xKeep the tradition alivex : xFOUNDATIONx



В последните години започнах да си мисля, че ще се превърна в един от ония чичковци, за които времето е спряло и десетилетия след разпадането на любимите си банди, те продължават да се кичат с техен мърч и да говорят за тях като за бандата/ите, която/ито никой никога няма да достигне. Как едно време хардкорът е бил нещо съвсем друго, а концертите, изпълнени с експлозивна доза от несогурност и вълнение, днес са се превърнали в ЕНТЪРТЕЙМЪНТ (знаете чужди езици май, а?). Yes, yes, but no! (Да, ама не! И аз съм понаучил тва-онова). Най-после искрено почувствах желание да размахам пипала в пита, под звуците на младоци. Може и да не разбрах нито Ruiner, нито Carpathian и никоя от бандите от новата вълна, които незнайно защо всички предполагат, че слушам денонощно, но сега вече съм в крак с новото поколение, благодарение на няколко стрейт едж хлапетата от Атланта – Foundation.

Ще бъда честен докрай и съвсем открито ще заявя, че по мое мнение никоя от бандите, появили се в последното десетилетие, не е на нивото на великолепната деветдесетарска сцена – Strife, Snapcase, Refused, Earth crisis… Този звук обаче сякаш умря заедно с групите, които го въведоха и за цяло едно поколение сцената сякаш беше подменена. Много загубиха интерес към музикалната част на хардкора и останаха само активисти, други продължиха да ходят по концерти, влачейки старите си шъртове и гледайки с подозрение стотиците копия на Have heart и Champion. Gather може би бяха единствените, които успяха да върнат увереността им, че деветдесетарският звук ще мачка отново, но след разпадането им и тази надежда се оказа силно надценена. Е, пичове, Foundation са 100%-ова деветдесетарска машина на времето – хубавия плътен звук, който хем е брутален, хем далеч от рафинирания метъл, който в днешно време ни сервират отвсякъде. Чудесни надъхани текстове, яко хиксове по ръцете, качулките на главите и никакви емоционални моменти. Всички, които се надяват да се разчувстват и страдат на някое от изданията им, да не си правят труда да ги свалят/купуват. Тук не пеем тъжно колко труден е животът, а надъхано как ще извървим пътя си, размахвайки смело юмруци.

Първият дългосвирещ албум на пичовете „Hang your head“ ми подейства точно както всичките ми любими издания някога – първо слушане „УЖАС! БЕЗДАРНИЦИ!“, второ слушане „БЕ, ИМАТ СИ МОМЧЕТАТА НЯКАКВА ИДЕЯ – ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ“, трето – „ЕДНО-ДВЕ ОТ ПАРЧЕТАТА СТАВАТ“, четвърто „Я ДАЙ ПАК…..“, пето, шесто, седмо „…“. Изпитана формула върху Integrity, Shelter, Earth crisis, Snapcase, Shelter… Определено ще запомня този албум, а европейските изяви на момчетата ще са от малкото, които ще очаквам с интерес.

Вероятно остарявам, но поне вече е с усмивка! 🙂

P.S. И се поспрете малко с тоя грайндкор и банди от 41-ва, да не наводним с пловдивски банди 🙂

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s