Мет(ъл)аморфози и харкор атитюд. Или „Къде съм аз, къде сте вие” отношението…

Средата на ноември е и е ужасно студено. Подведен съм от ненормалните жеги у нас и в центъра на Лондон съм като африканец – увит в суитчъри и зъзнещ сред купчина разголени местни. Имам чувството, че ако могат, ще тръгнат по бански – просто им е неудобно, че нямат море наоколо. Опашката пред залата е толкова дълга, че съм на крачка да използвам заучени мош хватки, за да мина двайсетина-трийсет човека по-напред. В карйна сметка решавам, че репрезентвам България и ще се държа колкото се може по-европейски, което ми се отдава усилено, защото в Европа се срещат както аристократи с изискани обноски, така и всякакви видове пълни келеши. Справям се някъде посредата.

След по-малко от час съм вече в залата – разбира се, точно под сцената, след сериозен сблъсък с купчина англичани, решили, че им се полага по право, щом са удома. Да, да, ама не! (YES!YES! BUT NO!). Deftones излизат на сцената, а аз се опитвам да си припомня два-три стила от ранните филми на Джеки Чан, защото вече имам пет-шест души на главата си, десетима, които се опитват да минат пред мен и един, който усилено пробва да издърпа телефона от джоба ми. Явно си мислиха, че в България концертите на столче с чаша чай и бисквиДи ги гледаме. Успявам да се преборя. Стилът – премерена комбинация от дракон и мисирка. Цената – леко изкълчен крак и унищожен чифт кецове – нищо в сравнение с това, което ще си спомням цял живот.

Оглеждайки тълпата, виждам, че противно на всичко, което съм си мислил, не само аз съм от „нашите”. На първа бойна линия се мяркат блузки на Misfits, дори Madball. Странно е, защото помня годините, в които не си достатъчно тру, ако си хардкор и обръщаш внимание на нео-метъл вълната. Истината е, че сериозна част от хората в нашата сцена (и то предимно от музикантите) са xизрастнали с банди като Deftones, ранните Korn, първият Limp bizkit, Snot…

Не сте ли чували мнението, че “Vulgar display of power” на Pantera е първият нео-метъл албум? Странно, защото като бях малък, „сериозните метъли” около мен не го харесваха, защото бил „много хардкор”! Всичко е толкова навързано, че е нелепо да не го виждаме. В първото си демо, Deftones имат само един кавър и той не е нито на Сабат, нито на Рейдж или Нирвана, а на Суисайдъл тенденсис. От своя страна из нета лесно можете да откриете снимки на Дарил от Snapcase, или момчетата от Poison the well и Downset с блузки на Deftones. Междувременно Чино (Deftones) е поканен да записше парче със стрейт едж легендите Strife – „Will to die”.

В интервю от 1996-та Карл от Earth crisis обяснява, че в момента слуша доста нови банди, сред които и Korn (все още в некомерсиалния им период – “Korn” и “Life Is peachy”). По-късно, в “Breed the killers” на Earth crisis, вокален фийчъринг има не друг, а Роб Флин от Machine head. Сега става още по-навързано 🙂 Machine head пък са обявени за „хардкор – метъл” от тежките списания за албума си “The more things change…”, който в момента се смята за един от най-значимите нео-метъл албуми на всички времена. Всъщност любимият кавър на Роб е на Cro-mags – “Hard times”. Изпяват го заедно с Biohazard на фестивала Dynamo 92, където почти няма човек без грива в публиката.

Истината е, че „модерният хардкор”, този, който в момента се върти дори по MTV (не коментираме доколко това е добро или лошо за сцената), е дете на гнева и бързината на олдскула, ниските китари, насечките и спонтанната агресия/истерия на нео-метъла и доза Death. Чудесни банди като Poison the well, Snapcase, Stick to your guns, дори Refused нямаше никога да са същите без нео метъл вълната. И обратното. И честно казано, като отношение на сцената, към публиката и дори начин на обличане, Deftones бяха по-хардкор от доста съвременни банди, които все още обичат да боравят с думички като “unity” и “brotherhood”…

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

11 Responses to Мет(ъл)аморфози и харкор атитюд. Или „Къде съм аз, къде сте вие” отношението…

  1. PE каза:

    Чудесна статия!

    Групи като Deftones, Machine Head, Korn (първите им албуми, както е посочено) и т.н. несъмнено имат своето важно място в музикалния „свят“. Имаше времена, когато „нео-метъл“ значаше просто „нов-метъл“ (явно поради липса на по-добро определение) и не беше станал етикет, който се лепва на всяка боза в музикално или модно отношение. Разбира се, всяка суб-култура се поглъща рано или късно от масовата такава, превръщайки се в КЛИШЕ. Hardcore-ът не прави изключение…. за съжаление.

    Не е толкова важно дали харесваме „нео-метъла“, „грънджа“, „траша“ или „рапа“. По-важното в случая е, че авторът съвсем адекватно е посочил, че нищо в музиката не съществува във вакуум: „Всичко е толкова навързано, че е нелепо да не го виждаме.“

    Поздрави!

  2. За Earth Crisis е очевидно, че в един период са много повлияни от нео-метъла.

  3. Oi! that's yer lot каза:

    Пантера на времето и аз ги определях като хардкор както и банди като Deftones, Machine Head, Korn…и до ден днешен имам един приятел който твърди, че оригиналния хардкор го правят D.R.I. (ха-ха!).
    Поздрав за всички:
    http://www.youtube.com/watch_popup?v=KlbnIcD1jSA&vq=medium

  4. oiee каза:

    мче за ранните D.R.I. си точно така 100% неподправен харкор

  5. Oi! that's yer lot каза:

    Зависи как възприемаш хардкора. Аз бих определил първите D.R.I. като пънк, хардкор и траш, но не и чист хардкор. Разбира се това си е мое мнение и не значи, че и ти не си прав.

  6. „Аз бих определил първите D.R.I. като пънк, хардкор и траш, но не и чист хардкор.“ – ахах, WTF? Какво значи чист хардкор? И според теб каква е разликата между хардкора и пънка?

  7. Oi! that's yer lot каза:

    Това както писах по-горе е въпрос на разбиране как би го възприел или определил – оригинален, чист, неподправен, истински и тн.
    Няма да тръгна да ти давам обяснения каква е разликата. Не обичам да се завирам толкова навътре във нещата. Разликата е във това, че хардкора си е хардкор и пънка си е пънк. Ако имаш желание разясни по-подробно и ще те призная за експерт.

  8. oiee каза:

    ‘неподправен харкор’ … ‘чист’ … те са си направо ‘мръснишки’ … таз публика в CBGB нещо много се е одървила http://www.youtube.com/watch?v=96n76HQbR-E

  9. Според мен пък няма разлика и затова питам. „Разликата е във това, че хардкора си е хардкор и пънка си е пънк.“ – тук не съм съгласен, за мен хардкора си е пънк (даже метълкор групите като Integrity също са пънк). Всяка група, която прави хардкор/пънк със сърце и има искрени, силни послания, е „чист“, „неподправен“, „истински“ хардкор или пънк, няма значение от определението.

    Етикети като пънк-рок, метълкор, траш, грайндкор, емо, пост-пънк и пр. служат за удобство, да можем да класифицираме групите според това от кое „течение“ на хардкор/пънк субкултурата са повлияни, но всички „истински“ групи, свирещи тези „стилове“, са си чист хардкор/чист пънк, зависи коя дума повече ти харесва…

  10. Oi! that's yer lot каза:

    Под „чист хардкор“ разбирам хардкора със пънк, без всякакъв вид метъл, алтернатив, емо и тн. Втория го възприемам като нов хардкор. Повече по тая тема не ми се говори – може до утре да си пишем и всеки ще е прав 🙂

  11. discoXdancer каза:

    отдавна се каня да си ги сваля…да взема да го направя освен 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s