Grindcore Short Report

‘Начи, към момента от тази година не можем да се оплачем – просто би било грехота! Имахме Total Fucking Destruction, имахме Rotten Sound, Keitzer, Anal Cunt, Benighted, GridLink… Не писах нищо за Japanische Kampfhörspiele, за Owen Hart, за Hate Division… Всеки момент се чака сплит на Agoraphobic Nosebleed с Despise You, предстои нова тава от Lock Up, а се задава и концерт на Misery Index в София на 1 юни (!!!). А кой знае какво още пропускам. Всъщност, ако някой се сеща за издание/събитие, което не споменавам, а е важно, ще съм мерси да драсне коментар. Човек търси и се учи цял живот… Дори и за грайндкор да става дума.

Така или иначе е ясно, че грайнд-аджендата е претоварена. Пък аз хем искам всичко възможно да спомена и споделя, хем имам и разни други ангажименти – второстепенни, но все пак – работа, учене… социален живот. Знаете как е. Но бедата е там, че не смогвам с писанията – пропуснал съм няколко издания за ревюта, а и като прегледах какво се задава и какво тепърва отпочвам, съвсем ще издъхна. Затова реших накуп да разгледам няколко струващи си албума – от не-толкова-най-добър към абсолютно-най-добър, та да мога после да почина. И буквално, ако продължава така.

Та, започваме с…

5. Epitome – e-ROTicon

Това са полю… поляците от Epitome и те са в „дъното” на тази скромна класацийка не за друго, ами защото не показват нищо супер впечатляващо. Просто, каквото правят, го правят да е много тежко, адски гаднярско и без много претенции, съответно си струва да му се даде ухо.

Музиката на тези момчета, показвана в “e-ROTicon”, се разпростира някъде между хоризонтите на brutal death/slam/grindcore-а и random noise-а. За последното допринасят не само композициите, но и продукцията на албума, която е малко по-сочна и омазана от турски тираджия. Извън типично грайндърските рифове, налични са и немалко грууви елементи, чудесни и доста вариативни вокали и изобилие от гнусни лирики.

Epitome съвсем не са младоци и са на сцена вече повече от десет години. Почти непромененият им стил може да се тълкува като ретроградност, а може да се разбира и като вярност към корените. А може и да е просто купон. На мен ми е все тая – доволен съм, че има такива банди, на които да мога да се облегна във всеки момент на нужда от крайна и непретенциозна бичкия.

4. Demented Retarded – Perverse Spiele Fotzendose

Докато си говорим за купон и оставайки в Европа, при това наблизо – Чехия, да видим какво поднасят Demented Retarded. Ами, купон.

Наистина, това е от онзи забавен дет/грайнд, възпяващ лепкавото величие на букакето и порно звездите посредством изразните средства на почти танцувално-бавното темпо и редуването на викове с гутурални вокали. “Puumaa Sweedeeee”, както е казал народът.

Отново нищо особено, но пък чудесно пасва на селска пиянска свада, решаваща кой, в крайна сметка, причини на Анешка толкова… Както и да е.

3. Maruta – Forward Into Regression

И така, да си дойдем на думата с Maruta.

Всъщност, за пръв ги чух в компилацията на Scot Hull “This Comp Kills Fascists Vol. 1”, след което намерих първото им дългосвирещо издание от 2008 “In Narcosis”, след което припаднах. Както разбирам, докато съм идвал на себе си, Maruta не са си губили времето, ами са добавили бас, сменили са барабанист (Nick Augusto тихичко се изнизал към… Trivium? Както и да е…) и не щеш ли, издали албум. “Forward Into Regression” се зове, все така под топлата завивка на Willowtip Records, което е толкова показателно, колкото и интересът на Relapse и Scott Hull към момчетата.

“Forward Into Regression” в интерес на истината е напомпан с анаболи и мутирал вариант на “In Narcosis”, което само по себе си вече значи много… тежко. Говорим за доста техничен грайндкор с някои пауървайлънс забежки и леки деткор залитания. Песните, както си му е редът, едва чукват границата от две минути, но за скромните 27 минути на албума е гарантирано, че здраво местенце няма да остане по тялото ви – без да са прекалено задъхани, парчетата просто представляват парни чукове във всяка своя секунда.

И с това правят “Forward Into Regression” на Maruta един от сериозните кандидати за челните места в класацията на най-добрите грайнд албуми за 2011 г.

2/1.Wormrot – Dirge

Докато не съм забравил, цъкайте тук и намазвайте безплатен „Dirge“ от официалния сайт на Earache.  Вечна слава за Earache!

Иначе, силно се колебая дали този или следващият албум трябва да стоят най-горе в класацията, затова ги слагам наравно – не мога да преценя кой ме уврежда повече.

Колкото до Wormrot, тези момчета представляват типа банди, даващи увереност, че любимият стил е жив. Докато по-големите имена като Noisear, Lock Up и др. яздят т.нар. втора вълна на грайндкора, младежи като Wormrot дават вид на истинска опора и вяра в бъдещето на екстремната музика. Това особено много се подкрепя от факта, че въпросните младоци идват от далеч не най-популярната грайнд дестинация на света – Сингапур, при това със скромната заявка, че не смятат да правят нищо супер ново и оригинално, а просто да ни махнат главите с много от същото, но качествено. И мамка му, успяват! Ето малко доказателство с официално видео към една от песните в „Dirge“:

Нищо повече няма да кажа. Просто слушайте, да ви вземат дяволите!

1/2. Noisear – Subvert the Dominant Paradigm

Yep, Noisear са специални и много хора очакваха най-накрая Relapse да продънят грайнд пространството с обявление за новия им албум. Ето го и него, носещ названието „Subvert the Dominant Paradigm“, a ето и един коментар от профила на Noisear в last.fm:

This album is the mutant, bastard son of early Napalm Death and „The Inalienable Dreamless.“ Fucking AWESOME.

Много точно и изчерпателно, a пък аз се поизморих да пиша (и да мисля).

Но, да, вижте и това (интервю за blowthescene.com): Dorian Rainwater: We wrote the аlbum in one dayBryan Fajardo: About ten of the songs were me just recording drums and having Dorian write riffs on the spot. It’s pretty fun the way we do it.

Да… не знам за кого/какво се мисли Bryan Fajardo, но след GridLink го срещаме и тук – всъщност е в Noisear още от младежките си години. А го срещаме и в Kill The Client, във Phobia… Вероятно можем да го срещнем и на Криптон, където бие бащата на Супермен сутрин, обед и вечер, за да не забравя сам колко корав тип е.

Както и да е, убийствен запис от едни от американските грайндкор ветерани. СИЛНО препоръчителен.

И толкова от мен засега. Пожелавам си все така страхотна музикална година, пък все някак ще се оправям.

Вместо край, поздрав, да ви държи влага:

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s