Ревю на концерта на G.B.H.

Драги читатели, с удоволствие ви представяме едно ревю за концерта, който се състоя във Варна и ни убеди, че нещата в България май наистина са тръгнали по добър път. За жалост последните дни бяха доста болни (буквално) и плановете ни за пътуване до Варна се осуетиха, то сега ще ви представя ревю на концерта, което е писано от нашият читател и приятел chaotic, на който благодарим за това, че си е направил труда да напише такъв интересен материал, който да ни накара да си изядем чорапите от яд и завист. 🙂

 

 

Пътеписи, закачки и автентична британска агресия

 

Как сработеният екип на четирима татуирани чичаци, общата възраст на които вече понадхвърля 2 века, може да докара до екстаз няколко дузини от превъзбудени тинейджъри? Не, мейтс, не става дума за геронтофилската секция на любимия ви порно сайт, така че, най-искрено ви моля, върнете ръце върху клавиатурите за да продължим спокойно нататък…

 

 

…моля ви де…

 

 

…чудесно, така е по-добре!

Е, ще се презастраховам срещу обвинения в консервативизъм и тесногръдие и ще кажа, че нямам нищо против тези, които в момента прескачат от SofiaRebelStation в споменатия вече любим сайт, за да си отговорят на въпроса от първото изречение така, както сметнат за най-правилно. Няколкото останали могат да проследят докрай тези редове, в които ще се постарая да дам отговор, изведен от контекста на дъждовната варненска 22-ра поред вечер на Януари.

 

Получаването на еднопосочна информация, идваща от различни източници, но касаеща един и същи обект, създава и укрепва усещането за достоверност. Когато обектът представлява някакъв значим дразнител и стимул за конкретен субект, последният обикновено не се задоволява само с усещане, а се старае да обогати собствената си емпирия с факти, убеждавайки се от първа ръка в достоверността им. Подобни процеси, макар и рядко облечени във философско-психологическа теория, са познати на всеки. По сходен начин се разпространи информацията и за първата визита на G.B.H у нас: роди се като един от многобройните слухове, които по навик подминаваме с лека насмешка, а след това придоби статута на новина, обявена от организаторите и от самата група, за да бъде накрая окончателно потвърдена от трайните белези, които снощното вихрено изпълнение остави у присъстващите.

 

Сега нека рязко върнем кадъра с близо 24 часа назад… мрак и студ сковават шосето. Спазвайки чинно физичните закони, а също и тези за движение по пътищата, превозното ни средство се отправя напред през пространството. Спазвайки неписаните правила на драскаческата романтика пък, мислите ми се отправят назад във времето. Назад към периода, в който Варна бе не само морска, но и пънкарска столица на България, както и назад по страниците на каталога в градския метъл шоп (може би на 80-и-някоя от общо стотина), предлагащ за поръчка нескопосано пиратско издание на ‘City Baby Attacked By Rats’. CD-r, брандиран с логото на производителя си и старателно надписан с перманентен маркер + пикселизирано изображение, изкарано от мастилено-струен принтер върху обикновен бял лист, минаващ за обложка – гледка, която несъмнено би втрещила всеки издател (а вероятно и голяма част от пиратите), но и гледка, чийто отпечатък в съзнанието успява да ме тласне по некраткия път към обекта на настоящия репорт.

 

Достатъчно поети и художници са посветили таланта и труда си на зимното море, за това предпочитам да си спестя усилията (а на вас – нервите) и да не ви говоря точно за него. А това, че нямам намерение да ви говоря за него, означава, че изобщо не е нужно да го споменавам и прави последното изречение напълно излишно… както и това… и всяко, следващо тази линия на размисъл. Та нека сега кадърът да избърза с няколко часа напред и да ни пренесе пред клуб Комикс, който за пръв път от близо 5 години приютява подобно събитие. Описанието на обстановката там едва ли ще добави нещо ново към това, което вече си представяте, но все пак могат да й се отделят няколко думи: весела тълпа, необоснована агресия към празните стъклени шишета, скандирания и количество на погълнатите субстанции, съизмеримо единствено с това на изповръщаните и изпикани по околните дървета и ъгли такива. Не закъсня и дежурното посещение на редовите блюстители, което нагнети известна тревожност, подсилена от печалната практика на прекратявани концерти и фестивали в точно този клуб. За щастие липсата на заядливоготовност от страна на boys (и 1 брой girl) in blue спомогна да не се стига до излишни проблеми и концертът започна по план.

 

Познати физиономии и сладки раздумки, кипящи от енергия момчета и момичета, периодично запяване на популярни рефрени и тук-таме по някое селско бейби, с което дори плъховете не биха посмели да се ебават… така до първите акорди на бирмингамския отряд. Те успяха да ме повлекат в масовия екстаз, който ме държа до самия край на сета, а може би и известно време след него. От Sick Boy, Gunned Down и I Am The Hunted, през Generals и Give Me Fire, та чак до White Riot на Clash… безкомпромисен и неподправен британски хардкор. Да, вероятно стилът на последния абзац ще ви се стори леко лаконичен, но истината е, че за самото изпълнение на G.B.H нямам какво толкова да кажа. Несериозно би било да давам оценка на група, съществуваща отпреди да се родя, незагубила духа си през годините и изчерпала всички възможни суперлативи по свой адрес… затова ще кажа само, че шоуто беше пълно и се надявам да видя групата отново на родна територия. И по възможност това да е преди вековете да са станали 3!

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Ревю на концерта на G.B.H.

  1. Jiтsata каза:

    Най-великия български концерт за мен! евала за ревюто.. супер е! Евала и на организаторите, че ги докараха и направиха всичко това възможно! И афтър-партито с изключение на кофтито пропускане в рекламата на входа от 4лв. беше супер яко (хората са свикнали афтър-партитата да са без вход, което е нормалното за едно официално афтър-парти!!!). А китариста и барабаниста на G.B.H., заедно с още свои английски съпътници останаха на него до самия му край (когато повечето присъстващи си бяха отишли вече) и си лафиха с всеки, който прояви желание да им каже нещо. Страшни пичове и кво да кажа.. най-яката пънк група, която съществува в момента за мен. А това беше 5-ия им концерт, който гледам и мога да заявя, че определено беше от най-добрите, та българската публика може да е супер доволна! супер дълъг и пълен сет.. като изсвириха всички парчета без само 1 от тези които им подхвърлях накрая.. За жалост българските изцепки ги има само в България и не са никак приятни.. като се почне от слабата посещаемост на събитието, (имаше към 260 човека може би, което може да не ви се струва малко, но като знам кои и какви хора го пропуснаха този концерт и то заради всевъзможни коя от коя по глупави причини, просто съм възмутен отвсякъде сериозно!), споменатото трошене на стъкла пред клуба и изобщо отношението на публиката пред клуба.. което като по чудо заради връзки на организаторите ЕДИНСТВЕНО не доведе до прекратяване на концерта. Отделно че ги имаше глупавите индивиди, които нямат никво намерение да влезнат на концерта, а само стоят отпред за да пият и да се правят на интересни.. нещастници! Като изключим освен това глупавата несъобразителност на шуменци (знаеше се, че нацита ще дебнат да правят проблеми след концерта), която доведе до кофти последици за тях всичко мина някак като по чудо супер яко! Много познати физиономии.. пънкари от София, Пловдив, Шумен, Добрич, Бургас, Русе.. създадоха супер обстановка вътре. Звука беше също малък минус според мен.. не беше и грам на нивото, на което съм чувал G.B.H. по чужбина.. но Комикс си е дискотека.. да не забравяме. Вълнението от този концерт ще ме държи още супер много време! Новите приятели, чудесния спомен, който никога не може и няма да избледнее.. Живот и здраве очакваме двудневен пънк фестивал във Варна може би още тази година и се надяваме всички да се учат от грешките си и нещата да вървят все по-нагоре и на добре! Мога да изкарам по-дълъг коментар от самото ревю, затва просто ще си затрая вече хаха Живи и здрави! Живота е пред нас!!!

  2. Цацо каза:

    Що па никои не беше обявил за този концерт?

    Аз сега разбирам. Интересно.
    И що само в Варна?

    Фашизоидите немаше ли ги ?
    БНС -та и тем подобни дебили?

  3. Pingback: Последни щрихи за 2011г. | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s