След урока по история с Kafka Prosess все още оставаме в Норвегия, но и този път няма да ви говоря за любимата ми норвежка банда за всички времена – Life, But How To Live It?, нито за класиките като Svart Framtid, Bannlyst или Stengte Dører, за които може би Jolly Stomper доволно потрива ръце, готов да ви разкаже нещо…
Не… въпреки че оставаме в Норвегия, е време да напуснем 80-те години и да скочим направо в новия век, който си е направо и ново хилядолетие, като ви представя една група от Трондхайм, която беше активна в годините между 2000 и 2007, а в момента нейните членове все още продължават да дават воля на своите емоционални изблици, музикални и лирически заложби с нови групи. Това, което Catena Collapse правят може да се определи само с една дума – емо. Норвежкият квартет свири класическо емо, повлияно от американските групи от края на 80-те до средата (че и края) на 90-те, от Rites of Spring и Moss Icon до Torches To Rome, Yaphet Kotto и Funeral Diner, а както може да се очаква емоционалната им и спазматична музика е подплатена с не по-малко емоционални и несъмнено интелигентни лирики.
В не особено голямата си дискография, ъъм, DIY винилография, момчетата от Трондхайм имат два много силни 7″-сплита с култови банди като La Quiete от Италия и със Sinaloa от Щатите…. а сега приятно слушане на парчетата от тяхното LP, „Nesting and Hibernation“ от 2005 г. и очаквайте още доста неща от Норвегия… и чуйте Dominic, изключително актуална и активна в момента група, в която, както се сещате, свирят част от членовете на Catena Collapse…
