Powerviolence

В SofiaRebelStation започнахме често да представяме powerviolence банди и затова сметнах, че ще е редно, а и интересно за всички да драсна няколко кратки реда относно този жанр от музикален тероризъм, които толкова тачим.

Първият въпрос на който трябва да отговорим е: Какво по дяволите е powerviolence?

Отговора за някои хора може и да е прост, но аз лично доста се затруднявам да опиша с прости думи за какво иде реч, но ще се постарая да го направя. Стилът се характеризира с бърз и груб хардкор пънк, който е силно повлиян от noise и sludge, кряскащи/пищящи вокали, рязка смяна на темпото и силно thrash влияние, както и доста емблематичните за стила песни от по 30 секунди. Оплетохте ли се?

Е, това е само сухото определение, което се опитва да вкара този интересен стил в някаква словесна рамка, за да могат нашите мозъци да си обяснят шокиращата атака, която поразява ушите ни, докато се сблъскваме със стила за пръв път. Някои хора го наричат fastcore, заради издигането в култ на принципа „loud, fast, hard”, то той по-скоро се явява като негов поджанр. Групите, които формират тази сцена, в началото са по-скоро представители на DIY (Do It Yourself) етиката в хардкор пънк сцената, както и открито недоволство спрямо посоката, която поема голяма част от хардкор сцената в самия край на 80-те години. Powerviolence се явява като негативния отговор от западния бряг спрямо NYHC, ska-core, crossover thrash и т.н. Музика, която е брутална и сякаш правена само за малки концерти в мазета.

 

Откъде идва терминтът „powerviolence”?

По този интересен въпрос, отговор ще ни даде самият Eric Wood (PHC, Neanderthal, Man is the bastard, Bastard noise), който е и един от бащите на този жанр:

„В Помона (Калифорния) имаше една репетиционна, която се казваше The Kubby Hole и беше мястото, където Neanderthal репетираха през 1989-а година и също така се оказа и мястото, където за пръв път “powerviolence” бе споменато. Ще трябва да дам 100% кредит за него на Matt Domino, който го измисли, докато обсъждахме нашето желание да направим едно малко турне с бандата и съответно в какъв поджанр да се определим. Искахме да излезем с някакво наше си определение и сякаш от нищото той просто се изцепи „fuckin’ powerviolence”. Впоследствие се получи и “west coast powerviolence”, просто се опитвахме да подходим към всичко с чувство за хумор, като намекнем, че сме привилигеровани от географското си положение и да го подкрепим с наистина брутална музика.”

 

Повечето източници посочват групата Infest от Калифорния за първообраз и пионери на специфичния звук, който впоследствие ще се бъде познат като “powerviolence”, като самите Infest комбинират една интересна смесица от youth crew хардкор и бързият и бруталния хардкор, който правят Siege и Impact Unit. Други групи (освен споменатите), които също са посочени за силно повлияли зараждащия се жанр са: Deep Wound, Cryptic slaughter, Septic death, D.R.I., Corrosion of conformity, Lärm, Raw power, Ripcord.

Ще е редно да отбележим също така и канадците от The Neos, които още през средата на 80-те години смело прегръщат идеята да станат „най-бързата хардкор банда”, а музиката им се върти около… скорост, насилие и са пословнично къси. Групата издава две EP-та на които събира 25 песни. Все пак с най-основна заслуга си остават Infest, които шокират публиката на концертите си със своята музика и оставят трайни впечатления в Eric Wood и Chris Dodge (Spazz, Despise you, Slap a Ham Records), което ще се окаже и адски важно за по-нататъшното развитие на PW сцената. Последвалото познанство между Matt Domino и Ерик прераства в основаване на групата Neanderthal, а както вече отбелязахме, дава и самото название на стила.

Двамата идват от различни среди и това се оказва определящо за разнообразието от стилове, които повлияват на групата и варират от хеви и прогресив метъл, минават през хардкор пънк и стигат чак до grindcore. Така се ражда и техният 7 инчов „Fighting music”, който ще можете да свалите (картинката отдолу е линк):

Neanderthal по-късно се преобразува в Man is the bastard, която от много фенове е считана за една от най-емблематичните powerviolence групи, включваща в себе си доста иновативно използване на електронни шумове, а също така изкарвайки на преден план баса за сметка на китарата. Бандата откровено се стреми към доста извратен звук и смело експериментират в музикално отношение, като съчетават това с радикални текстове и послания. В тяхната песен H.S.M.P. (Hispanic small man power) от сплита с Aunt Mary e и официалното представяне на термина “powerviolence” пред публика, като Eric Wood описва една стандартна за хардкор концертите от това време картина, където на някакъв концерт се случват доста неприятни неща сред публиката и съответно възникват доста побоища. Тогава от бара се надига един дребничък испано-тип, който застава в центъра на тълпата и призовава всички да спрат и да бъдат приятели („Please! Please! We must all be friends”), което за учудване на всички оказва влияние и концерта успява да продължи нормално.

Ключова роля има и Chris Dodge, който през 1989-а година създава лейбъла Slap a Ham Records, след напускането си на melodic hardcore бандата No use for a name и впоследствие издавайки и записи на Fu Manchu, Melvins и първата банда на WoodPHC. По-късно той се ориентира към издаването на банди, които ще се окажат авангарда на зараждащата се powerviolence сцена, поради простата причина, че му харесват, както и тъжния факт, че никой друг не проявява интерес към тях, като самите банди правят малки гигове пред една шепа хора. Самият Крис отбелязва, че е не може да повярва как групи като No Comment и Capitalist casualties са на сцената от години и нито един лейбъл не проявява интерес към тях, затова и той се заема да ги издаде. Макар и през 90-те да се появяват още няколко лейбъла (Six weeks, Pessimizer, Sound pollution, 625 Thrashcore), то Slap a Ham Records успяват да издадат някои от най-емблематичните групи, както и позволяват на Крис да стартира и собственият си проект – Spazz, които също се превръща в доста влиятелна. Spazz са не по-малко брутални от другите банди, но вместо радикални послания, те изпълват песните си с препратки към кунг-фу и b-(trash)филмите, скейтбординга и много шеги, които биха били разбрани само в определен кръг от хора и среда. Те също експериментират с инструменти, които не се вписват в хардкор пънк концепцията, като банджо, саксофон и т.н. На тях дължим също и направо шокиращите понякога заглавия на песни, които са ми толкова любими и на мен самия. Специфичният хумор на Крис Додж може да бъде разбран, ако човек обърне внимание на едно негово изказване, което ще се опитам да ви преведа:

 

„Самият факт, че моят лейбъл се казва Slap a Ham e доказателство за това какъв „мухъл” съм. Спомням си, че когато стартирах си мислех колко ще е забавно едни от най-бруталните групи в света ще искат да подпишат с лейбъл, който носи такова абсурдно и небрутално име. Голяма част от хумора в Spazz беше резултат от скука, бяхме доста отегчени от цялата хардкор сцена и нейните клишета, затова много от нашите текстове са поп-културни препратки или шеги с наши приятели, които звучат като безсмислени за страничните хора”


Ключовата роля на Крис Додж и Slap a Ham Records, не приключва до тук, а тепърва набира скорост и избухва в целият си блясък, при организирането на фестивала Fiesta Grande. Първият такъв фестивал се провежда на 2-и януари 1993-а година и в него взимат участие Assuck, Man is the bastard, No comment, Crossed out, Capitalist casualties и Plutocracy. Това събитие дава възможност на powerviolence бандите да свирят пред публика, защото повечето клубове и конвенционалната хардкор-пънк публика остават със затворени врати и уши за тях (макар и да има няколко съвместни концерта на Capitalist casualties с… Green day!!!). Фестивалът се превръща в ежегодно събитие през 90-те и започва да придобива популярност, като същевременно и развява флага на powerviolence стила, който започва да придобива и по-широка популярност не само в щатите, но и по света.

 

За жалост всяко хубаво нещо си има край и в края на 90-те тази не-съвсем-сцена преживява сериозен удар, като в рамките на една година се разпадат банди като Man is the bastard, Spazz, Gasp, Black army jacket и доста други, а вторият удар идва от страна на Slap a Ham Records, които издават последно CD (Оtophobia – Malignant) и фалират, като финалното издание на Fiesta grande се състои през 1998-а година. За powerviolence пуританите това е Краят и с това цялата сцена умира, като дори се чуват и крайни мнения, че бандите които продължават да творят в този стил не могат да носят този етикет.

 

За наша радост това всъщност не е краят изобщо, като neo-powerviolence (съвсем условно ги наричаме така само веднъж и повече няма да го правя) групите, продължават гордо да развяват флага на този страхотен стил. Такива банди са Iron lung, Apartament 213, Endless Blockade, както и вече представяните в SofiaRebelStation – французите от $ylvester $taline, австралииците от Prisonbitch, Fatal Nunchaku, Straight edge kegger, руснаците George Harrison, както и получилите доста добър отзив Pussy Hole Treatment.

 

След всичко това искам да споделя, че за мен Powerviolence-а е не просто една от правилните посоки, които хардкор пънка е развил, а всеки път се удивявам на искреността и бруталността му, като мога да го сравня единствено със зверски тупаник в лицето, който те изважда от летаргията и те кара да забравиш за пролетната умора или сивото ежедневие. Бърз, брутален, забавен и искрен…

В SofiaRebelStation ще продължим да ви представяме банди от този стил, включително и такива, които са споменати в тази кратка статия. Надявам се, че това ще зарадва всички фенове…

 

Публикувано на Uncategorized и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

15 Responses to Powerviolence

  1. discoXdancer каза:

    Страхотна статия за един страхотен „стил“. 🙂 Не искам да съм дребнав но забелязах една може би печатна грешка- в името на любимците ми IRON LUNG 🙂 А иначе за мен Pusyy… са всичко друго но не и PV

  2. discoXdancer каза:

    а и тва с ръчната граната е много добро 🙂 открих 44 банди 😛

  3. Skunksa каза:

    Аууу, искам да се извиня за правописната грешка на Iron lung (снощи ми се спеше леко, а я писах до късно) и ще я оправя…

    Относо Pussy – аз не искам да влизам в спорове, защото просто на мен ми звучат по някакъв подобен начин, а в блога се обвързваме само с личното си мнение (и понасяме пълната отговорност за глупостите, които пишем). Иначе, ако подходим по-критично ще трябва да отбележа, че си прав за тях.

    Поздрави 🙂

  4. I Drive Drunk To Smash Cop Kids каза:

    Мерси за статията. И при мене така се поояви интереса след като почнаха да ми писват класическите хардкор пънк групи от 80те. А стила ще го поддържаме жив, няма как.

  5. PH каза:

    Браво, бее 🙂
    По-добре никой не може да го напише, научих много неща.
    Благодарим за труда!

  6. youbleedwesmile каза:

    Хах, хубаво е, че пишете и дългички статии. 🙂

  7. Pingback: Crossed Out « SofiaRebelStation

  8. Pingback: Hellnation « SofiaRebelStation

  9. Pingback: Ancient Chinese Secret « SofiaRebelStation

  10. Pingback: Elasticdeath « SofiaRebelStation

  11. Drop The Lime каза:

    Да powerviolence-а наред с групи като Dropdead, Spazz, Disrupt се очертава като любим стил за хората който разбираме от брутална fast музика. Повече публикации за стила и редки и нови групи ще е от полза със сигурност

  12. uncivilization каза:

    И досега не мога да си обясня, при положение, че сте интелигентни момчета, на възраст и всичко по реда си, как слушате тая помия, някой може ли да ми отговори какво аджеба музикално видяхте в тая музика ? Аз лично съм любител на твърдата, бърза и агресивна музика, НО да е музика 🙂 Все тая, не искам да натрапвам мнение, нито да се правя на разбирач, нито пък да обидя някого, визирам най-вече Skunksa 🙂 😉

  13. JollyStomper каза:

    А пауървайлънса не е музика така ли ? Макар и ти самият да слушаш пауървайленс банди

  14. ceco каза:

    you must be joking , where the fuck is Charles Bronson ….momcheta ta tiq sa nai ludite . i toi e nai qkie sled Norris

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s