и до здравия дух. Защото се борят на пръсти хората като Джон Джоузеф от Cro-mags или Булдог от Earth crisis“, които са вдигнали много повече книги, отколкото щанги и изглеждат по този начин. “ОК, бацинайче, ама като си толкова надъхан, копеле (в пловдивския вариант на Ребъл стейшън пише “майна” – бел.авт.), защо не им го кажеш в лицето, ей такова? Ш’тъ смачкат, братле!” Мхм, не бих искал да се бия с тях. Точно толкова, колкото и не искам и да ги слушам. И да, най-вероятно ще ме смачкат, защото това е единственото, което могат. Ей, тъф гай, ти, който се чувстваш толкова горд, че имаш три албума, в които подробно обясняваш за уличните си подвизи, гърбопазенето на приятелите си и страшните си татуировки – нека ти разкажа история за истинския тъф гай.

Началото на века. Статуята на Джизъс. Изкусителни мацки с оскъдни бански. Бразилия. Родоначалникът на не особено знатния и древен род Грейси прави дипломатическа услуга на свой японски приятел, който в замяна обещава да научи синовете му на първообраза на джудото – жиу-житцу. Речено – сторено. За четири-пет години усилена тренировка всичките потомци на рода Грейси вече владеят бойното изкуство и дори започват да го преподават, превръщайки го в свой поминък. В страната на капоейрата (бразилско бойно изкуство, замаскирано като танц от местните, тъй като, бидейки роби, нямали право да тренират) жиу-житцуто е супер екзотично и се харчи като топъл хляб. Освен това развива тялото ти наистина атлетично, което в страната на вечното плажуване е задължителният минимум.

Легендата разказва, че единственият син на Грейси, който не можел да спортува, бил Хелио. Той бил толкова болнава и физически слаба натура, че дори не можел да ходи на училище, затова взимал уроците си вкъщи, а в свободното си време внимателно наблюдавал упражненията на своите братя. Те денонощно приемали ученици в семейното жилище и когато и да отидеш, винаги се намирало кой от тях да ти обърне внимание. Както вече предполагате обаче, веднъж единственият обитател на къщата се оказал дребният Хелио, а корав ученик вече напъвал на вратата, защото се готвел за състезание. “Братята ми ще се върнат след часове.” – казал Хелио – “Ако искаш, мога аз да ти покажа днешните техники.” Здравенякът първо се засмял. После му станало тъпо – не е супер дзен да се присмиваш на ощетените от природата, нали? После дали от неудобство, учтивост или просто не искал да загуби вече платен за тренировки ден, той се съгласил. Това, което не знаел обаче е, че Хелио, който имал изключително къси крайници, с дни преработвал в главата си жиу-житцу техниките, които братята му преподавали, така че да са му удобни. Това бил първият му физически опит да ги приложи и той се оказал изключително успешен. Ученикът бил така завързан на възел, че пожелал Хелио да остане негов инструктор, което изумило всички. Но бразилецът тепърва имало да изумява света, защото с свободното си време, при това изцяло теоретично, бил създал Грейси жиу-житцу-то, известно в днешно време и като Бразилско жиу-житцу.  Ако се чудиш що за свинщина е това, ще ти го обясня просто. Бразилското жиу-житцу е всичко, което се случва в престижните ММА турнири, след като двамата противници са вече на земята. Душене, ключове, чупене на ръце и крака. Все приятни неща за тия, които се опитват да ти откраднат последните три лева, дето си ги пазиш за половин диск на Expectations (споко, харчи ги, те и без това ще го записват още две години).

Годни Хелио градил репутацията на своята фамилия пред…своята фамилия. Малцина специалисти в областта на бойните изкуства знаели името му, благодарение на синовете му, които от време на време се включвали в някой друг неждународен турнир. И така до началото на деветдесетте.

Чувал си за UFC, нали? Ако не, значи наистина не си много в час със спорта, защото в последните години MMA (Смесени Бойни Изкуства) е най-бързо набиращият скорост спорт. Както всичко в поп-културата, с изключение на Бийтълс и тамагочитата, началото отново е поставено в САЩ, където предпиремчиви бизнесмени решават да направят турнир, в който да противопоставят шампиони в различни бойни спортове и изкуства. Без правила, без времеви ограничения, без рундове. Сумист, кик-боксьор, боксор, каратист, борец, савате шампион (френско национално бойно изкуство) и… представител на жиу-житцу школата.

И ако дотогава вечният свръхвъпрос е бил “Ако Брус Лиий се сбие с Мохамед Али, кой, по дяволите, ще победи?”, то скоро формулировката съвсем еретично е щяла да се самосмени. Хелио има няколко сина и всеки от тях здрав като дъб – големи, атлетични, машини за убиване. И…един слабичък и дребен, който обикновено гледал децата на останалите, докато те тренирали – Хойс. Е, тази история е съвсем реална, но точно както в приказките, Хелио решил да изправи именно най-неопитния си син срещу най-добрите бойци в света. Да докаже, че едно на вид тотално безобидно момче без тяло на скала, без скоростта на бегач на къси разстояния и без силата на боксьор може да се справи с всеки противник. Най-малкия син тръгнал да бори ламята и да донесе на тате златната ябълка (аре подарете ми един айпaд бе – бахти рекламата ви изплющях!).

UFC. Първо издание.  Състезанието, което сега се гледа от милиони по цял свя е събрало едва няколко хиляди души в лосанжелиска спортна зала. Менижърите на шоуто са проектирали октагон – осмоъгълна клетка, в която претендентите ще се бият. Всички гледат Хойс с усмивка. Той е клоунът в ги (кимоно), който първи ще бъде изяден – още на загрявката. Е, после не се смеят. Трудно е да се хилиш, докато си в безсъзнание, задушен от младеж с физиката на Ачо от Expectations. Пък като се свестиш, вече никак не ти е смешно. Само в рамките на час Хойс побеждава четирима противници.  В бой без правила (да, можеш да го млатиш и в бижутата – в UFC 3 кемпо шампион взима полуфинала с над трийсет крошета в топките на противника. Найс, а?), без времеви ограничения, без  рундове. Останалото е история.

Е, сигурно се питаш “Какво, по дяволите, е общото между това и хардкора?” Честта, гордостта и вярата, че ние, дребните момчета в света на доларовите акули можем да променим света. А ти си пей за чупене на ръце, щом те забавлява. Може и да ти се случи. Или пък…ДА ТИ СЕ СЛУЧИ…

 И да – ако Хойс Грейси се сдърпа с Чък Норис, определено ще го счупи, след което съвсем спортсменски ще му изпие мозъка със сламка. Точка.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Got fight, tough guy?

  1. freddy каза:

    Пич, някой който е висок 1.85 и тежи над 80 кг – слабичък и дребен ли наричаш? Иначе хубав пост. А пък ако наистина искаш нещо дребно и слабичко, което мачка разрови се за муай-тай бойците. Ако искаш, де.

  2. xsupersoulx каза:

    Дам, за Хойс имах предвид в сравнение с братята му като Хиксън примерно. До тях изглежда като дете. Имаш право иначе.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s