Play Fast Or Don’t

След многото ми приключения това лято, най-сетне дойде ред и за седмото издание на фестивала Play Fast Or Don’t, който очаквах с голямо нетърпение. Play Fast е двудневен кръст/грайнд DIY фестивал, който се провежда всяка година в един от хангарите на частното летище в чешкия град Храдец Кралове. След дните прекарани в Прага, реших да прекарам деня преди Play Fast Or Don’t в Оломоуц, където да се видя с няколко байк-пънк приятели, с които заедно да отидем на феста. Времето в четвъртък беше страхотно (след дъждовната и ветровита сряда) и моите приятели ми дадоха един от своите байкове. Напълнихме раниците със сейтан и решихме да направим байк обиколка из града и неговите два големи парка, след което да караме извън града до едно езеро, където да си направим пикник със сейтан на барбекю и многото плодове, останали от дъмпстър-дайвинга предната вечер, когато пристигнах. Всичко беше перфектно и преди да отидем до езерото решихме да отидем да извикаме да дойде с нас и един приятел, който живее в скуот. Скуота се намира в земеделска зона извън града, мисля, че мястото е представлявало ТКЗС. В момента там живеят около 10 човека, като няколко от тях са в каравани в двора на скуота. Когато отидохме обаче се оказа, че не сме единствените посетители. И имахме малко проблеми с полицията, тъй като без причина бяхме претърсени и проверени от няколко ченгета, които огледаха целия скуот, а аз бях подложен на старателен разпит и ми бяха взети личните данни. На мястото има bike repair workshop, където скуотърите поправят велосипедни части, намерени изхвърлени в контейнерите за боклук и от тях сглобяват нови байкове или рециклират частите. Ченгетата обаче ни караха да докажем, че тези вело-части и байкове са наистина от контейнерите, а не са крадени. След дълго време разправии всичко беше наред. В петък сутринта валеше като из ведро. Цяла сутрин не спря да вали и се отказах да пътувам за Play Fast на стоп сутринта. Вместо това с Х. си направихме вкусна закуска, билков чай и слушахме плочите на Godspeed You! Black Emperor, докато ровихме в интернет и сваляхме от апаратите снимките от Fluff Fest. Към 11 спря да вали и по пладне отидохме на обяд в китайски ресторант, заедно с няколко местни пънкове. След като се нахранихме с Х. отидохме и се качихме на покрива на 16-етажна сграда в центъра на града, откъдето се виждаше целия град. Постояхме известно време там, след което беше време да си приготвя багажа и да тръгна за феста, за съжаление трябваше да пътувам сам, защото другите решиха да дойдат само за втория ден на феста. Отново започна да вали и реших да пътувам с автобус, който всъщност беше доста евтин и се възползвах от студентско намаление.

Автобусът дойде с половин час закъснение, но след 3 часа и половина път пристигнах на гарата в Храдец Кралове (в превод: Замъкът на Кралицата), град в северната част на Чехия с население около 100 хиляди човека. Там беше пълно с хора за феста и хванахме автобуса до летището, където се провежда Play Fast заедно с румънското кръст/хардкор крю от Клуж и още много хора от различни страни. Когато пристигнах на мястото на фестивала вече бяха минали първите две групи – Roxor от Словакия и Fredag Den 13:a (Дания?). Веднага намерих един приятел от София, който беше дошъл за фестивала и си писахме смси преди това как да се намерим. Освен това там беше и едно момиче от Австрия, с която деляхме спален чувал на пода на апартамент в Прага предните няколко дни. Тя беше дошла на фестивала заедно с приятелите от Hello Bastards, които свириха втория ден на феста.

Първата група, която хванах на феста бяха италианските легенди Repulsione. Те забиха много здрав сет и направиха кавър на „Conform“ на Siege.

След италианците отидох да си разпъна палатката и да се преоблека в пънк-униформата, преди да отида да гледам следващите групи. Следващата група бяха пънк-терористите Meinhof, които свириха доста свирепо и с много дисторшън.

След тях беше ред за d-beat машините Slaktattack, които свирят чист шведски мангел-пънк, повлиян от Shitlickers и Anti-Cimex. Много стабилно представяне, а по време на техния сет в мош-пита имаше много забавление, благодарение на една открадната от супермаркетите TESCO пазарска количка, в която беше се настанил един младеж, а останалите го тикаха из мош-пита. Имаше също и стейдж-дайвинг с количката и всякакви простотии, които могат да се измислят. В пита имаше и един великан, който беше висок поне 2+ метра и беше наистина огромен, освен това имаше фланелка „Brutal Death Is What You Deserve“ и кубинки с железни бомбета!!! При всеки опит да влезе в моша хвърчаха тела на по няколко метра, а той се опитваше да бута хората колкото се може по-слабо. Иначе естествено всички гледаха да не са близо до него. Следващата група след Slaktattack бяха местните кръстаци Festa Desperato от Бърно, които забиха също много силно и вдигнаха градуса на настроението на тълпата, която вече беше вдигнала доста градуса не само от музиката, а и от силно-алкохолните коктейли, които се подаваха от ръка на ръка. В мош-пита започна да смърди на спирт и алкохолизирани кръстита. Следващата група, която излезе на „сцената“ бяха британските чичаци War All The Time, които включват членове на легенадрните Health Hazard, но свирят бърз скандитраш/raw punk. Целият им сет беше много добър, въпреки възрастта на членовете на групата, чичаците все още се раздават, а вокалистът им правеше доста комични физиономии докато пееше. След тях избухнаха трашарите Ramming Speed, които направиха страхотно шоу на Fluff, а сега отново изкъртиха тотално. Бърз трашкор с много настроение, задължително трябва да ги чуете, ако харесвате групи като Municipal Waste. На Ramming Speed настана пълен хаос в пита, непрестанни стейджове, съркъл питове и много разлята бира. Тяхното изпълнение свърши точно в 22:30 часа и тогава хангара се напълни до краен предел за следващата група, която беше и една от групите, които най-много исках да видя на феста. И така, точно в 22:45 на сцената излязоха шведите Warcollapse, които веднага започнаха да бомбардират със своя мощен звук, редувайки бързи и бавни песни от цялото си почти 20-годишно творчество. Warcollapse редуваха бързи и бавни песни, като на бързите наставаше зверско меле, а на по-бавните се сипеха стейдж-дайвинги. Много мощен сет, а накрая естествено всички искаха още една песен на бис. След нея още една и още една, като малко преди полунощ групата завърши мощно с емблематичното си парче „Crust As Fuck Existence“.  След Warcollapse настроението беше на 6+, а доста хора вече бяха започнали да повръщат голямо количество от веганската храна, която бяха изяли по-рано и навсякъде се търкаляха припаднали пънкари.

Точно в полунощ обаче на сцената излязоха японците Encroached, които показаха защо японските групи са толкова обичани. Encroached отнесоха главите на всички, невероятно изпълнение с много дисторшън, типичен за японските групи. Вокалистът Шинго беше толкова смешен и забавен тип преди това, но когато излезе на сцената с микрофон в ръка е истинско камикадзе. На няколко пъти скача в мошпита, където се буташе в хората като истински японски Рейбийз 🙂 Феноменално шоу на Encroached, но който не е гледал японска банда на живо не може да разбере за какво става въпрос.

След японците дойде ред и на още една феноменална група, Love Potion от Дания, които свирят олд скул хардкор, повлиян от Black Flag и Dead Kennedys. Вокалистът дълго време беше с два микрофона, като освен този, с който пееше имаше и още един между бузите на задника си.

В 1:20 след полунощ дойде време и за гръцките грайндкор зверове Slavebreed, които ме изненадоха приятно. Жесток грайндкор, който по нищо не отстъпва на групи като Phobia и Unholy Grave. Определено след като гледах Slavebreed те ми станаха една от любимите модерни грайндкор групи. Жесток звук и много ярост от тази група от Атина.

След Slavebreed угаснаха светлините и в почти пълна тъмнина излезе една от най-мрачните групи на феста. Insuiciety живеят в скуот в Берлин, но имат интернационален състав с членове от Полша и Арежентина. Стилът на групата е епичен пост-хардкор/кръст/слъдж, а красивата им вокалистка прави едни от най-бруталните вокали, които съм чувал. Групата свири в почти пълна тъмнина (само няколко червени лампи осветяваха вокалистката) и техният сет траеше между 2 и 2:40 през нощта. Невероятно изпълнение, една от най-мрачните и епични групи, които съм гледал. Ако харесвате групи като Fall Of Efrafa или Down To Agony, непременно чуйте Insuiciety.

След Insuiciety беше вече към 3 през нощта, но партито продължаваше, а към 4 часа през нощта започна и дискотеката с DJ Paaya (който свири във Festa Desperato и прави зина Drunk Nach Osten). Паая беше облечен по абсурден начин и носеше олд скул диско очила, а парчетата варираха от диско класики от 90-те през източноевропейска естрада (тип Алла Погачова) до ’77 и 80-арски пънк-рок, главно от ГДР и Чехословакия. Всички танцуваха лудо и дискотеката продължи до зори.

В събота групите започнаха още в 1 на обяд, но пропуснах първите две групи, които бяха грайндкор бандите Disturbance Project от Испания и Violent Gorge. Предния ден обаче бях понесъл достатъчно много шум, за да успея да издържа да гледам и тези групи. След Violent Gorge отидох да гледам руските стрийт-пънкове Коматоз, те обаче така и не се появиха, не разбрах по каква причина бяха отменили участието си на феста. Групата, която излезе да свири беше дуета Jesus Cröst, които бяха само китара и барабани, като китариста „пее“. Страхотен грайндкор/пауървайлънс и шегички между много кратките им песни.

След тях бяха майнскор бандата Archagatus (повлияни от Agathocles) и по време на техния сет реших да се полюбувам на прекрасното слънце, което грееше отвън и да поритам хек с няколко човека отвън, които бяха доста добри в хека, въпреки многото алкохол, който изпиха докато играехме.

Следващата група бяха Fy Fan от Швеция, невероятна трашкор група, която е повлияна по равно от 80-арската американска хардкор сцена и от шведските raw punk групи. Много добра група, определено си струва да ги чуете, ако още не ги знаете. След тях бяха чешките кръстита Evidence Smrti, които също забиха доста силно. В 18:00 започнаха французите Sylvester Staline, които определено имат чувство за хумор.

След френските шегаджии дойде време и за дългоочакваните трашкор легенди Força Macabra, които са легендарна група от Финландия, свиреща бразилски стил трашкор с текстове на португалски. Всички членове на групата приличаха на пенсионери дошли от хеви-метъл фестивал в Каварна. Дългокоси и с фланелки на групи като Whitesnake и Rainbow. Те обаче свириха доста корави и бързи песни, които разбира се всички знаят и припяват.

Следващата група беше също една от групите, които най-много исках да видя на фестивала. Bloody Phoenix от Лос Анджелис, най-яката грайндкор банда в последните няколко години. Bloody Phoenix бяха велики, бомбастичен сет, който ми махна главата.

Следващата група бяха ветераните Uncurbed от Швеция, които свирят класически шведски d-beat kang пънк. Отново страхотна група, която маха глави. След тях дойде ред на още една група, която очаквах с нетърпение. Hibernation от Гърция, които свирят страхотен мрачен хардкор/мелодичен кръст с два вокала – мъжки и женски, а женските вокали са дело на барабанистката на групата. Много силно изпълнение на гърците, определено бяха една от най-яките групи на феста.

След Hibernation дойде ред и на най-легендарната от всички групи на фестивала. Deviated Instinct започват през 1984 и се разпадат през 1991 г., като се считат за основоположници на стила, който те самите наричат stenchcore, но след това е наречен crust. Deviated Instinct заедно с Amebix са една от най-легендарните британски метъл-пънк банди, от които тръгва кръст-пънка. След като се разпадат през 1991 членовете на Deviated Instinct свирят в други банди, но през 2007 отново се събират в оригинален състав и започват да правят концерти. Въпреки възрастта на членовете на групата, Deviated Instinct забиха много здраво и имаха много силно присъствие на сцената. Смазващ звук и много добри отзиви за групата след тяхното изпълнение, определено една от легендарните групи, които са направили реюниън за добро, а не са станали жалки карикатури на това, което са били през 80-те, както напоследък се случва с доста други групи.

След Deviated Instinct беше ред на грайндкор групата Catheter от Щатите, които забиха много силно. Още една грайнд група, която е една от най-добрите в стила. Интересен беше и кавъра на Beastie Boys, който направиха (You gotta fight, for your right, to paaaarty!!!). След тях дойде ред и на най-бавната група на фестивала, които освен това и свириха най-дълго време, два пъти по-дълго от всички останали групи на фестивала. Това бяха Counterblast от Швеция, които свирят страхотен слъдж, повлиян от Dystopia и Neurosis, с песни по 10-15 минути и преливане в много бавни и мелодични моменти. Изключително много ми харесаха! Counterblast свършиха около 15 минути преди 1 след полунощ и в 1:10 настана момента и за единствената стрейт-едж група на фестивала да откъсне главите на алкохолизираните кръстита. Hello Bastards бяха без своя басист, но и без бас имаха какво да покажат. Още с първата песен започна страшно меле и стейджове. Те бяха и единствената група на феста, която говореше по-дълго между песните. Веган стрейт едж кръсткор!!!! Hello Bastards бяха страхотни и след техния сет останах с членовете на групата, за да си лафим, а след това се отправих към палатката, за да поспя около 2 часа преди да стягам багажа и отивам към гарата, за да хвана сутрешния влак до Прага. Последната група след Hello Bastards бяха Bad Luck Ride On Wheels, но не ги гледах.

На другия ден си загубих телефона на една поляна в Бърно, така че ми се загубиха всички телефонни номера, смс-и, снимки и най-вече ме е яд за страхотните интервюта с групи, които записах с телефона.

Минусите на Play Fast Or Don’t: групите свирят почти без пауза между песните и много много малко групи говориха между песните. Не харесвам групи, които не говорят между песните, ако нямат контакт с хората отпред става все едно ги слушаш на запис. И очевидното, много мизерия, цигарен дим, алкохол и наркотици. Но е нормална атмосфера на кръст/грайнд/пънк фестивал.  Няма как да мине без драйфащи пънкари и свинщина. Все пак там бяха Hello Bastards, Еви от Австрия и други стрейт-едж приятели, с които се изкефихме на феста и без нуждата от алкохол или други гадни неща.

Освен групите, на фестивала имаше и прожекции на филми, които обаче пропуснах. Сред прожектираните филми бяха American Hardcore, Сред дивата природа (Into The Wild), Апокалипсис (с Мел Гибсън), Излишък (Surplus: Terrorized Into Being Consumers), Хормонален аквариум (Fish’n’Pills) и филми за правата на животните като Земляни (Earthlings) и Bad Medicine. Имаше и политическа дискусия относно Израел и Палестина, но не можах да разбера от колко часа започва и я пропуснах.

Навсякъде имаше бюфети с изцяло веган храна, най-вкусни бяха веганския гулаш и сандвичите с био-хумус. Имаше и вегански бургери, хот-дог, фалафели и всякакви подобни fast(core) food неща. Продаваха и свежи дини, пъпеши, праскови и други плодове. Различни видове чай и други приятни неща, а най-освежаващата напитка беше безалкохолното мохито.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Play Fast Or Don’t

  1. Skunksa каза:

    Хех, много добро ревю… определено е бил страшен фест, а ако се мине и без размазаните долнища и отпадъци сигурно е щяло да бъде меееееееееега… хаххахахахаха

  2. I Drive Drunk To Smash Cop Kids каза:

    И аз ще добавя някои неща:
    От бандите ме изкефиха най-много Encroached, Sylvester Staline, Hello Bastards. Forca Macabra малко ме разочароваха заради метала,който вкарват.
    Имаше пънкари на всякакви възрасти, един дядо с побеляла брада правеше краудсърфинг. 2-метровият пич веднъж даже го понесоха замалко, ама през останалото време като тръгваше да скача от сцената разделяше хората като Мойсей.
    На мен ми се стори 100 пъти по-малко задимено от тукашните клубове и не видях да са повръщали в хангара, където свириха бандите. Общо взето пияните не ти пречат да се кефиш. Наливната бира беше от някаква местна пивоварна и беше само 1 евро голямата.
    А чехите може да са алкохолици ама му дойде на един пич бая силна домашната ракия на баща ми. :Д
    и супер добра организация – една закъсняла група нямаше.
    и един съвет: не пътувайте до Чехия с автобус. със самолет ще си спестите доста повече време праи инерви.

  3. Пияните наистина не пречат да се кефиш, цигарения дим обаче пречи, но наистина не беше повече от този в българските клубове. В хангара и аз не съм видял да повръщат. Само отвън и то на разни по-закътани места. Но като цяло си беше пънкария. А онези двамата, които ни закараха до гарата с колата сутринта бяха по-големи образи и от пънкарите на феста хаха

  4. JollyStomper каза:

    Найс. Моите планове да посетя феста, обаче, пропаднаха в последния момент. Следващия път…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s