Grind Cock-tales

Грайндкорът е нещо специално – той е като тропическа буря, като блъди мери, като бял руснак и като маргарита едновременно – вкусен и опияняващ с многото си съставки. И след прекомерна консумация боли глава, разбира се.

Тук е мястото да цитираме една от хипотезите за произхода на термина „grindcore”, идваща от самия Shane Embury (Napalm Death): “Относно това, как започна този звук, наистина страшно се кефехме на Celtic Frost, Siege, на много хардкор и дет метъл банди, както и на някои индъстриъл-нойз групи като ранните Swans. Така че ние просто смесихме всичко това и общо взето, го пуснахме да се върти със сто мили в час.Така и до днес, така и трябва да бъде.

Идеята на статията ми обаче съвсем не е да преповтаря тази истина до безкрай, а по-скоро да покаже, че има съвременни банди (че и не толкова съвременни), които продължават да тъпчат най-разнообразни и пикантни меродийки в и без това лютата манджа, наречена „grindcore”. Съответно, ще ви запозная с по един албум на няколко страхотни такива групи, които трябва, просто ТРЯБВА да чуете, макар съвсем да не са за всяко ухо!

The Dr. Orphyus Project

Едноличните проекти в тежката музика доста често се оказват много брутален аудио бътсекс. Така и тук.

The Dr. Orphyus Project започва своята история през вече далечната 2001 г. като дело на младия Ryan Morris при неговото влизане в колеж, т.е. си говорим за непринуден юношески ентусиазъм и първично желание за разрушение посредством изкуство. Още от самото начало идеята е проектът да побира в себе си не просто болна и технична, но и еклектична музика, която вижда бял свят през май месец същата година, вкарана в едноименно EP.

Следват четири години на, в последна сметка, безплодно участие в банда, наречена Fustercluck. После нейното ненадейно разпадане, Ryan се завръща към The Dr. Orphyus Project, създава собствено студио и прекарва в него четири месеца в записи на първото си дългосвирещо творение “Opaque Imagery”. Албумът включва песни, създавани през изминалите четири години по различни поводи, но все в една насока – водеща дет/грайнд жилка и тук-таме умело вкарани най-неочаквани пасажи суинг, латино, джаз и др. Представям на вашето внимание албумът на Ryan от 2009 г., “An Introvert”, показващ едно объркано и мрачно, но същевременно гениално от музикална гледна точка дет-грайнд-джаз-нам-си-кво пътуване из психиката на съвременния човек:

Любопитно е да се допълни (и да се търси) комиксът/CD Death Nouvea (във вече два епизода), създаден съвместно с TorC Press. Абсолютно умопомрачително аудио-визуално изживяване!

Carbonized

Нищо чудно вече да сте чували за тези герои и тяхното непреодолимо влечение към създаване на музикални бъркочи. Това са шведите от Carbonized, които макар и отдавна спрели дейността си, сякаш са оставили едно тъничко и гадно ехо в най-дълбоките подземия на музиката, нашепващо “Смрт за хармонията!”

Да започнем с това, че дори съставът на бандата, сформиран през 1988 г., съвсем не е случаен – основателят Lars Rosenberg привлича към идеята вокалиста на Dismember Matti Karki и китариста на Therion Christopher Johnsson. Иначе през групата са се изредили членове на General Surgery, на Dark Funeral, на Excruciate, Murder Squad

И да продължим с това, че Carbonized наистина са нещо, което просто не сте чували и едва ли бихте чули другаде! Самият Johnsson описва музиката на бандата като „най-лошото от Sonic Youth, Syd Barret ерата на Pink Floyd, старите Black Flag и Voivod.

Убедих ли ви, че Carbonized са специални?! Ако все още не съм, чуйте техният вероятно най-знаков албум, “Disharmonization”:

Genghis Tron

Genghis Tron не е име на хентай филм, а на нещо много по-хубаво и интересно – на тричленна банда от Brooklyn, NY и San Francisco, California, позволяваща си истинско фиаско за ординарните представи за музика. Някои ушевадно просто устроени хора слагат върху Genghis Tron тесния етикет на cybergrind-а, но те са нещо много повече или поне отдавна не са само това.

Тримата американци вплитат в своята музика всевъзможни форми на електроника, грайндкор и метъл – намираме IDM, dub-step, ambient и общо взето всякакви synth изстъпления, също и hip hop пасажи, смесени с дуум метъл, грайндкор и един дявол знае още какво. За да ви отворя само малко прозорче, чуйте това

А с намерението тотално да ви провокирам, предлагам да опитате “Board Up The House Remixes (Volumes 1–5)”, който албум представя ремикси на парчета от “Board Up The House” (2008 г.).

Иначе момчетата имат четири издания (три EP-та и едно LP под крилото на Crucial Bliss Records) и един албум (въпросният оригинал на “Board Up The House”), издаден от Relapse, където, в крайна сметка, им е мястото.

Малко тревожно е, че в момента Genghis Tron са излезли в творческа почивка, защото неведнъж се е случвало творческите почивки на банди да се оказват безкрайни. Но все пак имаме тяхното обещание, че ще се върнат с нов запис, веднага щом просвирят заедно отново. Да се надяваме, че това ще стане скоро!

Iwrestledabearonce

Дойде време за нещо по-модерничко, което е силно вероятно вече да познавате. Реших обаче, че Iwrestledabearonce трябва да намерят място тук, защото съвсем не считам, че всичко ново е гадно; защото смятам, че още повече хора трябва да ги чуят; и най-вече защото тематично напълно попадат в тази статия.

Тези момчета (и момиче) имат действително специален подход към тяхната полу-грайнд, полу-деткор музика, защото освен че вплитат в нея всевъзможни synth-елементи, джаз и дори симфонични пасажи, използват и чудесните чисти и дет (всякакви) вокали на Krysta Cameron.

Iwrestledabearonce са много запомнящи се не само с необичайната си музика, но и с цялостната си визия и концептуална обосновка. Достатъчно е да пуснете един сърч в Google, за да се порадвате на смахнатия им артуърк и на откачените им послания, пръснати по тениски, обувки и какво ли още не. Мърчът им ми идва малко прекален, но съм готов да им простя само защото музиката им е наистина страхотна.

Вторият от двата им дългосвирещи албума и първи под крилото на сериозен лейбъл (Century Media) – “It’s All Happening”, със сигурност показва най-доброто, което Iwrestledabearonce са създавали в кратката си история. Затова и ви го предоставям тук:

Fukpig

Ах, добрият стар Dave Cunt – нищо хубаво не сме видели от този човек досега – Benediction, Anaal Nathrakh, Mistress… Работата е ясна. Fukpig е всъщност проект на членове на последните две банди под водачеството на Dave, разбира се – нужен е сериозно увреден мозък, за да ти се занимава с нещо подобно.

Във всички случаи Fukpig са поредният буламач в тази статия, този път смесващ грайндкор и блек метъл, като бандата сама се зове “nekropunk”. Към днешна дата зад гърба си имат две EP-та и две LP-та, като тук ви представям дългосвирещия албум „Spewings from a Selfish Nation“, който за мен е пълната еманация на грозната музика на Fukpig:

Koreisch

Оставаме в географските ширини на Албиона, но този път се заравяме дори по-дълбоко под земята, за да се сблъскаме с психопатите от Koreisch.

Едно-единствено издание (но пък дългосвирещо) имат тези англичани за краткото си съществуване, но в неговите 55 минути е събрана вероятно цялата мизантропия и нихилизъм, съществуващи на света. Представете си смесица от слъдж, хардкор, грайнд и нойз, комбинирани с блек атмосфера и каращи слушателя да се поти звуци – тази музика е наистина много, много тежка, но по-важното е, че е напълно автентична и не копира никого.

Трудно ми е да дам повече информация за тези хорица. Мога само да ви предложа единственият албум на Koreisch, чийто първи рилийз е от 1999 г., но тук пускам неговия римастър, правен от големия екстремоизпитател и музикант Scott Hull  (Agoraphobic Nosebleed, Pig Destroyer).

*  *  *

Засега толкова. Не друго, но най-добре пиша за дадена банда, докато я слушам, а честно казано, изслушаното в последните часове определено ми дойде множко накуп. Много е вероятно да драсна още по темата, защото наистина има много какво да се проучва на този музикален хоризонт.

Но сега предавам щафетата за проучване и слушане на изброените тук албуми на вас и разчитам на обратна връзка! Емоциите и мислите, които любимата ни музика предизвиква трябва да се споделят!

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Grind Cock-tales

  1. Pingback: Grind Cock-tales, pt. 2 | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s