“Магистратура в youth crew колежа. Историята на една тайна супергрупа”

На кого викаш "чичка", бе?!Когато преди малко повече от четвърт век малолетният Джон Порсели е изправен пред избора на живота си, въпреки крайното недоволство от страна на родителите му, той дори за миг не се поколебава и харчи до стотинка парите от банковата си сметка за прекрасен Gibson Les Paul и китарна глава Marshall. Сумата била предвидена за образованието му в колеж, но той предпочита ют крю хардкор колежа, създавайки легендарните Youth of today с тогава хилавия си съученик Рей Капо, понастоящем еднa от живите легенди на хардкора.

Двайсет години по-късно Порсели или Порсел, както го наричат всичките му приятели, е вероятно най-уважаваният китарист на своето хардкор поколение. До една бандите му се превръщат в еталон и категория сами по себе си – Youth of today, Judge, Better than a thousand, Shelter…  В Project X той дори запява, ставайки автор на някои от най-обичаните, но и най-противоречиви стрейт едж текстове на миналия век.

След  драматичната раздяла с най-добрия приятел от детството си и стрейт едж икона Рей Капо, в началото  на 2000-та Порсел вече е тотално аут от сцената и е насочил цялото си внимание върху своето семейство. За по-голямата част от хардкор хлапетата това е краят на историята. Което не може да бъде по-далеч от истината, защото  Джон може и да се е посветил на съпругата и детето си, отказвайки турнета и риюниъни, но през вечер е в студиото на Кен Олдън (Better than a thousand, Youth of today, Damnation A.D.).  Положението там граничи с вечеринка на пенсионерския клуб с “ХХХ” татуировки, защото освен двамата динозаври, около пултовете се подвизава и Тим Макмеън – вокалистът на легендарните Mouthpiece, който също е прекратил кариерата си по семейни причини. Резултатът е слабо познат и то не само в България, което е наистина жалко, защото сплитът на Never surrender и Face the enemy е феноменален.

В първата банда Порсел се изявява като вокалист, събрал около себе си младоци, тотално непознати на сцената. Буквално момчетата от квартала. Група с много енергия и заряд. Доста нюскул влияния, а Джон буквално си изплюва червата от врещене. Текстове за гордост и готовността да продължиш напред на всяка цена в традицията на добрите стари Youth of today. Порсел реализира проекта чрез стрейт едж лейбъла, който наскоро е създал- Fight fire with fire records, но за съжаление след няколко концерта на бандата и двете начинания умират. Причината е световно неизвестна, но оттогава китаристът е напълно откъснат от сцената и се завърна чак съвсем наскоро за риюниънът на Youth of today.

Face the enemy. Нямам думи да опиша. За мен най-добрата олскул банда, която съм чувал в последните десет години, за други поредната ют крю издънка. Тим Макмеън е известен с откритите си трейт едж послания, така че текстове за вегетарианството и наркотиците не липсват, но написани и изпети по наистина интелигентен начин. Бързи и много мелодични олдскул китари (Кен Олдън, Греъм Ленд и Порсел, въпреки че последният не присъства в никоя обложка) в традициите на Better than a thousand, неповторимият глас, познат ни от Mouthpiece и четири песни, които можете да въртите по десет пъти на ден, без да ви омръзнат.  За разлика от Never surrender, Face the enemy имат щастието да просъществуват малко по-дълго, достатъчно, за да издадат едноименен дългосвирещ албум, който все още може да се намери из виртуалните тракери (или да цъкнете на обложката вдясно), а и в каталога на Revelation (къде другаде?!) .  Не губете време, а го проверете, за да изпаднете в пълно недоумение как толкова страхотна банда остава скрита, въпреки сърцатостта и звездните си членове. Вероятно причината отново се крие в желанието на динозаврите да се посветят на семейства си. Или може би се чувстват вече стари, след като още на невръсна възраст вече са постигнали всичко в тази сцена?

В случая догадките са наистина без значение.  Отделете трийсет минути от времето си, чуйте този сплит и се убедете в правилността на “Young till I die”, наслаждавайки се на чудесния позитивен олдскул, който лъха от него, във времена, когато бандите се надпреварват да се заплашват с изваждане на очи, прегризване на гръкляни, смърт или в най-добрия случай частично осакатяване… А дотогава се ослушвайте по улиците, защото наистина не си представям телефонът ми някога да започне да звъни с нещо различно от Face the enemy.

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to “Магистратура в youth crew колежа. Историята на една тайна супергрупа”

  1. Skunksa каза:

    Перфектен пост. Добре дошъл в екипа 🙂

  2. JollyStomper каза:

    Супер статийка. Добре дошъл в екипа и от мен 🙂

  3. doomybg каза:

    Страхотна статия. Добре дошъл. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s