Пак се завръщаме в Япония, където ще открием поредната сурова банда

Един приятел наскоро каза “ Не може всички банди да са „яки“, „супер-силни“, „класически“ и пр. “ и е прав. Днес ще ви представя една японска /сефте/ група, която определено не е яка. Не и в онзи смисъл, в който казваме, че една група е нещо по-различно.

GAS всъщност са една доста стандартна, сурова японска хардкор-пънк шайка, която е сред пионерите на стила на източния остров.

Събират се в началото на 80-те години, записват 7-инчова плоча през 1983-та и докато направят още някой-друг запис /например участието им в японска компилация, кръстена „THE PUNX„, заедно с G.I.S.M. / взимат, че се разпадат през 1986г. Абсолютно стандартна история… Разбира се години по-късно GAS се събират, за да правят концерти в Япония и наоколо, но нищо по-сериозно.

Някой, може би, ще се запита дали това не е лоша реклама на групата, която ви представям. Моят отговор е НЕ! Защо ?

В днешни дни музиката на всички нейни равнища е достигнала оптималното си развитие, а всяка една следваща крачка е по-опасна дори от революционните музикални постройки на групи, които наричаме новаторски от изминалите години. Всяка една крачка напред превръща групите, стиловете и жанровете в безсмислена постановка, организирана около съвкупност от правилно изсвирени тонове. С всичко това искам да кажа, / и разбира се не искам никой да ми се сърди за моето мнение / че пост-модерният път на развитие /включително и на хардкор групите/ е превърнал тези банди в едни огромни, изпълнени с претенции, чудовища, които считат себе си за уникално-неповторими, ултра-модерни и новаторски. В такъв момент / аз /, връщайки се назад, попадайки на не претенциозната, не-искаща нищо от никого група GAS осъзнаваш простичката философия на цялото занимание.

GAS не са уникални, но са достатъчно мощни и сурови, за да припомнят как е изглеждал ранният японски хардкор.

И така.. целта на занятието – GAS – No more Hiroshima 7“