Plague Mass

He turned to her and said,

“So give me a reason not to kill myself.”

She looked him in the eyes and said,

“Well, I can’t – In fact, nobody can.”

She put her hand on his.

“You see, even now with my seat-belt fastened and oxygen masks hanging from the ceiling I’m falling in love while everyone else is just screaming hysterically”

Не знам защо но понякога подобни мрачни мисли минават през главите на всички, независимо от това колко щастливи, задоволени и весели са те. Всеки един човек има и един втори АЗ – мрачният, песимистичен, саморазрушителен, меланхоличен и като цял тъжен Гошо/Пешо се крие и зад най-очарователните ни и весели усмивки.

Горните слова са извадени от текстовете на една от песните на австрийските депресари Plague mass. Да си призная честно, тази група удивително дълго време ми се изплъзваше под радара – не ги чух на Fluff (а в момента ме е яд затова), не ги и посетих, когато са свирили в България (мдам, я някой от Пловдив да каже дали е посетил концерта им през вече далечната 2004-а, защото аз тогава бях отвъд голямата локва и посещавах друг тип концерти). Всъщност на групата попаднах случайно, докато разглеждах какво нашият приятел от Ugly & Proud има да предложи за продажба, а когато проверих бандата в интернет и видях, че всеобщите любимци на екипа от From the depths ги взимат на турне и просто реших, че трябва да бъдат чути. Е, в момента вече въртя винила, отдавам се на мрачните настроения и ви пиша моите впечатления от една страхотна банда, която изникна като нападател на ръба на засадата и заби впечатляващо красив гол в последната минута на редовното време.

Да се върнем все пак на австрийците – идват от Грац и преди да сформират Plague mass, са се подвизавали в бандите Antimaniax и Pledge Alliance. Групата е с доста силни политическия послания, а музикално… ами музикално е нещо невероятно и определено има защо From the depths да ги поканят за съвместно турне. Една перфектна смесица от неокръст, мрачен хардкор и пост-хардкор мотиви, който директно ни отговаря на въпроса, който някои от нас сигурно са си задавали, а именно: „Какво ли би се получило, ако съчетаем Catharsis, His hero is gone и Tragedy.  Говоря за „тежест”, но не толкова в музикалния смисъл (винаги ме е удивявало това определение и как всички се стремят да слушат по-„тежка” музика, но…), а просто самата атмосфера и тръпките, които те побиват докато ги слушаш. Абсолютна изродщина, която редува бруталните моменти с някои доста по-„лирични”/мелодични/атмосферични (??), но определено изслушването на винила създава настроение, което те поглъща и те запраща в някоя тъмна бездна, докато те смачква психически. Вокала на бандата на моменти е с една идея по-истеричен и врещящ отколкото ми се струва подходящо, но за сметка на това текстовете са на повече от прилично ниво, а цитата по-горе е от песента Reprobates part II, която за момента ме грабва най-силно, заедно и с откриващата Reprobates – адски много мъка и болка има в тях, ама адски много…

Ами мисля, че нямам какво повече да кажа, а ще ви представя албума Union of egoists – самият винил и опаковка са адски добри, а на вас ви остава да ги чуете и да ги харесате.

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Plague Mass

  1. Ами, аз ги гледах в Пловдив и даже вкъщи имам останал един постер за концерта. Pledge Alliance и Antimaniax също свириха в България и са много яки банди. Иначе текстовете им за самотата и логото с насекомото са повлияни от Франц Кафка.

  2. Pingback: Momentum | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s