Gallows

Misery fucking loves us and we love her too

Misery fucking loves us and we love her too

Misery fucking loves us and we love her too

Misery fucking loves us and we love her too

Колкото повече гледам и слушам тази реплика, толкова повече се убеждавам, че това всъщност е най-чистата и неподправена есенция на Sofia Rebel Station и нашата декадентска любов към онзи определен тип музика, която те стисва за гушата и грубо повдига цялото ти същество от земята, усещайки как губиш твърда почва под краката си, обземайки те мрачни чувства, че ти предстои едно доста тежко и мрачно пътуване. Аз лично обичам мизерията и гадостта, но не по онзи тривиален начин, който всеки вчерашен пънкар я обича и възприема, припознавайки алкохолизма, наркотиците и клошарията, като основното изискване за изграждане на образа на истински пънкар и антисоциал. Не, говоря за онази специфична емоция, която те обзема, докато слушаш някаква песен и просто си казваш: „Мамка му, всичко е толкова шибано, че няма накъде повече…” и продължаваш да псуваш безсмислено, докато се чувстваш слаб, жалък и безпомощен, неусетно стиснал юмруци от гняв и отчаяние, докато не ти побелеят пръстите. Говоря за музиката, която носи нещо повече от просто ритъм за танцуване/мошване/коравеене пред околните…

Но нека започнем от по-далеч и да си поговорим за очакванията, предразсъдъците, продажниците, бизнеса, парите, ъндърграунда и пичовете, които слагат всичките тези неща някъде, където ще е прекалено нецензурно да уточня. Ще си призная, че съм човек, който си има собствени предразсъдъци и колкото и да се стремя да не формирам мнението си по тях, но винаги има едно голямо „НО” с големи букви, което те удря в челото и осъзнаваш, че просто за пореден път си се изсрал в собствените си гащи, а после се чудиш какво е станало и къде си сбъркал.

„And I want to be,

Anyone in the world but me

Trapped in the body of a man defeated,

I am the shame of mistakes repeated”

Всъщност колко е тематично и показателно това, направо ми идва да хвана и да си разбия главата в ръба на бюрото, защото иронията е толкова очевидна и присмиваща ми се на мен самия, че не мога да понеса срама. Сигурно вече се питате какво е провокирало тези ми словоизлияния и вербално самобичуване? Ами, отговора е съвсем прост… Прекалено късно обърнах подобаващото внимание на една страхотна банда, която преди подминах с високо вдигната глава, заклеймявайки с тежки слова, че са поредното маркетингово недоразумение, което се лансира от голям лейбъл и затова получава необосновано много внимание и фалшиви похвали.

Gallows са банда от Англия и по-специално от Уотфорд, където се събират през нетолкова далечната 2005-а, а след издаването на дебютния им албум – „Orchestra of Wolvesпривличат внимание на световната музикална общност и започват да се редят хвалебствени слова, като върха на всичко е когато Брет Гуревиц (Bad Religion, Epitaph Records, които издават албума в САЩ) смело заявява, че това е най-силният хардкор пънк албум след The Shape of Punk to Come на Refused. Определено силни слова, които привличат още повече внимание и погледи, докато изведнъж не се оказва, че Warner Bros. Records им предлагат договор за един милион паунда. Следват участия по големи турнета като Warped Tour, Download Festival, Reading Festival, поява на страниците на мейнстрийм медии като списанията Rolling Stone, Kerrang!, песен от играта е включена и в популярната игра Guitar Hero III: Legends of Rock. Не е зле като за банда, която има само дебютен албум, два сингъла и е създадена от едва 2-3 години, а?

Е, в очите на някои по-закостенели пънк фенове като мен, това си е един адски сериозен атестат, че тази банда вече е продала душите си, ценностите си и всичко, което някога да притежавали на злото и ще бъдат поредната златна гъска на могъщата индрустрия, която ще ни продава безопасен и беззъб хардкор пънк за тийнейджъри. Все пак и печално известните (за мен, вие им се кефете, ако искате) Green Day  са пряко под крилото на същия мейджър лейбъл и всички видяхме в каква карикатура на пънка се превърнаха впоследствие, за да могат да бъдат комерсиални и MTV-friendly. Затова и аз набързо ги отписах и изобщо не се и опитах да чуя тази група, избързвайки да ги заклеймя във всичко най-лошо, долно и подло на тази планета, а впоследствие напълно да забравя за тях.

Да, ама не… Преди известно време един от другите членове на Sofia Rebel Station ми даде линк към тяхно видео в youtube, а след като го изгледах клипа и вече свалях всичко тяхно, за да го преслушам и да поправя една очевидна грешка, породена от собствените ми предразсъдъци и тесногърдие. Тогава реших и да попрочета малко повече за бандата, а с това започнах и да ги харесвам още повече. През 2008-а година тяхно шоу в „House of the Blues” в Калифорния е отменено от Disney, които са чули групата и са прочели текстовете, намирайки ги за прекалено скандални за тяхната аудитория и съответно са били отбой. Запитан за мнение по въпроса китариста на групата коментира следното:

„I think Mickey Mouse got jealous that Minnie Mouse had Gallows posters on her wall.

„That kind of stuff happens a lot. I recommend Mickey shows Minnie some more attention; you know, take her out and make her feel special. Cartoon mice need love too.“

Ами поклон от моя страна, едно наистина пънкарско изказване, което носи онзи свеж и нихилистичен дух, който е носил и самият Сид Вишъс, когато цялото пънк движение е набирало сила и популярност, разбивайки мейнстрийм рок музиката със своята пошла откровеност и непукисъм.

Но това не е всичко – след излизането на втория албум на бандата – “Grey Britain”, от Warner осъзнават, че това няма да бъде поредната тийнпънкпопкорншубидуби банда от която да доят парички и да могат да нареждат как да се държат, какво да правят и т.н. Всъщност се оказва, че са дали един милион паунда за албум, който се продава в едва 50 хиляден тираж (не е зле за хардкор албум, но за мейджър лейбъл това си е звучен провал) в целия свят, но най-лошото за тях е, че самата банда отказва да се подчини на маркетинговите виждания на компанията. Това просто няма да са следващите Green Day или My Chemical Romance, няма да е поредната група, която претендира за бунтарство, докато внимателно стъпва на пръсти, за да не засегне нечий интерес или тънкообидна натура. И така сделката е развалена по взаимносъгласие, а момчетата от Gallows  вече имат пълна банкова сметка, направили са име и са издали един невероятен албум, който по един безпрецедентен и 100% пънкарски начин показва тлъст среден пръст в лицето на всички, защото освен мрачните и откровено крайни в определени моменти послания, самият албум съдържа и постер с рисунки изобразяващи прасета в униформи, anal fisting, мастурбиращи духовници и деформирани женски полови органи. Все неща, които широката публика не би приела с отворени обятия и определено изправя на нокти всеки един лейбъл, който се интересува повече от цифри, отколкото от изкуство и музика.

Време е вече и да отправим поглед към самата група и в частност „Grey Britain”, един албум който слушам непрекъснато вече втора седмица – в колата, в нас, на работното място, навсякъде. Мрачен и интригуващ албум, който носи силни послания, жестоки и апокалиптични картини. В музикално отношение нещата са просто размазващи – доста безапелационен хардкор пънк, който е същевременно доста разчупен, но адски агресивен и жизнен, а също така и подкрепен от силни акостични включвания на чело, пиано и други подобни, които просто изграждат една неповторима атмосфера. Плавното преминаване от сдухващата акустична (дори баладична или хаха – епична) музика към изкъртващ зъбите хардкор пънк е подпомогнато и от абсолютно истеричният вокал, който буквално изплюва думите с огромно презрение и болка (Просто чуйте това “fuck”, което излайва в “Misery”), но трябва да отбележим и няколкото момента с чисто пеене, които придават още по-голяма дълбочина на целият албум. Голямо богатство са и текстовете, които просто бъкат от скандални попадения…  Изобщо целият албум и самата банда са изтъкани от победа и онзи неподправен, нихилистичен пънк дух, който аз лично толкова много обичам – те имат какво да кажат и изобщо не внимават как да го кажат, ами го излайват по най-безцеремонния и грозен начин, който кара очите на „нормалните” да се насълзяват  и да отвръщат глава, възмутено цъкайки с език. Просто един перфектен албум, който представя остър и алтернативен поглед към днешна Великобритания или по-точно Сивобритания, дали не трябваше да го пуснат него като саундтрак към скорошната кралска сватба, която наду главите на всички ни?

Знам, че доста закъснях за това ми прозрение и съм си виновен само аз и моите предразсъдъци, но по-добре късно, отколкото никога, нали?

 

И нещо за финал: „Кур за бизнеса” и огромен поклон за тези, които правят музиката така, както искат тя да звучи и да казват това, което искат да бъде казано, без да се притесняват от това дали изразните им средства биха били приети от масата.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Gallows

  1. L каза:

    Mного са добри!

  2. destrudo каза:

    Самоплеснах се задето вчера реших, че съм твърде уморена и пропуснах ревюто – можеше да ми оправи скапания ден. Много грабващо е написано, а и групата е … еми, всичко, в което е обвинена в поста (:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s