Unbroken се сформират в началото на 90-те в Сан Диего (Калифорния) и са една от най-култовите банди на 90-те, а албумът „Life. Love. Regret.“ от 1994 г. е един от най-брилянтните хардкор албуми от този период. Въпреки отдадеността си към стрейт едж сцената по това време – която се оглавява от банди като Framework, Earth Crisis, Culture, Morning Again, Undertow, Groundwork, Downcast, Chokehold и др. – Unbroken са уникална банда и вместо милитант текстове за освобождение на животните и стрейт-едж идеалите, пишат едни от най-емоционалните парчета, излезли от хардкор сцената на 90-те. Всъщност Unbroken са повлияни колкото от хардкор сцената, толкова и от групи като The Smiths и Joy Division.  А членовете на групата свирят в емо/хардкор бандите, издавани от Ebullition, като Struggle, Swing Kids, Julia и Some Girls, затова и музиката им инкорпорира доста елементи от емо групите, а текстовете са изцяло свързани с негативни емоции, чувства и суицидни помисли… Ерик Алън, китариста на Unbroken, се самоубива три години след като групата се разпада. Останалите членове на Unbroken се включват в много нови проекти, но не всички остават верни на стрейт-едж идеята, въпреки че кръщават групата „unbroken“ именно с идеята да останат стрейт едж до живот. Все пак те нямат нито една песен за стрейт-еджа, а във всичките им парчета става въпрос за гняв, тъга и отчаяние… или по-скоро за живот, любов и съжаление.

Албумът „Life. Love. Regret.“ на Unbroken излиза през 1994 г. и става един от най-култовите хардкор албуми на 90-те, вдъхновение за безброй хардкор банди от тогава насам, носещ невероятен заряд от емоции и чувства. Не знам от къде наистина тръгва мита за емото и рязането на вените, но нищо чудно да идва от песента „Razor“ на Unbroken, в която се пее „…before I consume your filth consume your product consume this genocide consume your media give me a razor and with this I give my wrists a kiss of steel.“

Unbroken – „Life. Love. Regret.“ (1994)