Ghost Hunt

Понякога някои от най-яките неща в живота ни, се появяват напълно случайно и неочаквано, докато гледаме просто в друга посока и е адски трудно да ги забележим, а е напълно възможно и да ги подминем с лека ръка, без дори да им обърнем и капка внимание. Защо го пиша това? Защото така попаднах на бандата, която ще ви представя днес и ще ви разкажа една скучна история, но се надявам, че ще ми простите за последното.

Ghost hunt са банда, която не бях чувал доскоро и всъщност сигурно нямаше да чуя, ако живота ми не се завъртя така, че да отида до Будапеща на кратка почивка, да попадна в един мега готин хардкор-пънк-Ой! магазин (Teenage Riot се зове) и да се заговоря с продавача за музика. Гледах стоката в магазина и си купих няколко интересни плочи и дискове, говорихме си за хардкор и пънк, за България и българската сцена, за това какви яки шоута са имали Last Hope в Унгария и дори момчето пусна техен диск в магазина. Впоследствие се оказа, че той свирил в една доста яка местна банда (скоро ще я представя), а и го помолих да ми препоръча и още неща, които не бях чувал до момента, така освен няколко унгарски групи, той ми каза, че е убеден, че ще се влюбя в Ghost hunt. Хареса ми опаковката на диска – черен digipak, като надписите и орнаментите са със странен и доста интересно решен мат-ламинат, като цялостната концепция е адски красива и грабваща окото. Така и се реших да рискувам, купувайки групата почти на „сляпо” и в момента изобщо не съжалявам.

В интернет така и не успях да намеря някакво по-интересно инфо за бандата, освен че са от Ню Йорк и имат в редиците си бивши членове от Recon. Стилът им е интересен и енергичен, мелодичен хардкор с доста интересен вокал, който звучи доста изтерзано и пасва перфектно на мрачните, емоционални текстове, които засягат по-интровертни теми и в частност изследват в дълбочина човешките взаимоотношения, пропастта между нас и несъстоятелността на очакванията ни един за друг. Албума се състои от 8 парчета, като първото е озаглавено “Step one” и е по-скоро едно своеобразно интро, което да ни подготви малко или много за това, което ще последва. Следват шест адски силни песни, като всяка от тях има свой собствен и уникален заряд от емоции, които експлоадират в главата на слушателя, но моят личен фаворит си остава “Fading fast” :

So now my hands are bleeding, and my ears are blown. From listening to your screaming, and holding tight to nothing. I’m hoping maybe, after this, I’ll be invisible. So I can walk through, without being known. This is our last chance, to get away; I’m ready for it. To take on everything that’s in my way. Take on everything. Everyone’s listening, to the words we used to say. They’ve lost all meaning and put our lives to shame. Stars turn into streetlights and I can’t see anymore, I’m blind from frustration; show me something to believe in. I used to wear my heart on my sleeve, but with no one’s belief, I guess there’s no need.

Интересни текстове имат определено, които могат да бъдат чути и със сърце, а не само с уши.

Заповядайте и единственото им издание, което е озаглавено “Step one”, a втората крачка май ще си зависи от нас, дано имаме сили и желание да я направим:

ПП. И винаги когато ги слушам се сещам за Будапеща, за якото магазинче и за това как едни от най-интересните неща в живота ни, се случват или идват при нас,  когато просто говорим помежду си и .

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Ghost Hunt

  1. Pingback: Ghost Hunt | Bulgarian Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s