Acey Slade & The Dark Party

Предишният път, когато бях застанал пред белият лист в Word-а ви се обяснявах как по-голямата част от музиката, която слушам се характеризира с едни особени качества, които общо могат да се сведат до шумни и агресивни. Е, този път реших, че ще ви обърна внимание на един друг аспект от музиката, която слушам в определени моменти и настроения, когато искам да изпитам друг тип емоция.

Acey Slade предполагам е познат на известна част от читателите на Sofia Rebel Station, може би не и като име, но поне като участник в групи като Wednesday 13, Murderdolls, Trashlight Vision и Dope. Днес ще ви запозная обаче с един негов страничен проект (Acey Slade & The Dark Party), който заслужава внимание сред почитателите на алтернативния рок, индъстриъл и електро рока. A и имам информация, че кийбордиста/басист Per-C е българин, но това не съм го проверявал допълнително, но си струва да бъде отбелязано.

Специално при мен групата седи в една особена категория на музика, която бих си пуснал, когато съм наистина изтощен и бих искал да чуя нещо по-ненатоварващо, но с атмосфера и просто да се отпусна в стола, за да почета или да си събера мислите. Музика, която да бъде не просто музикален фон, който да създава шум и да свири „ей така”, а да резонира с едно особено настроение на духа – малко по-меланхолично, спокойно, дори и леко отнесено.  Групата и нейното творчество е откровено „странно” или поне аз смятам, че би се сторило такова на хората, които смятам, че посещават Sofia Rebel Station, защото говорим за мелодичен рок енд рол с много електроника (участие взима и Drum & Bass продуцентаШон Морис, aka DJ Stakka), много атмосфера и доста интересно звучене. Лично на мен ми напомня на една по-лека версия на по-ранния Менсън, който се среща с Bowie, DJ Stakka (чуйте и невероятният кавър на „She sells sanctuary”) и Depeche mode, а може би ми напомнят и на малко по-танцувален и „електронен” Midnight oil – просто вече не знам как да ги сравня, защото албума е и доста разнообразен.

Всичко започва с доста силно интро, което все едно е извадено от телевизионна реклама на антидепресанти, поставяйки ни въпроси относно нашето собствено психическо здраве и разяснявайки ни симптомите на параноидната шизофрения. А след изслушването на албума, определено може да искате да чуете това интро отново и да се позамислите дали всичко ви е наред.  Групата определено има силата да поразтърси съществото ви, а лично на мен най-много ми допаднаха „Nothings Gonna Change”, “Spiders in a Snowglobe” и “Reptile House”, които носят един уникален заряд, който съчетава най-доброто от електронната и рок музиката според моите представи.

Сега ще ви представя и дебютният албум, който носи заглавието “The Dark Party” и пак ще предупредя, че групата е по-скоро нестандартна стилово от обичайно представяните неща в нашият скромен блог, но можете да дадете шанс:

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s