В последните минути на предпоследния за 2010г. ден настроението ми рязко се променя… Макар и равносметката за изминалата година да е повече от положителна, то за пореден път еретично се промъкват в съзнанието ми отрицателни мисли и ме карат да се ядосвам. И ако това няма почти нищо общо с темата ни тук, то връзката между това как се чувствам на моменти и музиката, която слушам винаги е почти 100%-ова. Този факт обуславя и решението ми най-накрая да ви представя един своеобразен гигант…

Невероятно, но факт… /дълбока ирония/, но последният /най-вероятно/ пост за 2010г. ще бъде мое достояние … и отново ще си говорим за японска група. Какво по-хубаво от това да приключиш годината с няколко комплимента по адрес на група като GAUZE.

Кои са те ? Може да се каже, че Gauze са кръстниците на японската хардкор сцена, но са оказали и незаменимо влияние върху развитието на световната такава. Това предполагам, че стига..

… шегувам се, разбира се. Тук сме свикнали да бъдем докрай критични, за това ще бъда докрай радикален в схващането си, че Gauze е именно must-hear банда, подобно на своите колеги и съграждани Confuse, G.I.S.M., GAS, Outo и др.

По същество – Gauze се създават в края на 1981г., а интернет източниците цитират широкоразпространеното мнение, че японците са една от най-добрите хардкор групи изобщо.

Без капка лично съмнение в казаното по-горе смятам да представя един от няколкото албуми, тяхно дело, а именно записаният през 1986г. – „equalizing distort„

Музиката на Gauze е точно толкова първична, колкото първични бихме определили най-простите човешки чувства – любов, омраза, страх… Мислите, че преувеличавам ?!? Сигурно сте прави, но дайте възможност /ако вече не сте го направили/ на екзплозията от енергия, която тази група създава.

Простички, олд-скуул хардкор-пънк, с етикет „Япония“, рифове, които влизат под кожата още след второто слушане.

Няма да бръщолевя повече глупости, за да не стана съвсем за смях, така че пристъпвам към същината :

GAUZE – Equalizing Distort /1986/