През 1972-а година Ричард Адамс написва своя дебютен роман, който озаглавява „Хълмът Уотършип” (Watership Down), и предизвиква доста сериозен фурор във Великобритания. В на пръв поглед детския роман се разказва историята за едно общество от зайци (антропоморфни персонажи, които живеят в естествена среда, но имат свой бит, религия, вярвания и обичаи), което търси спасение от унищижителната ръка на човека и се впуска в търсене на по-сигурно място за живот. По пътя компанията се сблъсква с доста трудности, но най-голямата от тях е Ефрафа – друго заешко селище, което се управлява от деспотичен тиранин (и според доста хора е чиста аналогия с фашистки режим на управление), като всичко завършва с битка между Ефрафа и хълма Уотършип.
Около тази популярна книга е изграден и един прелюбопитен музикален проект, който е почерпил чудовищно вдъхновение от философските въпроси, които са засегнати и представени в нея, приемайки дори и част от нейната специфична митология. Да, групата за която ще си говорим днес е Fall of Efrafa…
Създадени са през 2005-а година в Брайтън, Великобритания и бързо превръщайки се в една от най-интересните ъндърграунд и DIY банди, които творят на Стария континент. Какво всъщност е Fall of Efrafa? Запитани за тяхното музикално определение, те отговарят така: „avant-garde post rock d-beat neo-crust ambient folk black metal infused hardcore”. В last.fm пък е написано, че са „heavy atmospheric post-hardcore”. Всъщност да се постави тяхната музика в някаква рамка е повече от трудно и граничещо с безумното, защото бандата има уникален начин за композиране на музиката, търсейки определени емоции и настроения и достигайки до тях на неподозирани места.
Още със създаването си групата решава, че ще издаде само три албума, които ще са
концептуално обвързани в трилогия, носеща името The Warren of Snares (Лабиринт от примки) и е директно вдъхновена от споменатия роман „Watership Down”, експлоатирайки идеите и митологията от него, за да пресъздаде атеистките и веган идеи на музикантите. Така се появяват и трите албума, които носят съответните заглавия: Owsla (Пазител), Elil (Враг) и Inlé (Гибел). Любопитно е да се отбележи, че албумите и историята разказана в тях е по-скоро циклична, като Owsla се явява и начало, и край.
Основната концепция на трилогията е идеята за борбата за свобода и падането на тираничната Ефрафа, но също така е преплетена от послания и размисли на идеологическа и религиозна тематика, политически гнет, права на животните и т.н. Всъщност „Падането на Ефрафа” символизира падането на всички форми на подтисничество, били те политически, религиозни или дори емоционални. Слушайки албумите в правилната последователност кара слушателя да започне да разпознава човечеството като Efrafa, докато Owsla (Пазителя) са последните опити на природата да се защити от разрушителната алчност на хомо-сапиенс.
Man built god; dragged himself upon a pedestal kicked dirt in the faces of all other life Crowned himself as deity What animal separates this ape from that? The human animal; ignored and loathed by louse and lion Revel in our glory, in every brother is quarry Butcher every life, until our land is stained and dead From our towers we cry „every man shall bear a soul, a right that no other beast shall bear“ and in the shadows the dogs shook their heads „shame upon those apes, pride comes before a fall“
Fall of Efrafa чрез своята музика ни разказват една мрачна и тъжна приказка, която определено може да се окаже доста корав залък за преглъщане, но и гарантира едно незабравимо пътуване на хората, които успеят да се справят с него. Уникална естетика на текстовете, допълнени по страхотен начин от музиката, която както вече споменахме е най-малкото адски разнообразна, с рязка смяна на темпото или мелодията, подкрепено от изтерзан вокал, който е раздиран от болка… разказващ една пленителна история.
In those quiet hours, where the elil ruled The sky, the ground, our thoughts We prayed for pity but received none We gasped for breath But no breath came
Сега на вашето внимание ще представя и цялата трилогия, защото смятам, че е прекалено обвързана, за да бъде разглеждана поотделно:
Сравнението на Ефрафа със фашистки режим е адски тъпо. Иначе бандата си я бива 8) И от книгата прочетох откъс. Много добра ! Заслужава си да се прочете.
Много хора виждат точно това в лицето на Ефрафа, а други виждат човешката разрушителност и човека в частност – и двете неща съм ги написал, но самата банда в интервюта засяга и двете гледни точки.
Ако имаш впредвид, че бандата засяга гледна точка за фашизма това е понеже взимат страна. Ако е комунизма и фашизма например, така става но да намесват само фашизма е тъпо. Не само той им е виновен. Иначе с това за човешката разрушителност съм съгласен (8
…също така да добавя, че лириката на бандата е мн добра. Повлияна от тази великолепна книга.
Не само бандата го засяга, а и слушатели разпознават това в Ефрафа – от лириките на мен ми се струва по-удачно да се говори за човешката алчност и разрушителност. Нещата бият много повече натам, но вече споменах в интервюта правят аналогия на Ефрафа с фашистки строй. Вече май е по-скоро въпрос на различни тълкувания каква е семантиката на този израз и кой какво влага в него…
И на мене ми се струва по-удачно да се говори за алчността, разрушението или други лоши човешки черти, отколкото да се правят каквито и да било аналогии с някаква политика. Това имам впредвид ; )
„Efrafa is taken from the book Watership Down by Richard Adams, this book deals with a group of outcast rabbits from a warren destroyed by man. They go on a journey to find a safe haven and encounter other warrens with extreme government systems. One of which is Efrafa – a fascistic warren lead by a dictator known as General Woundwort. (…) Fall of Efrafa means ‘the fall of all forms of fascist and oppressive believe systems.'“
– от интервю с групата
В книгата на Ричард Адамс никъде не се споменава изрично, че „Ефрафа“ е фашистко селище, но книгата е писана през 60-те години и лесно може да се намерят много аналогии, несъмнено и самия автор съвсем умишлено е направил тези аналогии с „някаква политика“. Ефрафа е пренаселено заешко селище, което иска да се разрастне (идеята за жизнено пространство – lebensraum), водено е от диктатор (генерал Ранилист), зайците в селището са разделени и дискриминирани по родов признак и т.н. Не е трудно да се използва думата фашизъм. Ако за теб фашизъм означава нещо много хубаво, добре, възмущавай се, че някой го нарича така. Но повечето хора използват думата фашизъм с крайно негативен смисъл и всяка диктатура, авторитаризъм, полицейщина и расизъм могат да се сложат под понятието фашизъм. Ричард Адамс е написал книгата през 60-те и има доста добри спомени от Втората световна война, така че неслучайно прави подобни аналогии. Но без значение какъв смисъл влага Ричард Адамс и как читателите тълкуват книгата, тя е само платформа за идеите на бандата в музиката и посланията на Fall of Efrafa. Така че – „…също така да добавя, че лириката на бандата е мн добра. Повлияна от тази великолепна книга.“ – това не е вярно. Текстовете на групата не са преразказ на книгата, а са повлияни от политическите и социалните идеи на членовете на FOE (особено на вокалиста Алекс) и са в много по-голяма степен повлияни от книги като „Делюзията Бог“ на Ричард Докинс (която също е преведена на български и се продава по книжарниците, а в албума Elil има фрагменти от публични лекции на Докинс), теорията на еволюцията на Дарвин и т.н., отколкото от „Хълмът…“ на Р. Адамс. При положение, че FOE е crust група, лейбълът, който ги издава се казва Alerta Antifascista, а вокалиста и барабаниста на групата са доброволци в либертарна библиотека/инфошоп/клуб не е трудно да се сетиш каква „идеология“ и политически идеи има групата. „Хълмът Уотършип“ я има по повечето книжарници и струва 9 лева, преводът на български е прекрасен, така че лесно може да се намери и прочете.
Преводите на български, които е направил Скункса не са много удачни, защото всяко от заглавията на албумите на групата има по няколко смислови значения.
The Warren of Snares (
Лабиринт от примки) – всъщност е лабиринт от хитрости или трикове. В книгата, когато Фрит благославя Ел-Ахрейра му казва „Бъди хитър, знай много номера [хитрости] и твоят народ никога няма да бъде унищожен.“ Думата warren на английски освен другите ѝ значения има и конкретно значение като развъдник за зайци или заешко селище. На български нямаме такава дума, която да се използва специално за районът от заешки дупки на зайци от един род, затова в книгата се използва заешко селище.Owsla – аусла не означава пазител в единствено число, а по-скоро трябва да се използва в множествено число. В значението, което влагат FOE ауслата символизира всички революционери по света, които се борят за промяна и за освобождение на хората, животните и природата от експлоатацията на капитализма и държавите.
Elil – също е в множествено число и означава не само един враг, а всички експлоататори и експлоататорски системи срещу които се изправят борците за свободата (ауслата).
Inlé – Инлé символизира всичко, което е мрачно и зло. В дуалистичната религия на зайците в книгата, Инлé е противоположност на Фрит. Фрит е Слънцето, деня, светлината, живота, доброто, а Инлé е Луната, нощта, тъмнината, смъртта, злото. Ако групата имаше позитивни послания можи би след като ауслата се опълчи на елилите, трябваше последния албум да се казва Фрит, да изгрее Слънцето на свободата и доброто да победи… но тъй като групата има мрачни и апокалиптични послания за съдбата на света, накрая злото побеждава и третия албум се казва Инлé. Няма happy end, всички сме обречени…
„всяка диктатура, авторитаризъм, полицейщина и расизъм могат да се сложат под понятието фашизъм.“
Е това крайно много ме разсмя! 😀 😀 😀
И какво му е смешното, думата фашизъм е придобила пейоративен смисъл. Затова и има лозунги като „Буш – фашист“, „Саркози – фашист“ и т.н. При положение, че има обществен консенсус, че фашизма е нещо крайно лошо е съвсем нормално думата да придобие такова негативно значение и да се използва пейоративно за означаване на всички прояви на ограничаване на свободата, авторитаризъм, полицейщина и милитаризъм и пр.
А диктатурата на Сталин може ли да се определи като фашизъм ? Тази на Ким Чен Ир, или ще ни позволите да използваме по-точни термини. И всъщност какъв е проблемът да се казва тоталитарен режим ? Трябва просто да се натърти, че е фашизъм или ? Ще ме светнеш ли ??
Това с пейоративния смисъл е толкова жалко, че когато видя дори журналисти да го използват ми се плаче.
Думата фашизъм има едно единствено значение и трябва да бъде използвана само, когато означава точно това. Иначе звучи като от устата на мръсен пънкар, който не може да чете, но знае че трябва да плюе по нещо.
Точно така ! Подкрепям написаното от ейнджъл. Това имам и аз впредвид.
И да добавя: Както във всяка друга политика, и във фашизма може да се намери доброто и полезното. Работата е там, че всички тези политики са били или са управлявани от кофти хора, които са ги превърнали в диктатура. Сталин, Хитлер, Ленин, Мусолини….няма смисъл да продължавам да изброявам.
Един страничен въпрос само – на какъв език са заглавията на албумите?
на заешки 😀
Pingback: Momentum | SofiaRebelStation