За новото начало или „Отворено писмо до сцената…”

Понякога си мисля, че има нещо наистина сбъркано в начина и причините, поради които празнуваме. Една година си отива и гърмим фойерверките, за новото начало. Всяка година за новото начало?! Please, dude! Всеки първи януари се надяваме на нов късмет, нови възможности и нов живот? Честно казано си мисля, че шейсет нови начала за един живот са наистина много… Пък и едва ли този, който не може да оползотвори първите три-четири, заслужава повече…

Вероятно сме свикнали да хвърляме повече усилия в желанието си да търсим възможности, отколкото в това да ги оползотворяваме. Не бих казал, че вярвам в някаква велика сила, която нулира брояча спрямо календара и вади от вътрешния джоб кесия с възможности – за всеки по една. Ще ми се да мисля, че сами създаваме животите си. Щом сами можем да ги унищожаваме, при това с лекота, вероятно можем да постигнем и обратното. Разбрах го, когато реших, че вече е крайно време да отслабна. Когато реших, че книгата, за която постоянно говоря, няма да се напише сама. Че песните, които искам да изпея, трябва да бъдат изсвирени. Че животът ми е собствените ми ръце. За добро и лошо. Най-често второто…

Държим сцената си в собствените си 300-400 чифта ръце. По-буквално няма накъде. „Поддържай локалната си сцена! Ходи на всички концерти!”. What the fuck?! В личния ми тълковен речник срещу „хардкор” пише само една дума. С дебело и червено – „страст”. И ако тази сцена не може да те развълнува достатъчно, за да отидеш на концерт, значи наистина не заслужава да съществува. Казвал съм го и преди – това, че хората спряха да ходят на всички концерти и започнаха да избират само тези, които разпалват огън в тях, е най-хубавото, което можеше да ни се случи. Благодаря на…хммм Господ, Големият Стрейт Едж, Великата мечка или който и да е там горе, за всеки концерт на Резервен план, на който е имало само трийсетина души, но всичките дошли да споделят музиката, идеите и страстта, които влагаме в това, което правим. Смятам, че така разсъждава всеки, който някога се е занимавал с изкуство. И искрено благодаря, че все още съществуват местни банди, които и на 27 ме карат да се вълнувам на път за клуба, сърцето ми да бие по–бързо, когато видя музикантите да приготвят инструментите си и буквално ме обсебват за трийсетина минути, в които се чувствам истински щастлив.

Нашата сцена е нашите 300-400 чифта ръце. Буквално. И моят чифт, с прилежащата към него глава, си пожелава няколко неща. Неща, за които новото начало отново ще ни даде шанс и който вероятно ще пропилеем пак. А може би не?!

Пожелавам си… всъщност първото вече се сбъдна. Пожелавам си единственият хартиен български фензин (Tigersuit) да продължи да съществува, защото това показва, че мислим и, че сцената ни не е изградена само върху тежки рифове и татуирани крещящи чичковци. Пожелавам си да чувам по-малко текстове за забити ножове в гърба, предатели, които трябва да си получат заслуженото и сечива, които предстои да разчленят нечий обект на не-желанията. Пожелавам най-после някога да започнем да правим това, за което говорим – искаме да променим света, а не можем да започнем със самите себе си. Пожелавам здраве и късмет на Re-act, HC SPIRIT, Ugly&Proud и For the kids за това, че превръщат някои мечтите ни в реалност – или поне моите. Пожелавам си да спра да виждам намръщени лица под сцената – ако не се кефите, стойте си вкъщи, ние и без това не ви искаме. Пожелавам си тази сцена да продължи да ни вълнува толкова, че да няма нужда някой да ни моли да ходим на концерти с гръмки проповеди за хардкор етиката.

Пожелавам си отново да получим шанс. И този път да го сграбчим, а не да го отпразнуваме.

Успешна 2011!

хМишусх
Резервен план

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to За новото начало или „Отворено писмо до сцената…”

  1. Skunksa каза:

    По-добре не можеше да бъде казано/написано.

    Аз ще използвам възможността, която ми предоставя това обръщение, за да го припозная и като мое мнение и виждане.

    Бих искал да пожелая на всички да имат една успешна година. Да започнат и направят нещата, които винаги са искали и мечтали. Да правят това, което смятат за редно и им носи удоволствие, независимо кой какво им казва или ги съветва. И най-важното – докато сме улисани в нови начинания, нека не зарязваме тези, които вече сме започнали.

  2. sharp 69 каза:

    4estita Nova Godina na vsi4ki pi6e6ti i 4etq6ti tozi zine!Zdrave , kasmet , uspeh i 6tastie i da prodaljavame napred!Mi6o , scenata e mnogo pove4e ot „400 4ifta ruce“ mom4eto mi , tqe jiva i 6te ostane jiva mnogo sled teb i men !

  3. xJohnnyBlackx каза:

    Къде ги видя многото повече от 400 чифта ръце не ми е ясно 🙂

  4. xJohnnyBlackx каза:

    Благодаря за изчерпателността 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s