Gridlink – Orphan

Здрасти.

За времето, което ми трябваше да напиша „здрасти” (заедно с превключването на езика на въвеждане и пр.), свърши една от песните от албума, който искам да ви представя. Жалко? Не. Грайндкор? Да. Жестоко? О, да! Въпросният (дългосвирещ!) албум едва надхвърля 12 минути, а last.fm scrobbler-ът ми среща сериозни затруднения с изпълнението на задълженията си, но… Това са Gridlink. Те не се врат на никого, но някой непосветен навре ли им се, със сигурност ще съжалява и в добрия случай ще отиде да му леят куршум. В лошия, сам ще си излее куршума.

Честно казано, когато за пръв път ми попаднаха в полеслушанието с техния “Amber Grey” от 2008 г. (първият им дългосвирещ запис), Gridlink не ме впечатлиха. Или просто не съм го изслушал достатъчно внимателно – изпуснал съм момента, един вид. Или просто не помня, не знам. Но това, на което обръщам внимание сега, е последният им албум от края на март 2011 г. – “Orphan”, и меко казано, няма да го забравя…

Но в този един миг се питам, какво най-напред да кажа по същество за групата и конкретния албум, че да ви грабна вниманието… Може би това, че Gridlink свирят ултра бърз и наистина грубиянски грайнд? Някои го наричат „техничен”, но това е просто терминологична полюция – хората всъщност просто имат специфична рифовка (и доста хващаща, впрочем), която излиза извън рамките на изтърканите китарни свирни в грайнда и когато се наложи върху нечовешката бързина на бараните, някой решава, че това било технично… Едва ли. Просто е кочина. Но с маниер, бих казал – бластбийтове, гаднярски мелодии и крясъци от първата до дванайсетата минута.

Или пък да кажа нещо за състава. Ами, говорим за отявлени рецидивисти – Jon Chang (вокал) и Steve Procopio (китара) от бившите и преголеми Discordance Axis, а също и за Bryan Fajardo (барабани), познат ни от Phobia и Kill The Client. Ако някой е недоволен от тези факти, свободен е да намери нещо с тегло над 60 кг и да си го пусне върху главата.

Не знам какво друго е нужно, за да привлека вниманието към този запис…

Но като се замисля, хич не ме вълнува колко ще хване дикиш ревюто – сторих, колкото и каквото исках.

Сега мисля пак да си пусна “Orphan” – прекалено силно заглавие за стила откак 2011 г. е започнала.

Пък вие се оправяйте.

И бъдете здрави!

П.П. Следващото ревю ще е за Wormrot. В известен смисъл е доста тренди да се коментира техния грайндкор.

П.П.П. А може и да не е това следващото.

Не знам.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Gridlink – Orphan

  1. freddy каза:

    интересна група. на мен доста блек ми звучи, което не е нито лошо, нито добро.
    само ме дразни това как всяка песен започва с 4 удара на палките една в друга….
    наистина всяка.

  2. gadabout каза:

    Ми самата им свирня е такава, в сми, с блек усещане. От много бластове и постоянна жътва с китарите (а и самите мелодии понякога са такива), си се получава така.

  3. Just someone каза:

    То си зависи и от характера на музиката. Аз така съм намирал сходство, дори и между Продиджи и Хипокриси 🙂 (nod)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s