Back to basics…

Бях загубил. И ме беше страх, че е завинаги. Оказа се, че не е. Ни най-малко…

Спомням си точния момент, в който си дадох сметка, че вече не обичах музиката. Бях я превърнал във фон на ежедневието си, хващайки я за гърлото и плюейки на революцията в нея. И всичко това заради мрежата – точно тази, за която твърдя от години, че е най-хубавото нещо, случвало се на хардкора в последното десетилетие.

Теглим, преслушваме, слушаме, трием, забравяме. Прекрасно си давам сметка колко съм подценил, пропуснал и дори излъгал повечето от чудесните банди, които просто завъртах в пелйъра си, свалени от поредния любим blogspot за по седмица две и толкова. Вероятно и на вас ви се е случвало, а може би не. Зиповете с поредната порция от десетина групи валяха към айпода и изтичаха с ръждивата утайка на незаинтересоваността ми.

Дотогава смятах, че плочите са просто превземка на ибей пънковете, които имат нужда да се почувстват малко по-арт от вас. Е, ако това е така, то аз съм най-щастливият позьор на света, защото това, което ми върна грамофонът, е усещането за хардкор. Грижата за плочата, нуждата да я обръщаш, да триеш прахта от игличката, да разглеждаш големия артуърк, текстовете вътре, да намериш специално място за гигантските дванайсетинчовки….

Не е най-съдържателната статия на света. Просто исках всички да знаят колко обичам грамофона си 🙂 Ако усещате, че безличните архиви с милиони нови албуми в тях сякаш убиват възможността да изберете по внимателно, да отделите нужното време за да оцените изкуството, да намерите нещо, което да ви вдъхнови, дайте шанс на начина, по който поколенията, създали този стил са го правили – с чудесния аналогов звук. Току виж спасил и вас, както направи с мен 🙂

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

18 Responses to Back to basics…

  1. dave каза:

    Не ме въвличай в още едно скъпо хоби, моля те! 🙂
    То за аудио дисковете вече свърши мястото, сега пък и плочи…
    Аз понятието грамофон го свързвам със стария сандък „Мелодия“, на който въртях Битълс, Ролинг Стоунс и Шурците в едно много далечно минало, както и с по-новия 80-тарски вариант „Респром“, който преебаваше всички достойнства. на която и да е плоча, максимум за три пускания …

  2. Just someone каза:

    Трудно е да избираш какво да слушаш след като имащ 100гб музика на твърдия диск. Аз обаче в последно време почнах да се ограничавам във определени банди които слушам и така намирам нужното без да ми се налага да избирам измежду 1100 други банди. Иначе нямаше да е зле да има и един касетофон в нас та да си попреслушам старите неща (някои от които също съм слушал едва 1,2 или 3 пъти).

  3. Поздравявам xsupersoulx за поредния хубав пост в блога. Прекрасно е някой да пише в блог, в който се качват мп3ки за магията да слушаш любимите си хардкор групи на винил. Двата коментара естествено малко ме разочароваха, но не ме изненадват. Дейв е много готин пич, но затвърждава наблюдението ми, че много от „по-старите“ хора в хардкор и пънк средите са загубили почти всичкия си ентусиазъм и вместо да носят позитивно послание на по-малките, единствено показват колко скучен им е станал живота и не се различават от „нормалните“ чичаци, които се прибират уморени от работа, пият една ракия и пускат да гледат мач от шампионската лига. Никога не пропускат и да кажат нещо за едно време, колкото е било по-различно. Егати, когато преди няколко години си купих грамофона и започнах да си взимам хардкор/пънк винили, баща ми ми каза абсолютно същото нещо за грамофоните, Битълс, Ролинг Стоунс, сандъка „Мелодия“ и Респрома. Но, за разлика от баща ми, Дейв е доста наясно с хардкор сцената и може да се сети, че тук не става въпрос за някаква носталгия и винилите, които си купуваме сега не са само 80-арски неща, а такива на нови и свежарски групи, които излизат през 2011. На Запад групите не са спирали да издават винили, правят го и сега. Яко е да имаш Crass, Amebix, Minor Threat, Bad Brains или други 80-арски неща на винил, дори и да си хлапе на 15 години, яко е да имаш и винили на Tragedy, Have Heart, Ruiner или други групи от XXI век. Хардкорът винаги е бил свързван с плочи, зинове и подобни неща, продължава и сега, без никаква носталгия. Хубавото на интернет пък е изследователския дух, че можеш да чуеш страшно много неща без да плащаш стотици долари (които ги нямаш) за редки записи от ибей, че можеш да преслушваш отдавна „out of print“ неща, излезли преди да се родиш и т.н. Just Someone обаче май няма този изследователски дух и съзнателно сам се лишава от най-хубавото нещо, което му дава интернет, ограничавайки се в слушането само на няколко групи и пропускайки да чуе 1100 други банди, които може да са много по-силни. Общо взето исках да кажа, че няма да се трогна или надъхам да бъда като него, когато някой скучен чичак ми каже колко яко е било едно време, но сега просто гледа с носталгия за миналото и поради апатия и предразсъдъци няма да си купи плоча или зин, които аз съм издал през 2011, защото виждам смисъл в това и наистина ми харесва, а не защото искам да подражавам на онези, които са правели такива неща през 80-те. Нищо лично против Дейв или Just Someone, просто за мен хардкора все още е нещо вълнуващо, среща ме с невероятни хора, води ме на невероятни места, носи ми нещо много позитивно, надъхващо, идейно. За мен той е саундтрак към вълнуващ, интересен и изпълнен с емоции и любов живот. Не съм съгласен да се ограничава в прашасала музикална колекция и носталгия по лудите пънкарски дни преди 20 години, докато сега живееш монотонен и скучен живот. Не знам Скункса какво мисли, да вземем да дръпнем тези сърдити старчета като Дейв и да ги заведем например на Fluff Fest… за да спрат да живеят в миналото. 🙂

  4. Skunksa каза:

    Скункса мисли, че Fluff fest е уникално изживяване и би оставило трайна следа в съзнанието на всеки почитател на хардкор пънка и произтичащите стилове, независимо дали е млад или стар, ентусиазиран или леко обезверен. 🙂

    Всъщност не е редно и да съдим хората и как или защо слушат тази или онази музика. Все пак винила е нещо, което не е често срещано в България и всъщност едва отскоро се появиха по няколко LP-та на мейнстрийм изпълнители в няколко магазина, а допреди това да намериш винил се ограничаваше само до едно-две забутани магазинчета, които просто някой трябва да ти покаже. А по този начин хората нямат досег с него и не могат да видят колко е прекрасно, особено ако аудио CD-то е доста по-достъпно. Затова нека не съдим…

    Искам и аз да споделя моето виждане за винилите и защо всъщност започнах да си взимам такива. Първият ми винил е седеминчовият сплит на Outrage и Indignity, който си взех заедно с диска на From the depths и Nagaf от теб. Нямах къде да го слушам, а и все още бях фен на аудио дисковете, защото просто бяха по-достъпни и удобни за употреба – лесно се рипват в mp3 формат и се слагат на айпода. Впоследствие (преди около година) си взех няколко интересни заглавия на винил от Ugly & Proud Records и се появи желанието да ги слушам, затова и отидох и си купих един най-обикновен и евтин грамофон от Метро – такъв, който нямаше нужда да го връзвам към предусилватели и колони – неща за които нямах пари, а и място у дома. След като пуснах и слушах винил за пръв път вкъщи и усетих магията…

    Няма да се впускам в някакви анализи на качеството на звука и т.н., защото нямам необходимата техника и познания, за да направя и най-аматьорско сравнение, но това което ме спечели беше простичкото чувство и емоция, които пускането на плочата и поставянето на игличката създават. Според мен тази емоция е същата, както емоцията от един концерт е определяща дали той е бил готин или не – връзката между група и публика, а този път връзката е на върха на иглата, която внимателно поставяш върху плочата. Вниманието, което обръщаш е решаващо – групата вече не е просто наниз от символи в плейлистата на плеъра/компютъра, а се материализира като обект, който иска внимание от твоя страна, за да го чуеш. Затова и обичам седмаците, затова и се кефя на винилите – просто човек обръща повече внимание на музиката, обръща плочата сам и всъщност не се разсейва и музиката остава на предна позиция, а не се превръща просто в звуков фон.

    А какво да кажа за удоволствието, когато държиш в ръката си една хубаво направена обложка? Представете си любимите си обложки на дискове, но този път разширени до 12 инча – несравнимо.

    Та това са моите мисли – нямам много време за слушане на музика на грамофона, но когато имам – просто слушам музика и нищо друго, потапяйки се напълно в атмосферата и всичко. Просто за мен е несравнимо удоволствие да си пусна „Lost grounds“ на Defeater, да разгърна уникално направената вложка с текстовете…
    Всичко се свежда до емоцията от музиката и смятам, че винила и грамофона могат да я засилят, защото те правят част от нея…

  5. dave каза:

    Хехе, хубаво са ме подхранили :).
    Добре, признавам си, аз като сърдито старче, не вярвам в „тъпия“ грамофон, от който съм успял да се разкача (с поглед в бъдещето) някога.
    Да си призная, ужасяващо ми е да си представя, че с едно вракийчено движение с игличката съм си надраскал скъпоценната плоча Amebix, примерно.
    Да, предполагам, че има некви чудесни и скъпи машинки, но … това вече е друга (шампионска) лига, за която още не съм порастнал…

    Ще се опитам да вкарам един страничен нюанс:
    Замисляли ли сте се колко струва издаването на винил?
    7“, в най-евтиния си и некачествен вариант, може да излезе шест и повече пъти по-скъпо, отколкото издаването на пълносвирещо аудио си-ди, при еднакъв тираж.
    Нали се сещате кой поема тези разходи. В общия DIY случай никой друг, освен самите банди.
    Ми може да е много яко да издадеш винил, ама си е чисто самоизнасилване (с някакъв лайв-стайл уклон, който не искам да засягам, но винаги съм бягал от подобни – хардкорът и пънкът не са нито винил, нито зинове, а нещо много повече 😉 ).

    От другата страна – кой взима кинтите?
    От беглите ми проучвания има няколко големи виниладжийници, които държат пазара, както и няколко малки, които им правят дъмпинг, за сметка на качеството. Най-често хора нямащи нищо общо със сцената. Бегли са ми проучванията, все пак, сигурно има и изключения…

    Третата страна на въпроса е колко от вложените средства се връщат при бандата.
    Имам опит с аудио CD-та, които са много по-конвертируеми като стока, и мога да твърдя, че положението никак не е розово.

    Fluff Fest? Може!
    По скромното ми мнение, концертите и фестовете поддържат най-добре огъня, и са правилното място за покупка (и продажба) на дискове, винили и тн.
    🙂

  6. Just someone каза:

    straightfromtheinside първо ще ти кажа, че носталгия вече не изпитвам никаква и тотално съм избягал от това нещо. След това ще добавя, че все още слушам нови банди но не всеки ден да дърпам и слушам докато не ми писне да слушам такава музика просто малко съм ограничил до любими банди понеже и това ми стига – не защото нямам интерес да слушам нови и нови неща. Също така не мисля, че бих отказал да си купя плоча или диск на кок спарър например. Дори в нас имам доста дискове които съм купувал. Хардкора и не само си остава доста вълнуващо нещо и като попадна отвреме на време на нещо добро ило което просто ми допада го слушам със удоволствие пък ако ще да е скримо или подобно. Като за последно – смешно ми става да ме сравняваш със някакъв чичка. Нито съм пораснал, нито съм се вразумил нещо – същия келеш съм си както и преди.

  7. Skunksa каза:

    Лично аз смятам, че е доста грешно да съдим някой по това дали слуша на винил, на сиди или емпетри – не всеки има желание, възможност (дали финансова, дали чисто практична). Затова и споменах защо аз си харесвам винилите… Няма правилно или грешно, а и в случая съм изцяло в ролята на консуматор, защото не съм се занимавал да издавам и т.н. 🙂

    Все пак ми прави впечатление, че в другите страни винила е много по-тачен и предпочитан – на Флъф съотношението на винил/сидита беше около 90:10 и пак мисля, че занижавам процента на винилите. Дали това е просто модерно, дали не – не мога да отговоря.

  8. Just someone каза:

    И още нещо – вие сте меломани, колекционери и за вас това да имаш винил и подобни неща е от голямо значение. За мене не е толкова. Тази музика я нося в себе си и дали ще ми е на плоча, диск или мп3-ка не е от значение. Важното е, че я нося в себе си и съм част от нея.
    П.П. На фул фест не съм бил досега но редовно посещавам събития във бокса или другаде и също така – не влагам никакви емоции в миналото си от което следва, че не живея в него.

  9. Дейв, коментарът ми беше добронамерена провокация и се радвам, че се получава хубав разговор по темата. Обаче не съм съгласен с доста неща, които казваш. CD-тата не са по-конвертируеми като стока. В Западна Европа от години много малко хора купуват дискове, повечето предпочитат винила. В Щатите пък нещата са още по-крайни, там дисковете изобщо не се продават и всички купуват винил. Съотношението винили към дискове по дистротата на концертите и фестовете в чужбина наистина е много на малко в полза на винилите. В България от години дисковете се продават много трудно, вече много малко хора си купуват дискове. За сметка на това, все повече се увеличава броя на хората, които си купуват винили. Забелязвам как хора, които преди години са си купували дискове от мен, сега си взеха грамофони и търсят винили. Тенденцията е дори и в България винилите да изместят дисковете.

    Седем-инча изобщо не е най-некачествения формат, а е най-великия формат, който съществува. Има седмѝци с невероятен артуърк и жестоки парчета. Една група може за 1-2 месеца да запише 2-3 изкъртващи песни и да ги пусне на 7″ с убийствен артуърк, вместо да чакат 1-2 години, докато издадат пълен 40 минутен албум на CD или LP. Да не говорим колко по-скъпо е да запишеш 10-15 песни в студио за цял албум на CD/LP и колко да запишеш само 2-3 песни за 7″. В общия DIY случай разходите се поемат от малките лейбъли, които правят копродукции, понякога 15-20 лейбъла правят съвместно една плоча. Иначе няма голяма разлика, защото обикновено лейбълите се движат от хора, които или свирят в групи или са близки приятели с групите, които издават.

    При положение, че един 7″ винил обикновено струва 2-3 Евро, а едно CD струва 5-6 Евро, е очевидно, че седем-инча в никакъв случай не е по-скъп от издаването на диск (в чужбина). Тук нещата са по-сложни, защото в България няма пресинг плант за винили, така че ако искам да издам винил трябва да го дам за пресинг в Западна Европа, което оскъпява много нещата заради пощенските разходи по доставката до България. Повечето виниладжийници, където лейбълите, които аз познавам си правят нещата, са си малки и независими, а хората, които работят там, са много отдадени на това и ако не са част от хардкор/пънк сцената, то поне им пука за независимата музика.

    Технологията по мастеринга на винила и отпечатването на плочите е доста по-сложна от тази при дигиталните формати и с това се занимават наистина отдадени на своята работа хора. Докато дисковете могат да се дадат къде да е, при хора, които наистина нямат нищо общо със сцената или с независимата музика. Въпросът колко от вложените средства наистина се връщат от лейбъла и бандата е доста болен, ясно е, че трудно не може да се спечелят пари от DIY хардкор/пънк, въпросът е, че тази сцена е интернационална мрежа от приятели, които ако вложат колективни усилия, както групите, така и сътрудничещите си помежду си лейбъли, да направят така, че и да се набутат с кинтите да не се набутат с много, а ако спечелят, да си разделят всичко справедливо. Хубавото е, че всички се познават и ако някой прецака някого, това няма да остане скрито-покрито, а ще се разчуе от тук чак до Австралия. И после никой няма да иска да работи с даден лейбъл, ако има опетнена репутация, че е прецакал някоя група, друг лейбъл или хората, които си купуват неща от него.

  10. Jiтsata каза:

    всеки с предпочитанията си! аз лично предпочитам да си взимам от всичко.. още не съм минал на плочи. отказва ме тва, че се преебават бързо и че качествените грамофони са адски скъпи иначе съм съгласен, че чувството, което носят е най-доброто от всички възможни носители.. но лично аз като си пусна оригинално CD, което съм си купил не ми е за фон.. а си го слушам така, както Вили разправя, че слуша плоча.. с концентрация. предпочитам най-вече CDs и mp3s, но като видя яка плоча винаги се опитвам да си я взема (макар, че няма къде да я слушам). Също за мен много важно е изданията да са 100% оригинални.. не измислени от някви лейбъли без знанието на бандите и т.н. Аудио касетките също ме кефят и носят своето чувство.. пък и повечето банди, които слушам по концертите си продават само CD-та.

  11. dave каза:

    Наистина хубав разговор стана 🙂 .
    Само няколко забележки:
    Нямах предвид, че седем инчовия формат е нискокачествен. Говорих за седем инчово издание, изпълнено по най-некачествен начин.
    Преди известно време проучвах колко струва издаването на седем инчов сингъл. Най-евтиния вариант, без да говорим за бройки, при това без повечето (според мен задължителни) защити на повърхността, до които се добрах, беше 300 евро. Без куриерски :).
    Тия триста еврота ще стигнат и за записи в студио и за издаване на поносим тираж CD-та, както и за безпаметно едноседмично поливане на операцията.
    В български условия, естествено.

    Много добре съм запознат с кооперациите между малките лейбъли – и аз съм се включвал. Все по-трудно става обаче…
    Пазарът се променя, в благодарение на новите дигитални формати.
    Понеже си говорим за бъдещето, аз го виждам в все по-чистия вариант на DIY – групата си финансира издаването и си продава на концерти.
    Естествено, дистротата ще продължат да съществуват, но ще са по-скоро кооперации между групи, отколкото кооперации между лейбъли, каквато най-честата ситуация сега.
    Кво пък, струва ми се по-честно, не ли?

  12. dave каза:

    Ъъъъъ, така де, препоръчайте сносен грамофон 🙂

  13. Jiтsata каза:

    Да.. и аз се интересувам от сносен грамофон!
    Вече чух, че Watson за към 150лв били добри.. имали usb и cd-rom да просвирва аудио-дискове, мп3-дискове и двд-та, както и радио. Също така не са необходими за него колони и усилватели разбрах и за апартамент нивото на звука било добро…
    Ако някой знае откъде и на каква цена мога в момента да си намеря чисто нов такъв или подобен моля да каже.

  14. Skunksa каза:

    В някакви варненски магазини имаше такава оферта – цяла система, която има и turntable и беше в този ценови диапазон, но не помня името на марката. Не съм чувал и отзвуци за качество и т.н.

  15. oiee каза:

    мдамм плочата и за мен е изживяване до което така и не се докоснах … е освен смешките на Тошко Колев и някакви детски приказки … аз приятните чувства си ги докарвах от касетки
    А по концертите на запад, за които стана дума хмм вярно на някои прелива от винил … но пък по други е обратното никакви ги няма …

  16. dave каза:

    Абе тоз „ватсън“ не ми вдъхва довери нещо…
    Това =>http://www.electron.bg/product_info.php?products_id=20693 дали става? Не разбирам нищо от упоменатите характеристики :(.

    В края на краищата, винил, цд, касета (имам един голям кашон някъде – скрил съм го надеждно дори от себе си), няма нищо по-готино от дефлорацията на оригинален носител, нали :).

  17. Skunksa каза:

    Изглежда окей – стига да имаш рисийвър, а грамофона си има вграден предусилвател. Чел съм мнения, че е по-добре и предусилвателя да е отделно, ама според мен вече е крайно вманиачаване. Аз съм с най-обикновения Watson, защото нямам „система“, а и нямам място където да сложа такава и да метна по няколкостотин лева за компоненти. 🙂

  18. Pingback: Back to basics… | Bulgarian Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s